На този въпрос отговаря с дебютния си роман „Минали години” Каро Клеър Бърк, превръщайки една от най-обсъжданите напоследък интернет тенденции в мрачен, сатиричен и изненадващо актуален експеримент
Фотография / iStock, GQ, Vanity Fair, The New Yorker
Има нещо почти хипнотично в кадрите, които започнаха да изпълват TikTok, Instagram и YouTube през последните няколко години. Жена в дълга рокля с флорални мотиви отваря прозореца на стара ферма. Слънчевата светлина пада върху кухненския плот. Във фурната се пече домашен хляб. На масата има буркан с прясно мляко. Децата тичат боси в тревата. Пералнята сякаш никога не е съществувала, съдомиялната е излишна, а вечер съпругът се прибира от работа, за да бъде посрещнат с топла храна и усмивка. Изглежда като спомен от минало, което всъщност никога не е било толкова съвършено.
Дебютният роман на американската писателка Каро Клеър Бърк проследява Натали Хелър Милс – популярна инфлуенсърка, изградила цялата си публична идентичност около традиционния семеен живот, дома, съпруга, децата и почти пасторалната идея за женственост. След това тя се събужда в свят, който изглежда като материализираната версия на собствената ѝ идеология: XXI век. Само че има един проблем. Миналото не е Instagram.
Tradwife: новата стара мечта в социалните мрежи
Терминът tradwife – съкращение от traditional wife (традиционна жена), описва жени, които възприемат традиционното разпределение на ролите в семейството: мъжът е основният доставчик на доходи, а жената се посвещава на дома, децата и грижата за семейството. През последните години това се превърна от нишова интернет субкултура в глобален социалномедиен феномен. Но е важно да се направи разлика. Да искаш да бъдеш домакиня не е същото като да бъдеш част от tradwife интернет културата.
Една жена може съвсем свободно да избере да не работи, да отглежда децата си, да готви, да се занимава с градината или да се посвети на дома. Проблемът, който „Минали години“ поставя, е какво се случва, когато този избор се превърне в идеализиран, комерсиализиран и политически натоварен образ? Социалните мрежи са превърнали домакинството в съдържание, а жената, която привидно се е отказала от кариерата, всъщност може да е изградила една от най-успешните възможни онлайн кариери.
Как традиционната съпруга се превърна в роман
Понякога най-интересните литературни истории започват не в библиотеката или университета, дори не пред екрана на лаптопа, а в безкрайния скрол на TikTok.
През зимата на 2024 г. след години работа върху художествена литература и няколко професионални разочарования Бърк решава да си даде почивка. Тогава почти случайно сваля TikTok. Попада в разгорещените дискусии около tradwife културата – жените, представящи традиционния семеен живот като алтернатива на съвременната независимост, и постепенно започва да наблюдава, да анализира и да участва в разговора. Включва се в дискусиите за tradwife движението през призмата на феминизма и медийната грамотност. Тя не гледа на tradwife феномена само като на политическа позиция. Вижда го като разказ. Какво кара една жена да иска да бъде идеалната съпруга? Какво означава да превърнеш дома си в публична сцена? Какво се случва, когато женствеността се превърне в съдържание? И най-вече – какво става, когато човек започне да вярва на собствената си публична версия? Отговорът на тези въпроси е Натали Хелър Милс – героинята на „Минали години“. За нейни прототипи може да се приемат
Ballerina Farm или Нара Смит – инфлуенсърки, които изграждат огромни аудитории около домашния живот, готвенето, майчинството и визуално безупречната версия на традиционната женственост. При Нара Смит особено силен е спектакълът на домашното производство – храна, която изглежда така, сякаш всяка нейна съставка е създадена в самата кухня. При Ballerina Farm картината е друга: ферма, деца, земя, животни, домашна храна, съпруг, селски живот. Това са образи, които работят прекрасно на екрана, красиви, успокояващи, разказват история без много думи.
Изследователи и анализатори свързват привлекателността на tradwife съдържанието с обещанието за оттегляне от хаоса на съвременния живот и връщане към по-ясни традиционни роли. Тук се крие един от най-големите парадокси на движението.
Tradwife културата се представя като отказ от съвременността, но е изцяло продукт на съвременната икономика на вниманието. Нейните героини използват TikTok, Instagram, YouTube, професионална фотография, алгоритми, линкове, рекламни партньорства и брандове.
Именно в тази позната естетика от къси видеа в социалните мрежи „Минали години“ прави своя най-интересен ход. Натали – героинята в романа, получава това, което твърди, че иска. Само че получава истинската версия. Без модерни удобства, без продуцентски екип, без филтри, без възможност да прекъсне записа и без възможност да се върне към комфортния си съвременен живот. Въпроса „ако си мислиш, че XXI век е прекрасен, защо просто не живееш в XXI век?“ Каро Клеър Бърк превръща в сюжет. И така „Минали години“ става нетолкова книга за връщането към миналото, колкото книга за фантазията за миналото. За това как съвременният човек може да вземе от историята само красивите предмети и да остави извън кадър всичко останало.
От интернет естетика към литература
Появата на „Минали години“ идва в момент, когато обществото вече е започнало да се пита какво стои зад перфектните снимки на „традиционния“ живот. Книгата има и още един любопитен ефект: тя се превърна в част от дискусията, която анализира, превърна се в интернет събитие. Защото през 2026 г. литературата не живее само в книжарниците, а в TikTok видеа, BookTok препоръки, Instagram карусели, мемета, Goodreads дискусии и онлайн полемики. „Минали години“ е продукт на тази култура, като едновременно с това я критикува и се превръща в част от нея. Но може би най-голямото достойнство на романа е, че използва фантазията за миналото, за да говори за настоящето.
В крайна сметка „Минали години“ може да бъде прочетена и като роман за женствеността. За начина, по който жените са научени да играят определени роли. В миналото – съпруга, майка, домакиня. Днес – успешна професионалистка, майка, партньорка, инфлуенсърка, wellness гуру, предприемач. Ролите са различни, но натискът да изглеждаш „правилно“ остава. И може би това е голямата провокация на Бърк: „Не става дума само за това коя роля избира жената. Въпросът е дали има право да бъде повече от ролята си.“
За изследването на романа писателката се потапя в разговори с жени от религиозни и фундаменталистки среди, включително свързани с мормонски и християнски общности. Говори с тях за женствеността, религията и начина, по който разбират собствената си роля. В последните интервюта Бърк говори открито за собственото си движение от консервативно мислене към по-лява и феминистка перспектива. Но не превръща това в проста история за „преди бях така, а сега съм иначе“. Напротив, личният ѝ път ѝ помага да разбере колко сложни са идеологиите, които човек носи. „Минали години“ е до голяма степен опит да изследва как политическите идеи се преплитат с женствеността, семейството, капитала, медиите и желанието да принадлежиш към определена общност.
И затова книгата не е просто присмех към жените в дълги рокли, които месят хляб за Instagram. Зад сатирата стои въпросът как стигаме дотам да вярваме, че една-единствена версия на женския живот е правилната!
