Айседора е суперзвезда
Вечер след вечер до нея стигат огромни букети от Парис Юджийн Сингер – наследника на империята за производство на шевни машини. Милионерът не жали сили и подаръци, за да спечели сърцето на босоногата бунтарка, която вече е навикнала на луксозен живот, но трудно се примирява с измените. И продължава неистово и безстрашно да търси любовта.
Парис Сингер печели благоговението й и двамата живеят заедно няколко години, през които той се опитва да задържи Айседора само за себе си, буквално забранявайки й да работи. Дънкан обаче съществува пълноценно единствено на сцената. И въпреки че двамата с Парис имат малък син и все още се обичат, изморени от скандали, решават да заживеят разделени.
През 1913 г. Айседора отпътува за пореден път за Русия, за да гастролира там. Започват обаче да я мъчат предчувствия и смъртни страхове за децата и тя се връща в Париж само за да ги види. След срещата двете хлапета и гувернантката са качени на кола с шофьор и отиват на разходка. По пътя обаче автомобилът пада от мост във водите на Сена. Вратите блокират, децата остават вътре и се удавят.
Казват, че Айседора Дънкан не успяла дори да заплаче. Роднините в началото се удивляват на самообладанието й, но впоследствие започват да се притесняват за разсъдъка й. След страшната загуба балерината вече не е същата. Отново в лапите на депресията, великата танцьорка няма сили да се справи сама. Лекарите я изпращат да лекува нервите си в крайморски курорт.
След кратка връзка с италианец на бял свят идва третото й дете, което Айседора губи няколко часа след раждането. Тогава решава, че съдбата й е да бъде самотна. Посвещава се на танца с невиждано отдаване. А в сценичното й облекло се появява нов детайл:
яркочервен шал, изпъкващ върху белите й туники като незарастваща рана
Революционерка както в танца, така и в разбиранията си за обществото, Айседора е сред първите интелектуалци, които подкрепят публично създаването на Съветския съюз. Нейният роман с новосъздадената държава обаче продължава кратко – точно както и бракът й с големия руски поет Сергей Есенин. Точно 18 години по-млад от нея, русокос, красив и патетичен, Есенин пленява сърцето на Айседора. Запознават се в един от модерните тогава салони и флиртуват цяла вечер, въпреки че никой от тях не владее езика на другия. След няколко дни той премества багажа си в нейното жилище. Мис Дънкан по онова време е късо подстригана светлоока 43-годишна знаменитост, която цял живот е отстоявала правото си да не се омъжва.
През 1921 г. Айседора получава покана да открие танцова школа в Москва с правителствена подкрепа. Но финансирането не продължава дълго и балерината е пред избор – или да тръгне на гастроли, или да се върне в Европа. Решава да напусне Русия, но за да пътува Есенин с нея, се налага да сключат граждански брак. Така по административни причини бунтарката Айседор се омъжва за поета. С чар и самочувствие успява да убеди служителя в канцеларията
да промени годината й на раждане
в руския паспорт, който получава и който знае, че ще изхвърли зад граница. Слабо известен факт е, че единствено по време на брака си Айседора е с фалшивите едва осем години по-възрастна от съпруга си.
Двамата продължават да общуват чрез преводач или използвайки очите и танца на жестовете. Пътуват много, но навсякъде Сергей Есенин е приеман като придатък на знаменитата Айседора. Скандалите не закъсняват, златокосият поет бясно сменя настроенията си и става все по-невъздържан. Пие безпаметно. Година по-късно – вероятно с облекчение – се разделят.
Последният мъж в живота на Айседора Дънкан отново е руснак – пианистът Виктор Серов, 15 години по-млад от нея. Несръчен и неуверен в любовните отношения, той я докарва до величествени сцени на ревност.
Легендарната вече балерина отново компенсира всички неудачи в личния си живот с отдаване на изкуството на танца. И с бохемски компании, в които присъствието й е режисирано с езика на смелата й хореография.
На 14 септември 1927 г. Айседора се качва в кабриолет за разходка по крайбрежната улица на Ница. „Прощавайте, приятели, аз поемам по пътя към славата!“, извиква, преди да потегли. Минути по-късно червеният й шал се заплита в колелата на возилото и я удушава.
Тялото й остава в гробището Пер Лашез.
И до днес продължават да сравняват танца на Айседора с езически дух, излетял от счупения мрамор на канона. Отвъд всички окови.