Обожавана от тълпи поклонници, иконичната балерина живее в свой собствен ад
Текст Ина Иванова
Тя е истинска дъщеря на музата Терпсихора – на ръба между XIX и XX век калифорнийката Айседора Дънкан променя завинаги света на танца. Босонога, облечена единствено в скандално къса туника, тя полага смело основите на модерния балет. Дънкан революционизира разбирането за телата и движението, но и открито провокира отбраната публика от двете страни на океана. Пуританите не вярват на очите си, когато я виждат на сцената без корсет и без трико под сценичното облекло.
Обожавана от тълпи поклонници и дълбоко нещастна в личния си живот, Айседора живее чрез танцуването. И заради него.
Родена на 27 май 1877 г. в Сан Франциско, Дора Анджела Дънкан е последното дете на ирландеца Джоузеф Дънкан. Баща й банкрутира малко преди раждането й и изоставя майката сама да се справя след крушението на семейството. Без средства за препитание и с общо четири деца… По-късно Айседора ще напише, че с бременната й майка се случва трагедия и в някои дни тя хапва само по няколко стриди, които полива с ледено шампанско. И когато я питат как е започнала да танцува, отговорът би трябвало да бъде – още в утробата преди раждането.
Вероятно заради стридите и шампанското
детството на малката Дора не е леко. Изпращат я на училище петгодишна – с една година по-рано, скривайки истинската й възраст. Учителите често се оплакват, че не внимава и сякаш витае в облаците. Едва 13-годишна, тя започва крайно да се бунтува и напуска училището, за да продължи самообразованието си. Присъединява се към гастролираща трупа.
Айседора Дънкан е привикнала да танцува боса заради простия, но трагичен факт, че в началото просто няма пари за балетни пантофки. По-късно това се превръща в нейната пикантна запазена марка.
Истински шок за пуританска Америка обаче е фактът, че сценичното й облекло е повече от оскъдно – къса туника по гръцки образец или няколко воала, които я имитират. Несъмнено публиката открай време обича да бъде шокирана, защото госпожица Дънкан става знаменитост в Чикаго едва 18-годишна. После
идва ред на добрата стара Европа
Айседора обича да танцува сама край брега на океана и години след това твърди, че уникалния си маниер на движение дължи на вълните и на вятъра, които са нейни учители. Тя пропагандира свободата на танца, нарича го „език на душата”, а хореографията й влиза в безстрашно противоречие с общоприетото в балетните школи.
„Изкуството ми е усилие да изразя в жестове и движения моето същество!”, твърди Айседора Дънкан, докато покорява сцена след сцена.
Но сърцето й остава гладно. Винаги в търсене да отдаде някому любовта си, повелителката на съвременния балет има поредица връзки, които неизменно завършват с разрив. Сред първите мъже в живота й фигурират художник и актьор, но нещата не потръгват… И тогава се появява Гордън Крейг – театрален режисьор, с когото Айседора има бурен роман и от когото, вече 29-годишна, ражда дъщеря – Дидра. Заживяват заедно. Година по-късно бащата на детето предпочита да се ожени за бивша своя любовница. Утешение, разбира се, Айседора намира в работата.
И понякога – в ясновидците.
В бездните на мрака и депресията
балерината отива при известен хиромант с молба да надникне в бъдещето си. А той я уверява, че я чакат световна слава и успех, но ще загуби две от най-любимите си същества…
Айседора Дънкан се втурва на сцената, готова както винаги да експериментира и да предизвиква възторг. Обожават я навсякъде – в Париж, в Санкт Петербург, в Лондон. В Мюнхен нейни почитатели се впрягат в каретата й и я отвеждат до хотела; в Берлин фенове разкъсват сценичните й облекла и шалове на ленти, които отнасят със себе си.
