Нейните бижута не крещят, не търсят внимание на всяка цена и не се подчиняват на бързата мода. Те шепнат. Разказват. Пазят следи от огъня, метала и времето като малки талисмани, създадени не просто да украсяват, а да останат. В работата си тя съчетава благородни с намерени материали, превръщайки случайното в ценност и ежедневното в малък личен ритуал. В някои колекции например използва парчета пластмаса или цветни стъкълца, намерени по Черноморието, като изходна точка за формата и текстурата на бижуто
Фотография / Иван Дончев
Зад всяко нейно изделие стои бавен, почти медитативен процес, в който формата се ражда от интуицията, а материалът диктува собствената си логика. Това е бижутерство без излишна показност, но с ясно изразен характер – изчистено, чувствено и дълбоко лично.
Полина не просто изработва украшения – тя създава връзки. Между човека и предмета. Между традицията и съвременността. Между тялото и историята, която то носи. И именно в тази тиха, но категорична позиция се крие магнетизмът на нейния свят.
За Полина бижуто не е украшение, а преживяване. То е допир до кожа, памет за жест, отпечатък от настроение. Всяко изделие носи следа от процеса, от ръката, от мига на създаването си, която продължава да се променя заедно с човека, който я избира. И точно в тази жива дишаща връзка между тяло, метал и емоция се крие поезията на нейното бижутерство.
Връзката на Полина Димитрова с бижутерията е осъзнат избор. Още като тийнейджърка тя изработва неща с ръцете си, открива разни дребни предмети и ги превръща в нещо друго. Направила първото си бижу, когато е на 13 години. След излет в природата огъва една клонка и си прави медальон на кожена верижка.
Преди да замине на обучение в Барселона, Полина вече е направила своите първи стъпки в бижутерията, създавайки модели от алтернативни материали. Неин приятел, който се занимава с електроника, я кани в ателието си, пълно с всякакви електронни компоненти. Полина се влюбва в шарените кондензатори. Подбира си няколко, а после си купува още и създава от тях бижута. Следват посещения по складове, откъдето си тръгва с пълни кутии. С колекцията си участва на базари и изложения, както и на фестивал в Барселона. Именно там тя отива по програмата „Еразъм“. Изкарва един семестър в Гранада. После в България завършва образованието си „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет. Вече е решила, че ще се развива като бижутер в Барселона. Учи занаята при майстор-бижутер със свое собствено училище. Научава се да заварява, да разтопява метала, да отлива. Добива смелост да работи и с благородни метали. Споделя, че наистина е трудно да се работи със злато: „Да държиш нещо, което струва стотици евро, е много страшно. Може да правиш няколко процеса един след друг и при последната спойка при миг невнимание да го разтопиш.“
В една от колекциите си Полина използва частици битов отпадък. „Бяхме с приятели на един див плаж до Синеморец. Беше вилняла буря предишната вечер и морето беше извадило много боклуци на брега. Решихме да почистим. Докато събирахме боклуците, аз отделих много пластмасови парченца, защото ми се сториха красиви. Бяха получили специфична текстура от морето и пясъка. С тях след това направих първата си колекция, с която имах изложба първо в Барселона и после в София. Това беше първото по-сериозно превръщане на нещо намерено в бижу. След това дойде серията със стъкълцата. Първите, които намерих, бяха на Канарските острови. Реших да ги работя със злато, за да им дам още повече стойност, защото стъклото наподобява скъпоценни камъни. И двете серии са отговор на моя интерес към неща, които привидно не са ценни, но ми се струват красиви и специални. Обвивам ги с метал, за да им дам структура и да станат бижута. Оттогава събирам постоянно такива неща, когато съм на море.“
„Повечето от клиентите ми са хора, които харесват семпли бижута, изчистени, фини, но с някакъв специфичен характер, който при мен е кованата текстура много често. Хора, които се опитват да намерят нещо по-различно. Често казват, че са се влюбили в бижутата ми.“
„Ролята на бижуто е акцент, характер, защита. То носи много древни символи. Първоначално бижутата са се използвали като амулети, като признак на някакъв статус. В съвременния живот по този начин изразяваме характера си. То е много бързо послание какви сме – дръзки или умерени в изказа си. Много от българските жени харесват дискретни бижута. Може би е наложено от начина им на живот. Други търсят нещо голямо, дръзко, защото такъв е техният характер. Хората по някакъв начин изразяват себе си чрез бижутата, които избират.“
Полина работи рядко по поръчка. Почти не скицира бижутата, а направо ги вае. Отскоро работи със семпли скъпоценни камъни. „Открих скоро една дама в Испания, която продава „етични“ камъни – добити по уважителен за природата начин, с достойно заплащане на работниците. Материалите, използвани в бижутерията, са сред най-агресивно добиваните и съответно има много негативни последици от това. Не бих работила с всякакви камъни, без да съм убедена в произхода им“, казва Димитрова.
Бижуто с лична и емоционална история за Полина е една брошка, която прави за себе си, когато баба ѝ умира – символ за това какво е била тя за нея, както и на връзката им.
„Не бих могла да предизвикам интерес като някоя от големите и познати марки и да се харесам на толкова широка публика, но и за този тип естетика като моята има ценители. Винаги ще има жени, които предпочитат нещо по-специално, ръчно изработено, с по-личен елемент на покупката, което им се струва привлекателно, така че това компенсира огромната конкуренция. “
Полина Димитрова работи в момента над новата си колекция, която ще представи в края на април в своето ателие, както го прави всяка година.
