Петър и Ирмена Чичикова нямат навик да разказват интимната си история, но се навиха да направят общ спектакъл – „Дъх” е пиеса за това възможни ли са истински любовни страсти в сложния съвременен свят
Преди време Ирмена и Петър си позволиха да го направят донякъде в спектакъла им „Дъх“ – съвременна история на нашумелия драматург Дънкан Макмилън за мъж и жена, които се обичат, докато се опитват да се справят с кризите на цивилизацията ни. Героите им бяха като неосъзнати поети, които сътворяват общата поема на своята любов, преоткривайки екзистенциални истини. Ирмена и Петър играеха сред самата публика, обградени от нея, с постоянно осветление и без декор.
„Рекламата за постановката вървеше от уста на уста. Влизах в магазин за свещи и сапуни, а продавачът възкликваше: „Ей, ние ви гледахме, защото наши приятели ви бяха гледали и те ни навиха да дойдем.“ Непознати по улиците на София ме спираха, за да ми кажат колко им е харесало. Казахме си, че ще го играем две години. Играхме го точно толкова. Сега не търсим самоцелно нещо подобно. Не е нужно задължително да направим нещо заедно.“
Печелившата комбинация – Петър Дочев с Оля Маринова, Зейнеб Маджурова и Фрнациска Йорданова
„Мислех, че кастингът в „Преди обед“ е за рубрика – отидох преди пътуване, с един смешен мустак. Изпаднах в лек шок, когато ме избраха да бъда до Деси Стоянова. Помолих за седмица размисъл, защото подобни предложения не валят всеки ден. Трябваше да пренаредя живота си поне за две години напред. Но е страхотна възможност да отидеш в непознатото. Да си водещ всеки ден на живо, е различно от това да си в киното или в театъра. Трябваше да се уча в движение, без предварителна подготовка.“
Петър дипломатично коментира пиедестала си сред дамите пред и зад камерите в „Преди обед“ – Зейнеб Маджурова, Оля Малинова, Франциска Йорданова, Веси Цурбрюг, Цвета Макгрегър, Антония Йорданова, Светлозара Лазарова. „Всяко
общуване с повече жени е школа
Трябва да намираш баланса. Да ги слушаш много внимателно и да ги чуваш – в думите им се съдържа информация за емоциите, за мислите, за манталитета, за възприятията. А съвсем друго предизвикателство е, че са толкова различни. Големите си житейски уроци винаги съм получавал от жени.“
Докато преди време с Маргита Гошева си партнират в култовия „Одисей“ на Диана Добрева в Пловдив, Петър разказва на колежката си, че е тотален фен на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Знае наизуст много от сцените в кинохитовете им „Урок“ и „Слава“, в които Маргита е във водещата роля. „Един ден Маргита ми каза, че Петър Вълчанов и Кристина Грозева търсят момчета за новия си филм, защо да не отида, тъкмо да се запознаем. Бях навит дори само да премина през терена под тяхната режисура. Отидох с идеята, че ще бъде за два-три дни, но те ме запитаха: „Искаш ли останеш за още двайсет“? Чак след това разбрах, че като продуценти и актьори в „Триумф“ участват Мария Бакалова и Юлиан Костов, че в екипа са още Юли Вергов, Иван Бърнев, Иван Савов и самата Маргита. Аз съм офицер Рупчев, един от цялата бригада кретени, които, ръководени от ясновидка, копаят в търсене на мистериозен артефакт. Черна комедия, страхотна сатира. Колкото и невероятно да звучи, и в момента има хора, които вършат същото – дълбаят безсмислени дупки. Но, слава Богу, не липсват и другите, тези, които ги запълват и ги превръщат в стабилна основа за надграждане.“
Скоро ще гледаме Петър и в „Диви ягоди“ на Татяна Пандурска – за Дафне, която се прибира от Америка в Родопите за едно дълго пътуване към себе си. Той обаче не се връзва на клишето, че е от новите секссимволи. Чува го още когато с Койна Русева са тандем във фотосесията с модели на Едис Пала – на повечето снимки Койна е с дрехи, а Петър е без. „Койна е много добър приятел, професионалист, от когото съм се учил – така че имах пълно доверие във вкуса ѝ. Не прекрачихме границите. В лошите филми голотата е самоцелна. Само някой от класата на Бертолучи може да я превърне в качествено кино.“
Нарочно временно се е оттеглил от театъра, за да усети липсата му. Не след дълго ще се отдаде на
насладата след жаждата
Сега обаче участва в „Нощните рицари“ на Яна Борисова и Димитър Коцев-Шошо – завладяващо поетично зрелище, в което с Александър Сано, Петър Антонов и още седем колеги говорят за любовта брутално откровено и без цензура. Дръзки и секси, разказват за мъжката гледна точка към емоционалното торнадо, в което рано или късно всички попадат. „Не знам колко пъти съм ходил да гледам пиесите на Яна Борисова в Театър 199, но не я познавах. Фрази от нейните „Малка пиеса за детска стая“, „Приятно страшно“, „Хората от Оз“ в постановките на Галин Стоев и досега отекват в съзнанието ми. Юли Вергов ни запозна след едно представление.“ Тъкмо се разделяме с Петър в „малкото“ НДК и той премята през шията си ремък на елегантен фотоапарат. „Дебна мъж с два пудела, засякох го преди месец пред НДК, сега пак се оглеждам, ще се получи интересно. От две години снимам непознати хора и неочаквани ситуации. Наскоро фотограф от bTV ми направи страхотен комплимент – стилът ми му напомнял за 60-те и 70-те. Обичам изчистени кадри, да има лице, сюжет, разказ. Но на лента чувството е повече, стойността е повече.“
