Откъс от първия роман на Куентин Тарантино, който излезе от издателство „Кръг“. Приятно четене!
Из „Нетолкова хипар, колкото зъл моторист“
Клиф минава с кадилака на Рик покрай предната порта на терена на „Туентиът Сенчъри Фокс“. Пазачът на портата го упътва към снимачната площадка с уестърно-испанското градче, където снимат пилотния на „Лансър“: „Караш направо, после втората вляво, завиваш на „Тайрон Пауър“ – минаваш покрай изкуственото езеро и площадката на „Здравей, Доли!“. Завиваш надясно по „Линда Дарнел“ и няма как да го пропуснеш.“ На седалката до него Рик носи големи тъмни очила, за да предпази очите си от слънцето, и пуши цигара „Капитол Лайт“, за да предпази езика си от вкуса. Когато Клиф рязко спира колата, Рик разбира, че са пристигнали.
Актьорът поглежда през прозореца от своята страна и през тъмните си очила вижда уестърнски град, няколко коня и каруци, снимачен екип, някакъв мизерен режисьор, кацнал на един кран „Чапман“, каубой актьор, който очевидно си мисли, че е секси, облечен в яркочервена риза все едно е в Лас Вегас и с ниска кафява каубойска шапка; някакъв комично облечен тузар с яркосин костюм, че и с цилиндър, който изглежда сякаш е отскочил тук от снимачната площадка на „Да се срещнем в Сейнт Луис“; малко момиченце, облечено в дрехи от същия период, и дребен мексиканец с голямо сомбреро. Добре дошъл в шибания „Лансър“, мисли си Рик. Той отваря вратата на колата и излиза с треперещи крака. Когато се изправя, го връхлита пристъп на кашлица, при който малко от стомашната му киселина се качва в гърлото.
Изплюва една зелено-червена храчка и пак се обръща към седящия зад волана Клиф. Актьорът се навежда и говори с помощника си през отворения прозорец на колата.
– Мисля, че снощи вятърът ми отвя телевизионната антена. Дали ще имаш нещо против да се върнеш у нас и да я оправиш?
– Мога и ще го направя – уверява го Клиф. След това пита Рик възможно най-равнодушно: – Днес ще можеш ли да питаш координатора на каскадьорите за мен? Да знам дали тази седмица ще работя или не.
Навремето участието на Клиф в някои от проектите на Рик бе записано в договора. Щом Рик имаше роля, Клиф му беше дубльор. За филмите на „Юнивърсъл“ в договора на Рик беше записано, че на снимачната площадка ще има стол с името на Клиф. Но това беше много отдавна. Сега, когато Рик гостува в телевизионни сериали на други хора, на Клиф нищо не му е гарантирано. Повечето си имаха свой екип и мислеха първо за своите хора. Когато Клиф получаваше няколко дни в „Тарзан“ или „Бинго Мартин“, беше, защото Рик бе говорил с координатора на каскадьорите и го бе убедил.
Рик въздъхва.
– Да, щях да ти кажа – „исках да го избегна“ беше по-близо до истината, – че този е пръв приятел с Ранди. Онзи на Зеления стършел, нали се сещаш?
Клиф знаеше какво значи това:
– Мамка му!
– Така че просто няма смисъл – прагматично казва Рик.
Клиф ругае люто:
– Ей, мамка му на тоя нещастник… – След това насочва яда към себе си. – Какво ми пука дали шибаният шофьор на Зеления стършел си мисли, че може да измете ринга с Али? Ама честно, световен шампион в тежка категория, а аз съм тръгнал да го защитавам, дявол да ме вземе.
– И то за сметка на твоята кариера и моята репутация – добавя Рик, който отново се е подразнил. – Само дето свирки не правих на Ранди, за да ти уредя работата там – спомня си Рик. – А ти какво? За малко да му счупиш гърба на онзи самохвалко. Накрая не те искат в три четвърти от сериалите в града, а аз изглеждам като идиот. Ама важното е, че му показа, нали – саркастично завършва Рик.
– Виж, човек – дубльорът се предава и вдига ръце, – когато си прав, прав си. И тук си прав.
Рик разказва на Клиф стара актьорска история, без да се сеща, че вече му я е разказвал три пъти.
Да слуша как Рик разказва едни и същи истории и анекдоти, да се преструва, че не знае, че ги повтаря – това направо е част от длъжностната характеристика на Клиф. И ако трябва да сме искрени, признак на ниската интелигентност на Рик.
