Домът невинаги е място. Понякога е пространство, което още се опитваш да разбереш, казва младият художник с езика на своето поколение
Иван Тодоров принадлежи към онова ново поколение художници, които не бързат да заявят себе си с шум, а предпочитат да оставят пространството да говори. В изложбите „Пространството отвъд“ и „Дом“ той изгражда визуален език, едновременно личен и поколенчески, пестелив, мислещ и дълбоко свързан с въпроса къде всъщност се намираме днес. В работите на Иван Тодоров няма демонстративност, а присъствие. Те не настояват, а канят към размисъл, към забавяне, към среща със собствените ни вътрешни пространства. В свят, който често бърка шума със значимост, неговият подход напомня, че понякога най-силният жест е оставеното място.
И може би именно там, в това „отвъд“, новото поколение артисти започват да говорят най-ясно.
Иван Тодоров е магистър по живопис на Художествената академия в ателието на големите ни съвременни художници Десислава Минчева, Ивайло Мирчев и Живка Маринова. Вече е докторант и преподава живопис, рисуване и история на изкуството от четири години в частно ателие в град Цофинген, Швейцария, като материалите и лекциите, които създава, са хибридни – онлайн и присъствени сесии. През 2024 г. младият художник преминава резидентска програма в Art-st-Urban, кантон Люцерн, с ментор Хайнц Ешлиман, наричан Попа на асфалта – предприемач, строителен инженер, колекционер и скулптор, известна фигура в света на съвременното изкуство, разпознаван с мащабните му скулптурни проекти.
Заглавието на последната изложба „Пространството отвъд“ на Иван Тодоров звучи почти философски. Какво е „отвъд“ за него – място, усещане или въпрос? „Отвъд“ е материята, която ни заобикаля, осмисля ни и е свръхзадача, която разполага духа комфортно в материалните ни предели. „Отвъд“ е съновидение на дете, съзерцание и игра с материалния свят, преведен през сетивата ни. В контекста на изложбата „Пространството отвъд“ това е пространството извън сянката на дома, там, където подпрагово тренираме инстинктите си за оцеляване – казва Иван. – В галерия „Ателие 28“ малоформатните картини се превръщат в колекция, лежаща съвсем правдиво върху стените.“ Музиката, която най-добре върви с изложбата „Пространството отвъд“, ако някой я гледа със слушалки, е саундтракът на Енио Мориконе от филма на Пазолини Il fiore delle mille e una notte.
В друг негов проект от изминалата вече година централната тема е „Дом“. „Домът е началото на пътя, по който отпечатваме своите стъпки към нас самите… ерго и навън към света. Значението на дома за мен не се е променило от дете, намирам творческото начало и любовта там“, споделя Иван.
За него формата на дома е флуидна. Човек може да съвмести и да намери своята принадлежност навсякъде, особено там, където усеща споделеност и вътрешна сигурност, където е най-близо до автентичната си същност.
Иван избира ромските общества като обект на творбите си. „Провокира ме жаждата за живот на децата там. Неоткритият и несломим поток от детски творчески потенциал, който притежават. Тяхната борба да бъдат забелязани.“
