„Актриса“, Ан Енрайт

Отношенията между майка и дъщеря са сложни и амбивалентни, крехко равновесие, сглобено от обич, амбиция, съперничество и ревност, понякога с динамично сменящи сe роли. Особено когато майката е красавица, звезда, актриса, непредсказуемо превключваща между ролите на капризна примадона и крехко объркано дете, жертва на индустрията и на времето.

Преплетени са и историите в „Актриса“, изградена като разказ в разказа. Сюжетът се завърта около петдесет и няколко годишната писателка Нора, която решава да напише книга за живота на майка си, знаменитата ирландска (или несъвсем ирландска) актриса Катрин О‘Дел. Привидно бляскавият и задъхано истеричен жизнен път на майката сплита ръце с привидно обикновеното и почти незначително битие на дъщерята в една тъкан, от която трудно може да се отделят нишките и да се каже къде свършва едната и започва другата.

Това е история за сенчестата страна на славата и душеядните демони, които се крият зад лъскавата фасада. За талант, упоритост и почти свръхчовешки труд, но и за месомелачката на филмовата индустрия, от която не всички оцеляват. За семейство, приятели и подкрепа, но и за сексуалните хищници, които дебнат в мрака. За опустошителната цена, която трябва да платиш, ако искаш да се задържиш на върха.

Разказът лъкатуши между чудатите образи от дъблинската бохема, един безкраен празник, който се опитва да заглуши отчаянието и вътрешната празнота, а фон за него са бурните политически събития в Ирландия от 70-те.

Може би дотук „Актриса“ ви звучи като мелодрама, но всъщност не е. В нея няма излишна сантименталност и помпозни стилистични похвати. Няма скандалност и гръмки обвинения, нито самосъжаление. Тече като кротка и топла река, една много човешка и написана с обич книга, чиято емоционална дълбочина няма нужда от излишни украси. Стилът на Енрайт е добре премерена и балансирана сплав от непосредственост и лиричност, която не натежава и за миг. Специално заслужава да се отбележи великолепният превод на Стела Джелепова, чието майсторско боравене с думите ми достави истинско удоволствие. Не една и две наистина добри книги са били безобразно осакатени с лош превод, слава богу, тук случаят не е такъв.

Когато Ан Енрайт започва да пише „Актриса“ преди пет години, има усещането, че ще разбута жужащ кошер с мръсни тайни и няма да има връщане назад. Това наистина се случва, макар и не с нейно пряко участие. Скоро след това гръмва скандалът с Харви Уайнстийн и движението #Me Too набира сила. „Наистина е интересно как тръгва приливът – казва Енрайт. – Бях една от многото лодки на този надигащ се прилив.“

Книгата излиза на пазара през март миналата година и оттогава е преведена на немски, френски, италиански, испански и холандски. Българското издание е на издателство „Лист“ – с корица на Моника Вакарелова и превод, както вече казах, на Стела Джелепова.

Ан Енрайт е ирландска писателка, известна със своите романи, разкази и есета. Родена е в Дъблин през 1962 г., завършва литература и философия в Тринити колидж. Романът ѝ „Събирането“, който също е преведен на български, е удостоен с наградата „Ман Букър” през 2007 г. „Актриса“ е нейният седми роман и е селектиран в списъка на британската Женска награда за художествена литература за 2020 г.

Spread the love
More from Дона Делова
По пътя на маслината
Чудили ли сте се някога как точно се произвежда зехтинът и какви...
Read More
0 replies on “„Актриса“, Ан Енрайт”