Жаклин Георгиева – фризьорката Жени, подвизаваща се като Зайко
Жаклин като дете разиграва сцени от „Титаник“, а като актриса при всяка подходяща смислова пауза шамаросва лирическия си партньор в „Татковци“ Стоян Дойчев. Двете имат еднакви реакции – директни, „уста на заем“ не взимат. Но фризьорката Жени, позната още с нежното прозвище Зайко, не се вълнува много от това как поведението й рефлектира върху околните, докато Жаклин вечно си мисли дали няма да навлезе в нечия чужда територия. Героинята още е твърде материална, суетна, суеверна и често обвинява другите за случилото се, докато Жаклин никога не обвинява когото и да било за каквото и да било. Тя обаче си е късметлийка – желанията й в двете най-важни писма до дядо Коледа се сбъдват на сто процента. В първото споделя с всичко можещия старец, че иска да бъде режисирана в киното от Павел Веснаков – и това се случва в „Татковци“. После признава, че вече е време да я зарадва с наистина много свестен и любим мъж, защото й е писнало да се разочарова. Като начало е убедена, че трябва да е служител на изкуството, за да я разбира, но след това се оказва, че финансов анализатор като Стефан се справя отлично със задачата – като човек на рациото, който уравновесява жена на емоциите. При това Жаки разчита и на професионалните му услуги – завършила е Природо-математическа гимназия, но хич я няма с цифрите. Предпочита да играе, да танцува и да държи микрофон – като сестра си (певицата Миа Ди), основната съучастничка и в словесното общуване с дядо Коледа. Жаклин обаче винаги се е опитвала да бъде достатъчно драматична – особено когато я късат в НАТФИЗ. Първия път – Иван Добчев и Маргарита Младенова, втория – Стефан Данаилов. Но Ламбо е единственият, който тогава вижда, че тя е адски притеснена. „Седни, моето момиче, и си кажи стихотворението“, любезен е той, но въпреки това я порязва. Велизар Бинев я съветва да не си губи повече времето и тя отива в класа на Георги Новаков в колежа „Любен Гройс“. След като завършва, изпада в кратка депресия, тъй като удря на камък в няколко театъра. И тогава узнава, че в Норвегия търсят актьори от цяла Европа за многожанрово зрелище – от цирк до хореография и огньове. Предлагат й да остане, но носталгията побеждава международната амбиция. Следват ангажименти в „Столичани в повече“, реклами, късометражната продукция „Нощно пауново око“. Три години е в театъра на Търговище, три години води предаване в най-голямата онлайн книжарница на България. На кастинга за „Татковци“ се шашва от два факта – че вижда точно срещу себе си така лелеяния Павел Веснаков и че я избират за комедийна роля.
Силвия Драгиева – директорката Дана Гигова
Тя е грацилна стихия с червена коса. Педантична в детайлите и консервативна в концепциите – точно като своята шефка на детската градина в „Татковци“. Тези си качества Силвия култивира като отличничка в Строителния техникум в Стара Загора, където впечатлява със сръчността си в математиката и рисуването. Чудесно може да се справи във ВИАС и да бъде прекрасен архитект, но се изкушава от НАТФИЗ, искайки да е различен артист. Затова зарязва геодезията и картографията и по пътя към „Раковски“ временно записва „Реклама за кино и телевизия“ в НБУ. Достатъчно е само един спектакъл на Мариус Куркински – „Дамата с кученцето“, за да се върне в правата вяра. Но в НАТФИЗ налита на Стефан Данаилов. Той иска от нея на изпитите да се превъплъти в жена, която получава стомашно разстройство след кофти храна в кофти ресторант. Силвия обаче не е навита и има неблагоразумието да му предложи своя редактирана и значително по-оптимистична версия. Ламбо побеснява, а тя не му остава длъжна – крясъците им се чуват до коневръза пред академията. Силвия махва с ръка за сбогом на НАТФИЗ и отива при Георги Новаков в „Любен Гройс“. Следващите десетина години прекарва из театрите на Плевен и Казанлък. Отчита, че актьорлъкът отнема много труд и енергия, а вече й трябват мъж, дом и семейство – и се завръща в София. В “Татковци” влиза благодарение и на чудесно изиграната от нея суперкапризна и досадна хипохондричка в „Откраднат живот“. Павел Веснаков много я харесва и я вика на кастинга за ситкома.
До „Татковци“ Драгиева е известна и като втората жена на Звезди от “Ахат” и майка на дъщеря му Малвина – кръстена на момиченцето със сините коси в “Приключенията на Пинокио”. Запознават се преди две петилетки на един от поредните музикантски купони, на които Силвия не желае да отиде, но привечер компанията я навива да се жертва. В онзи момент тя вече е леко отегчена от безкрайния празник и се оглежда за подходящ партньор – хем да е умен и интересен, хем да понася професията й, в която има целувки с колеги. И съдбата подсвирва с китара на вратата. По-бавно, но много сигурно на Силвия й просветва, че топрокаджията Звезделин Керемедчиев също е готов за следващия етап от живота си – след един развод и вече пораснал син. Обединяват чувства и философия. Разминават се само в маниера на готвене и в мерака по домашните любимци. Силвия и Малвина биха могли да приберат всички бездомни животни на София, ако Звезди им позволи. Любовта си към него Силвия показва с уникално събитие – за негов рожден ден „затваря“ столичната улица „Екзарх Йосиф“, за да организира всенародно веселие около безкрайни маси. Групари опъват жиците, който от околните кооперации не стига до трапезата, вдига тостове от прозореца. Силвия получава разрешение да отцепи „Екзарх Йосиф“, след като дни наред пише писма до общината, обяснявайки на чиновниците, че Звезди от „Ахат“ е принос към националната култура.
