Дебютът му на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев” заслужава уважение и висока оценка
Рушен Видинлиев най-после дебютира и в роден храм на Мелпомена, при това в стогодишна класика. Артистът, чиято диплома за актьорско майсторство е от Англия, облече костюмите на Великия Гетсби за едноименния спектакъл на Елица Йовчева в Младежкия театър. Те му прилягат като втора кожа, въпреки че героят на великия Франсис Скот Фицджералд тръгва от най-бедните гета в Америка, за да се превърне в милионер от сивата икономика, докато Рушен е роден със сребърна лъжица в устата. Публиката обаче е свидетел на неговите работохолизъм и творческо изригване, доказали таланта му на сцената и на екрана. Преди време Видинлиев коментира, че вече е започнал да осъзнава сентенцията на Станиславски, че трябва да обичаш изкуството в себе си, а не обратното. Тъкмо заради дарбата му да се превъплъщава с финес, без клишета и с характерния за него мрачноват драматизъм, Рушен получава предложението да стане Джей Гетсби след тримесечно обсъждане на не една и две кандидатури. Идеята е на Михаил Байков и Дилян Тодоров – тандем, който ръководи трупата, но Елица Йовчева паралелно с тях веднага разпознава своя Гетсби. А той наистина се вписва абсолютно адекватно в концепцията на нейната драматизация – фрагментарно, но добре измислено пресъздаване на американската действителност от началото на 20-те години, когато обществото в Страната на неограничените възможности се саморазрушава от алчност и ненаситност. Най-доброто във версията на Елица Йовчева е, че тя звучи така, сякаш всичко се случва тук и сега, провокирайки вечните въпроси: Каква е цената на индивидуализма? Утопия ли е любовта? Постижимо ли е щастието? Може ли миналото да бъде променено? Как игнорираме самотата? Гетсби преследва своя блян да бъде достойно богат за чувствата на Дейзи. Напразно вярва, че изкачването към върха на материалната пирамида ще му осигури безусловната страст на разглезената буржоазка. Илюзията го погубва психически и физически. Финалният му монолог е достатъчно въздействащ, а заслугата е на Руши. Неслучайно докато учи в колежа Fettes в Шотландия, се включва активно във всички тамошни спектакли. Като Грегор Самса от „Метаморфози“ на Кафка е под менторството на самия Стивън Беркоф.
Но Рушен играе и като на кино, като едва ли би си помислил да се сравнява с Робърт Редфорд, Леонардо ди Каприо и Тоби Стивънс от екранните интерпретации на романа, излязъл точно преди век и превърнал се в най-четеното американско произведение през предишното столетие.
„Човек не бива да се поддава на излишни „надувки“, когато го хвалят или го критикуват. Нито да се мисли за Бог знае какво и да лети в облаците, когато постигне нещо добро – разкривал е принципи от професионалната си философия Видинлиев. – В клиповете към песните ми съм бил едно към едно самият аз, но винаги съм знаел, че ще бъда актьор.“
Действието във „Великият Гетсби“ се случва върху фона на чудесно измисления и осъществен видеодизайн на Петко Танчев, излъчващ истерично-разгулната атмосфера на Ню Йорк в навечерието на Голямата депресия. Елица Йовчева с умела ръка дирижира екипа от 17 души под прожекторите. Тъй като е завършила и психология, определено дълбае в човешката природа, за да извади нейната категорична двойственост, но не раздава присъди – затова режисьорката не проявява благосклонност при разработването на някои персонажи за сметка на други.
С образите си с лекота се справят Тодор Ненов – като интелектуалеца Ник, който разказва за невъзможната до трагичност любов между Гетсби и Дейзи, и Венцеслав Димитров в ботушите на първичния расист Том Бюканън. Музиката на Влади Ампов-Графа още веднъж доказва, че той е най-добър като композитор – неговият джаз звучи напълно съвременно.
