D!VA се потапя в ритъма на френската столица, за да открои смисленото в един обсебен от повърхностното свят. От подиумите на „Пале де Токио” до скритите шоуруми в „Сен Жермен” – нашият моден редактор предава директно от епицентъра на истинското творчество
Париж е град на контрастите и неговото метро е най-искреното олицетворение за това. Там в един вагон съжителстват екстравагантна фешъниста с почти архитектурна прическа, шумен американец, „усвоил“ френския стил с барета на глава, туристи в практични шушлякови якета и интелектуалец с карирано сако, който прелиства книга зад кръглите си метални рамки. До тях – уморен музикант с акордеон и елегантна дама, стиснала здраво хартиена чанта от някой скъп бутик на легендарната „Фобур Сент Оноре“, където се намира и Елисейският дворец.
Докато градът прелива от премиери, изискани вечери и хиляди страстни целувки, успоредно тече Седмицата на модата. Този сезон обаче усещането е различно. Въздухът тежи от ехото на конфликта в Близкия изток. Трудно е да не изпиташ гузност, че си фокусирал съзнанието си върху нещо толкова „леко“ за душата като модата, докато светът се разпада.
Но в този град на парадокси тя е и форма на оцеляване. Да покажеш колекция тук, все още е връх в кариерата на всеки дизайнер. Видях го в триумфа на Maxhosa Africa, в източната прецизност на тайванския Shiatzy Chen и в скулптурните иновации на японския бранд CFCL, където Юсуке Такахаши превръща плетивото в етично и социално изкуство. Достъпът до тези светове става все по-труден дори за журналистите. Въпреки илюзорното отваряне на индустрията чрез социалните мрежи живият контакт с модата се превръща в лукс. ПР агенциите приоритизират ВИП клиентите и инфлуенсърите. И то онези с ексцентричен стил, но не непременно с остър ум, онези, които гарантират продажби, а не размисъл. Къде остава критикът в тази картинка? Нужни ли са още „кучетата пазачи“ на вкуса, които да бъдат лакмус за стойност? Модата сякаш реши, че няма нужда от някой, който да освирква нововъведенията ѝ, когато може просто да се обгради с хора, заливащи я със суперлативи, за да я държат високо на нейния егоцентричен пиедестал. Днес в интернет е по-важно да покажеш собствената си реакция и аутфит, отколкото самото ревю. Живеем в свят, който рядко поглежда по-далеч от носа си и нехае за символиката, референциите или внушението на дизайнера. Важното е само дали дадена естетика „пасва на вайба“.
Затова в този обзор решавам да обърна гръб на големия шум и да ви преведа през онези шоуруми и ревюта, където модата все още подтиква към истински разговор.
БАРБАРА БУИ: УРОЦИ ПО СТИЛ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Основан в Париж през 1987 г., брандът е синоним на нежната сила и умело преплита мъжката строгост с парижката женственост. Дизайнерката е пионер в налагането на кожата и перфектно скроения панталон като задължителни кодове за съвременната жена, а този сезон залага на земни тонове и функционални трансформиращи се силуети.
Влизам в шоурума на жената, която дефинира понятието рок-енд-рол шик. За моя изненада ме посреща самата тя – без излишната претенция, която често съпътства имената от нейния ранг. Специално за D!VA Барбара ни повежда на лична разходка из новия си творчески свят.
„Кафявото е моята голяма любов този сезон“, споделя тя, докато разглеждаме дрехите. Цветовата гама е дълбока, земна, приложена върху кожа, креп и плътни вълнени тъкани с типично мъжки характер. Дизайнерката с гордост ми показва новия си герой – къс кожен бомбър с обемна заоблена линия, висока яка и асиметрично закопчаване. Отдалечавайки се от класическото мотоциклетно яке, този предлага по-изчистена и уверена кройка.
В бизнеса съм отдавна. Работя с кожа и мъжки костюми още от 80-те, дълго преди това да стане масова тенденция – казва Барбара с усмивка. – Радвам се, че днес много колеги го правят, но за мен винаги е било част от ДНК-то, а не просто мода.
Това, което ме впечатлява в тази колекция, е манията по практичността. Тук дизайнът служи на жената, а не обратното. Скрити ципове по шевовете на ръкавите позволяват да персонализирате силуета – да покажете маншета на ризата си или просто да пъхнете ръка в джоба на сакото. Разбира се, не минаваме и без иконата на бранда – кадифения костюм. Този сезон той идва в три нюанса: в кафяво с принт, имитиращ деним, и в хипнотична фуксия. „Препратка към Purple Rain на Принс“, обяснява Барбара и в очите ѝ все още се чете момичешко увлечение по музиката.
Вечерните предложения пък са подобаващ контраст – сака, покрити с фина дантела, която от дистанция измамно напомня змийски принт. За почитателите на истинската кожа има и яке от водна змия. Забелязвам и препратки към Мадам Гре – майсторски набори и прихлупвания, които омекотяват иначе острите линии. Накрая разсъждаваме върху еволюцията на френския стил. „Харесвам съвременната французойка, макар да е много по-различна отпреди. Но моята философия остава същата: дрехите трябва да вдъхват сила и увереност. Имахме нужда от това в началото, имаме нужда от него и сега“, искрена е Барбара.
DICE KAYEK – МОСТ МЕЖДУ БОСФОРА И СЕНА
Основан в Истанбул през 1992 г. от сестрите Едже и Айше Еге, брандът бързо завладява Париж със своите строго структурирани, но романтични силуети. От 2014 г. Dice Kayek е официален член на календара за висша мода, отличавайки се с оригами кройки, виртуозни бродерии и интелигентен прочит на историческите костюми. Днес тяхната емблематична рокля Lilium with droplets of morning rain е част от постоянната колекция на Пале Галиера и е включена в изложбата, посветена на майсторството, Tisser, broder, sublimer („Тъкане, бродиране, сублимиране“).
Само на крачки от легендарното Café de Flore – там, където Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартър са редили думите си върху мраморните маси, се намира бутикът на Dice Kayek. Помещението ме посреща с жизнерадостна глъч. Витрината е украсена с цъфнал клон – нежно намигване към източните традиции, а върху масивна мраморна маса ме чакат бонбони. Дизайнерката Едже Еге ме черпи с един, преди да започнем нашия разговор.
„Ако трябваше да опишеш колекцията с една дума, коя би била тя“, питам аз. Едже се засмива – задачата е непосилна. „Шивашко майсторство с щипка женственост“, казва най-накрая, признавайки, че една дума е твърде малко. В шоурума е пълно с модели, които (за разлика от много други марки) веднага ми се приисква да облека. Едже използва твърди вълнени материи на карета, чиято история датира от XIX век – платове, традиционно запазени за мъжките селски костюми, които тя трансформира в неподвластни на времето женствени силуети.
„Нашите кодове са дълбоко вкоренени в мъжкото облекло – споделя тя. – Това е наследство от моя дядо. Спомням си как поръчваше костюми, как внимателно избираше плата и ходеше на проби. Този ритуал и вниманието към детайла останаха у мен завинаги.“ В колекцията ясно се четат тези елементи: вталени сака, в които е скрито миналото, и емблематични оригами рокли, превърнали се в автограф на марката. Въпреки осезаемите нотки от 50-те, 60-те и дори от Викторианска Англия, Едже не е носталгичен дизайнер. „Целта ми не е да се връщам назад, а да създавам дрехи, които преминават през поколенията – обяснява тя. – Харесва ми идеята да си купиш сако днес, след години да го подариш на дъщеря си, а тя – на своята. Не вярвам и в стигмата, че възрастта трябва да ограничава стила ни. Това е глупаво. Всичко е въпрос на вкус, баланс и емоцията на момента.“
Но истинското сърце на Dice Kayek е скрито в детайла. Бродериите, вдъхновени от родната Турция, оживяват по яките и маншетите на ризите. „Идеята идва от турските забрадки, с които жените са покривали косите си в Османската империя – разказва Едже. – За да им придадат характер, те са пришивали перли и мъниста. Всяка млада дама е подготвяла своите съкровища за чеиза си. Сега ние пренасяме тази памет в съвременния гардероб.“
