Родена в Гуанджоу, Китай, Ребека Куанг емигрира със семейството си в Щатите, когато е на 4. Дебютира на литературната сцена през 2018 г. с историческо-фантастичната история „Войната на маковете“. Година по-късно пуска втората част – „Републиката на дракона“, а през 2020 г., навръх пандемията, излиза и последната – „Изгарящият бог“. По онова време Ребека е на 24 години.
Трилогията е логично последвана от епичното фентъзи „Вавилон: Тайната история“, което вече може да намерите и на български. В центъра на романа е Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон и доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още Вавилон. В неговата прочута кула, където студентите и учените се трудят, е най-големият център в света, посветен на изкуството на превода и по-важното – на магията. Среброделието – използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник посредством омагьосани сребърни кюлчета, осигурява на Британската империя могъщество, несравнимо с нищо друго, което дава сили на непрестанния стремеж към колонизация. Робин осъзнава, че да служи на Вавилон означава да предаде своята родина.
Р. Ф. Куанг, „Вавилон: Тайната история“, Издателство Orange Books, 2023
Yellowface, която Рийз Уидърспуун определя като „трилър и социална сатира за кенсъл културата и моралните дилеми“, Ребека пише през лятото на 2021 г., „когато цялата изолация, отчаяние и депресия достигаха своя връх“. Поразително актуална: включва чувствителни читатели, споделяния в Twitter и професионални ревности, умело прикрити като социално ориентирана критика, историята е за Джун Хейуърд, неуспешна млада писателка, която се оказва единственият свидетел на смъртта на бившата си съученичка Атина Лиу, китайско-американска авторка, любимка на индустрията. Тя решава да се позиционира като приятел на авторката и започва да редактира и пренаписва новия ръкопис на Атина, роман за китайски работници през Първата световна война, който открива случайно. Докато променя черновата, Джун започва да се чувства собственик на романа и решава да го публикува като свое оригинално произведение. Тя изпраща ръкописа, посрещнат от издателите с овации. Те не само ще го издадат, но ѝ предлагат и голям аванс. Джун публикува книгата под азиатско звучащото име Джунипер Сонг и си прави снимки, на които се опитва да манипулира расата си. Но въпреки усилията да се представи като азиатка, спорът и кенсъл културата я застигат по-бързо от предвиденото и омаловажават успеха на романа.
