„Изберете своето щастие за приоритет и инвестирайте в него всеки ден“, казва доскорошният изпълнителен директор на „Гугъл Х“, който носи тениски за 19 долара и не си купува нови маратонки, преди да е скъсал старите
Една нощ преди петнайсетина години Мо Гавдат купува онлайн два „Ролс Ройс“-а. Когато пристигат и още на следващия ден отново усеща граничеща с депресията витална празнота, решава сериозно да предприеме нещо за възвръщане на своето щастие. „Аз съм типичният пример за благословен от живота човек. Още съвсем млад получих всичко, което можете да си представите. На 28 години бях директор на търговска компания с много висока заплата, вила с басейн, две служебни коли и бизнес пътувания по света. Имах страхотна съпруга и две прекрасни деца. В същото време мразех живота си и нямах обяснение за това“, казва Мо Гавдат в културния център CCCB в Барселона, където представя книгата си Solve for Happy: Engineer Your Path to Joy. Издадена първоначално през 2017 г., преведена вече в трийсет държави и превърнала се в бестселър, тя представя личното му пътуване към собствената теория за щастие. Което го отвежда до поста изпълнителен директор на „Гугъл X”, дриймтийма за нови идеи на технологичния гигант. Там установява, че щастието не е лукс, а най-добрата работна атмосфера, както и най-безотказно работещият стимул.
На испански книгата му е преведена като „Алгоритъмът на щастието“. И Мо действително разполага с „тръгваща от мозъка и стигаща до сърцето“ формула, която накратко резюмира така: всеки път, когато сме нещастни, означава, че реалността не е на нивото на очакванията ни за живота, и обратното. В 400 страници той събира над десетгодишното си проучване по темата, в което заимства от различните религии и философски теории, математиката, квантовата физика и психологията.
Най-тежкият изпит
По време на конференцията в Барселона на екрана зад себе си Мо Гавдат показва снимка на сина си Али: „Като малък той беше като вечно щастлив дзен монах. Почти никога не плачеше дори като бебе. Като тийнейджър ролите ни се размениха, често аз го питах за съвет. Той беше безкрайно щастлив, а аз бях клинично депресиран“, спомня си Гавдат. 16-годишен синът му си татуира на гърба фразата The Gravity of the battle means nothing to those in peace (Тежестта на битката не е нищо за тези, които са постигнали мир). „Докато аз търсех как отново да бъда щастлив, заедно с него създадохме нашия модел. Аз бях силен с формулите, той със сърцето си.“
„През 2014 г. Али, който беше студент в Бостън, дойде да ни види в Дубай. Заболя го корем, заведохме го в болница и се оказа, че трябва да го оперират от апандисит. Една от най-лесните операции, прави се за четири минути. Но лекарят направи пет поредни грешки и след четири часа синът ми почина. Млад, красив, висок, моята най-голяма гордост. Всеки път, когато се върна към този момент, все едно изтръгват част от сърцето ми. Ако се бях затворил съсипан до края на живота си, щеше да е напълно разбираемо. Но не го направихме нито аз, нито майка му и сестра му. На панихидата облякохме забавни тениски, спомняхме си забавни истории с Али, прегръщахме се и се смеехме. Външен наблюдател би казал, че сме на купон.“
Тогава Мо вече е извървял голяма част от отвеждащия го към личното му щастие път. Съвсем скоро след смъртта на сина си Гавдат започва да пише книгата Solve for Happy. Поставя си за цел с посланието в нея да достигне до десет милиона души. Шест месеца след издаването някои от видеата по темата, които качва в YouTube, са гледани над сто милиона пъти.
Как се разваля машината
Роден и израснал в Египет, Мо Гавдат изпада в дълбока екзистенциална криза, когато е 37-годишен. Дори след като поглъща всичките книги, филми и научни изследвания за щастието, на които попада, не открива причина за усилващото се осъзнаване, че то е все по-недостижимо. Тогава му хрумва да подходи като инженер. „Представих си се като машина. Винаги съм бил щастлив до 23-годишна възраст и после нещо се е повредило. Всеки инженер би попитал кога се е развалила машината, как и колко време е работила добре преди това.
Родени сме щастливи от фабриката, ако са задоволени най-елементарните ни нужди. На технологичен жаргон – раждаме се подобно на default setting на нов телефон. Първият ден е перфектен, а после вече не, защото почваме да му инсталираме странни апликации. От малки започват да ни наслагват в главата, че формата на тялото ни е от значение, че е задължително да сме богати и успели, че всичките ни приятели във Фейсбук трябва да ни харесват. И ние им вярваме. Започваме да се адаптираме, за да бъдем успешни, но в процеса ставаме нещастни. За радост щастливото дете остава винаги в нас, просто е затрупано със социални очаквания, вярвания и илюзии. В момента, в който няма причина да не бъдем щастливи, ние сме естествено щастливи“, споделя Мо Гавдат и сменя подхода си. Започва да открива нещата, които го правят нещастен, и да ги премахва. Подобно на рестартирането на телефона, когато блокира.
„Понякога говоря с мозъка си като с досаден приятел. Когато ми изпраща мисли, които не са ми полезни, му казвам да ми намери по-добри. Мога да избера мисълта „Али умря и ме боли“ или „Али живя страхотен и щастлив живот“. И двете са верни. Когато той умря, едно от най-смазващите чувства бе на вина като родител. Чувах как мозъкът ми казва: да го беше завел в друга болница. Това е валидна мисъл и, повярвайте ми, какво ли не бих направил да мога да променя нещата, но е невъзможно. Затова избирам друг начин на движение през живота. Ето че мога да споделя със света модела, който създадохме с Али. Синът ми няма да се върне, но светът ще стане малко по-добър.“
Моделът 6-7-5
Мо Гавдат структурира своя алгоритъм около три основни групи. Според него трябва да разчупим 6-те големи илюзии в живота (мисълта, Аз-ът, познанието, времето, контрола, страха). Да превъзмогнем 7-те мъртви ъгъла (филтри, предположения, предвиждания, спомени, етикети, чувства, преувеличения). И да приемем 5-те големи истини (сега, промяната, любовта, смъртта, дизайнът).
„Всеки от нас е повлиян по различен начин от тях. Обикновено един елемент от първите две групи е големият ни проблем. Аз например се определям като пенсиониран маниак по контрола. Бях откачен на тази тема, докато осъзнах, че контролът е илюзия. Един-два от големите „бъгове“ са отговорни за 80% от нашето щастие. А най-първичният и безотказен дизайн на живота се състои в това, че той ще се развали и ще приключи“, твърди Гавдат.
Към написването на книгата той подхожда като създател на иновативен софтуер, както е правил с години в свръхтехнологичните компании. Написва първата чернова заедно с няколко близки приятели. После я качва онлайн и моли сто и двадесет непознати от целия свят да четат, да поправят, да променят и да обсъждат помежду си. В този процес открива любопитни резултати. 8% от тези първи читатели например зарязват книгата на 11-а стр. „Там за първи път казвах: щастието е избор. В анкетите, които тези хора бяха попълнили, споделяха, че са депресирани. Това ми показа, че докато читателят не направи избора да бъде щастлив, изобщо нямам шанс да го прекарам по-нататък от 11-а страница.“
Най-добрата инвестиция
Ако има фраза, която Мо Гавдат често, почти умолително повтаря, тя е: Поемете отговорност за собственото си щастие, превърнете го в приоритет и инвестирайте в него.
„В противен случай ще отидете на следващото интервю за работа заради по-високата заплата, а не за това, че ви прави по-щастливи. Ще останете с партньора си, защото се чувствате сигурни, а не защото ви прави щастливи. Когато правите избори, без да сте водени от желанието да бъдете щастливи, постигате целите си, но оставате нещастни. По модерните стандарти минавате за успели хора, но не сте щастливи“, казва Мо. Той настоява, че хората сме в голяма степен предвидима, макар и сложна машина. Ако пипнем вируса на грипа, ще се разболеем. Ако тренираме по пет пъти в седмицата, ще бъдем във форма. Ако приемаме по-малко калории на ден, ще отслабнем. С някакви вариации, разбира се, но операционно машината работи почти еднакво.
„Щастието е като фитнес. За да сте във форма, все пак трябва да тренирате редовно. Направете каквото ви хрумне. Използвайте друг модел, книга на друг автор. По един час на ден четете или гледайте някое видео за щастието, говорете за щастие с близък приятел, прекарайте време с хора, които ви правят щастливи.“
През 2018г. Мо Гавдат напуска „Гугъл“, за да се посвети изцяло на представянето на своя модел чрез лекции и курсове, а и продължава да пише. Пътува над девет месеца в годината. Казва, че максимално е опростил живота си. Няма намерение да сменя тригодишния си телефон, преди да се развали. Носи тениски за 19 долара и ги рециклира чак когато са износени. С дъщеря си са се разбрали да не купуват нов чифт маратонки, преди да са изхвърлили стария. „Осъзнавам, че в живота си имах възможност да изпробвам почти всичко, затова изглежда лесно сега да правя подобен избор. Много хора няма да ми повярват, единственият начин е да опитат сами.“
