Отношенията между майка и дъщеря са сложни и амбивалентни, крехко равновесие, сглобено от обич, амбиция, съперничество и ревност, понякога с динамично сменящи сe роли. Особено когато майката е красавица, звезда, актриса, непредсказуемо превключваща между ролите на капризна примадона и крехко объркано дете, жертва на индустрията и на времето.
Преплетени са и историите в „Актриса“, изградена като разказ в разказа. Сюжетът се завърта около петдесет и няколко годишната писателка Нора, която решава да напише книга за живота на майка си, знаменитата ирландска (или несъвсем ирландска) актриса Катрин О‘Дел. Привидно бляскавият и задъхано истеричен жизнен път на майката сплита ръце с привидно обикновеното и почти незначително битие на дъщерята в една тъкан, от която трудно може да се отделят нишките и да се каже къде свършва едната и започва другата.
Това е история за сенчестата страна на славата и душеядните демони, които се крият зад лъскавата фасада. За талант, упоритост и почти свръхчовешки труд, но и за месомелачката на филмовата индустрия, от която не всички оцеляват. За семейство, приятели и подкрепа, но и за сексуалните хищници, които дебнат в мрака. За опустошителната цена, която трябва да платиш, ако искаш да се задържиш на върха.
Разказът лъкатуши между чудатите образи от дъблинската бохема, един безкраен празник, който се опитва да заглуши отчаянието и вътрешната празнота, а фон за него са бурните политически събития в Ирландия от 70-те.
Може би дотук „Актриса“ ви звучи като мелодрама, но всъщност не е. В нея няма излишна сантименталност и помпозни стилистични похвати. Няма скандалност и гръмки обвинения, нито самосъжаление. Тече като кротка и топла река, една много човешка и написана с обич книга, чиято емоционална дълбочина няма нужда от излишни украси. Стилът на Енрайт е добре премерена и балансирана сплав от непосредственост и лиричност, която не натежава и за миг. Специално заслужава да се отбележи великолепният превод на Стела Джелепова, чието майсторско боравене с думите ми достави истинско удоволствие. Не една и две наистина добри книги са били безобразно осакатени с лош превод, слава богу, тук случаят не е такъв.
Когато Ан Енрайт започва да пише „Актриса“ преди пет години, има усещането, че ще разбута жужащ кошер с мръсни тайни и няма да има връщане назад. Това наистина се случва, макар и не с нейно пряко участие. Скоро след това гръмва скандалът с Харви Уайнстийн и движението #Me Too набира сила. „Наистина е интересно как тръгва приливът – казва Енрайт. – Бях една от многото лодки на този надигащ се прилив.“
Книгата излиза на пазара през март миналата година и оттогава е преведена на немски, френски, италиански, испански и холандски. Българското издание е на издателство „Лист“ – с корица на Моника Вакарелова и превод, както вече казах, на Стела Джелепова.
Ан Енрайт е ирландска писателка, известна със своите романи, разкази и есета. Родена е в Дъблин през 1962 г., завършва литература и философия в Тринити колидж. Романът ѝ „Събирането“, който също е преведен на български, е удостоен с наградата „Ман Букър” през 2007 г. „Актриса“ е нейният седми роман и е селектиран в списъка на британската Женска награда за художествена литература за 2020 г.
