Пинокио, почти истински

Историята на дървената кукла Пинокио, която след безброй премеждия става истинско момче, е измислена от Карло Колоди само за една нощ. В нея писателяте вложил целия многоцветен блясък на италианската приказка, собствената си фантазия и мъдрост, но и трагичната съдба на един истински малък човек

„О, мили мой Пинокио, приятел от дните сияйни…” Не мога да си спомня кой изпълняваше тази песен, но съм сигурна, че Пинокио е свързан със сияйното детство на няколко поколения. И историята му остава любима приказка за лека нощ. 

Още от първото си излизане като поредица от кратки истории в италиански вестник – през 1881 и 1882 година, дървеното момченце е персонаж, получил множество адаптации на голям и малък екран. Тази година на фестивала CineLibri ще видим поредната – тази на Матео Гароне.

Карло Колоди – авторът на оригиналните истории „Приключенията на Пинокио“, отпечатани в детски италиански вестник за първи път и години по-късно издадени на книга, се ражда с името Карло Лоренцини през 1826-а в бедно семейство. Майка му успява да спести достатъчно пари, за да го прати да учи. Той завършва Семинария, работи в книжарница и се преквалифицира в журналист и преводач, като една от първите му задачи е да преведе приказките на Шарл Перо на италиански.

Приказката за Пинокио като всяка приказка от онези времена не била замислена като щастлива история. Колоди искал да напише трагични случки за съдбата на един трагичен човек, видно от негово писмо до братовчедка му: „Отначало мислех да пиша сериозен роман. Но незнайно защо започнах приказка за деца. Сам не разбирам защо. Та животът на Пинокио е бил трагичен, не приказен. Какво ще излезе в края на краищата, не знам.“

Пинокио е лошо, непослушно и лъжливо момче, което бива наказвано от обстоятелствата или от баща си. Всички истории за Пинокио свършват зле и той почти умира няколко пъти. „Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха ме от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“ Тази сцена по първоначални планове трябва да е и краят на историята. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край, и така се появява Синята фея, която спасява Пинокио.

Животът на действителен човек със същото име обаче съвсем не е приказен и завършва трагично. Кой е бил Пинокио и колко от него самия е използвал Колоди в своята приказна история?

Карло Колоди е погребан, където е живял. На метри от гроба на писателя в старо гробище във Флоренция през 2001 година археолози откриват надгробна плоча с името Пинокио Санчес. Под нея лежи скелет с дървени крака и дървен нос.

Пинокио Санчес се ражда през 1790 година в бедно семейство и името му буквално означава борова шушулка. Той пораснал само до 130 сантиметра. Все пак успял да стане войник и полкови барабанчик във времената, когато Италия воюва за независимост. След години на фронта се прибрал във Флоренция с ампутирани нозе и нос. За свой късмет малкият човек срещнал местния луд учен Карло Бестуджи, който правел всякакви експерименти и иновации. Карло изработил за осакатения Пинокио крака и нос от дърво. Полудървеният мъж се превърнал в атракция и скоро си намерил работа в цирка, играейки жива марионетка и правейки най-различни номера с протезите си. Хора от целия град и околията идвали да го гледат. Сред тях най-вероятно е бил и малкият Карло Колоди.

Пинокио Санчес умира през 1834 година по време на един от номерата си,  падайки отвисоко. Неговата трагична история остава задълго скрита, докато Колоди не я проучва и превръща в литература.

Години след проучването на гроба на Пинокио с учените се свързва роднина на Колоди, която пази негови писма. Изпраща им едно, което започва така: „Скъпа братовчедке, питаш ме за близките ми планове. В предишното писмо ти разказах за този нещастен, но много мъжествен човек – Пинокио Санчес.“

Матео Гароне („Гомора“, „Кучкар“) прави от историята една приказка за възрастни с Роберто Бенини в ролята на бащата на Пинокио и малкия Федерико Иелапи, майсторски дегизиран като дървено човече.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

На кино: „Фестивалът на Рифкин“

Заглавието на това ревю не е случайно избрано. В последния си филм,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ