В текста на „MÓMA“ певицата рисува с думи духа на съвременната жена. „Тя не се опитва да бъде нещо, което не е. Тя е себе си с всички свои аспекти – от нежността до огнената сила, от мистерията до решителността“
Фотография / Ivelina Bridges
Дизайн / Иван Горанов
Прея Осасей, от неотдавна вече Прея Димитров, през последната година си даде малко време извън прожекторите, участва в написването на няколко хита, омъжи се за басиста Евден Димитров и се завърна с проект, който не просто се слуша, а се съпреживява. Текстът на парчето е на Прея. От близо две години тя работи в посока на звученето и експериментира. Вече е натрупала доста материал – фюжън, между фолклор и афро бийт, и всички влияния. Полага свои корени и в музикално отношение. „MÓMA“ се ражда в средата на този процес. Като песен е готова отдавна, но певицата се дърпала като истинска мома при идеята за реализация на видеоклип.
Алекс Паркър е музикален продуцент от Румъния, живеещ и в Америка, с когото от „Виржиния“ срещат Прея на един от техните лагери за писане на песни. Харесват се и той идва за една седмица в София, за да работят заедно – да напишат музиката.
Пускат песента в края на март. Прея е приятно изненадана от позитивните коментари, въпреки че е подготвена за „повече патриотичен негативизъм“. Вижда, че песента ѝ е достигнала с точното ѝ послание до хората, видели са и са чули точно това, което е искала, и е суперудовлетворена. А реалните резултати са около 400 000 гледания в Ютюб (в средата на май – б.р.). Била е и в трендинг за две седмици, което никога не ѝ се е случвало със солова песен. На много места влиза и в класации, и е на първите места, а парчето определено има добър живот.
„Много дълго прекарах в
неуспешни опити за конформизъм
и опити да вляза в някакви обществени, локални рамки, за да мога да се чувствам нормална и да усетя принадлежност към някаква по-голяма група. Особено като тийнейджърка. То не беше изправяне на коса, боядисване, избелващи кремове. И като държание въобще, а аз съм по-шумна. В същото време хем го исках, хем не го исках. И това създаваше ужасен когнитивен дисонанс у мен. Аз обичам да наблюдавам хората, да съм емпатична и да ги анализирам, и хората се отварят да ми споделят. От моя и от чуждия опит стигнах до извода, че много често жените чувстваме нужда да се свиваме и да се правим мънички, да скриваме някои цветни и богати аспекти на своята личност, за да не объркваме околните. Буквално да ги стъпкваме и да ги потискаме даже с надеждата, ако може да изчезнат.
Осъзнах, че може да си две противоположни неща, че и пет, и седем, и това ти е чарът и уникалността, и всеки е някакъв уникален бленд от негови си качества. И колкото повече си позволим да им дадем свобода, толкова по-добре за нас, толкова по-интересен ще е светът, толкова по-удовлетворени ще сме ние. Да, ще сме малко по-трудни за асимилиране отсреща, няма да може от първа среща да бъдем разгадани целите, но това не е наш проблем.
Сравнително отскоро съм в мир с това си решение и „MÓMA“ отразява именно това. Да белиш пластове от себе си и да си в мир със себе си, тези пластове да са много повече, отколкото му се иска на обществото.“
Създаването на албума ѝ е процес, стигнал почти до своя край, който ще види свят до края на тази година. Прея скоро ще пусне още сингли от него. „В този си хиатус от концерти, публични дейности и други аз се съсредоточих само върху правенето на музика и за себе си, и за други колеги. Скоро ще излязат и други албуми с мое участие. Правя повече музика от всякога.“
Прея се появи за първи път в дебютния сезон на музикалното състезание Х Фактор през 2011 година. Следва участието ѝ в риалити шоуто Музикална академия през 2013 г., където отпада на крачка от финала, но от лейбъла Монте Мюзик я забелязват и ѝ предлагат договор, който тя подписва в началото на 2014 г., а това поставя началото на музикалната ѝ кариера.
Дебютният ѝ сингъл „Малките неща“ се радва на огромен успех. Дебютира и като актрисасъщата година в постановката на Малък градски театър „Зад канала“ „Човекоядката“ на Иван Радоев, режисирана от Бина Харалампиева. Днес Прея експериментира с много различни стилове, но в основата им са соул и фънк мотиви, гарнирани с джаз, латино, реге и хип-хоп елементи, а днес вече и с фюжън, който е
между фолклор и афро бийт
„В Африка изобщо не съм била. Защото като по-малка изпитвах страх, не само персонален, но и подхранван от майка ми, останала с неприятни усещания, натъжена от това как са се стекли обстоятелствата.“
Бащата на Прея, който е нигериец, загинал в катастрофа в Африка, когато тя е била на 11 месеца. Реално никога не го е виждала. Има изграден образ от разказите на майка си, но няма представа за бащина фигура.
„Мама донякъде се е чувствала леко уплашена, защото там е по-патриархална културата и детето се води на бащата отвсякъде. Тя според мен се страхува, че ако отида, няма да се върна – продължава Прея. – Аз леко го попих този страх, едва ли не, че няма да ме пуснат да се прибера. Сега много ме дърпа и много искам да отида. За един мой рожден ден Ечи (Евден Димитров – б.а.) искаше да организира пътуване за двама ни. Тогава обаче там имаше гражданска война и беше леко опасно за хора, които никога не са ходили там, а ние и двамата не сме. От друга страна, смесена двойка сме, което там не се приема особено толерантно. В крайна сметка се отказахме. Но задължително ще отида някой ден, няма как.“
