Ако Сандра Бълок не беше актриса, щеше да е архитект. „Тъй като смятах, че актьорството е до време, всичко, което печелех, инвестирах в недвижими имоти – казва Бълок, чиято страст към дизайна се изразява в издирване и възстановяване на стари жилища. – Всяко място е различно, има своя собствена история и натрупани спомени.“
От всички тези проекти най-любима ѝ е градската къща от XIX в. в Манхатън. Купува я, привлечена от градината в задния двор, оригиналните камини и просторния салон. По онова време животът ѝ е доста динамичен и по думите ѝ реставрирането на жилището е била нещо като опит да открие стабилност в зрялата си възраст.
При реставрацията (както впрочем и в екранните си превъплъщения) Бълок се наслаждава на детайлите. В случая това са липсващи парчета от орнаментите на тавана, които трябва да бъдат издълбани на ръка, както и камините от XIX в., които са прецизно възстановени. Със свалянето на всяко парче гипсокартон се разкрива красотата на онова, което е било преди, разказва актрисата.
За изпълнението на тази нелека задача Бълок привлича екип от майстори, които да съберат отделните парчета в едно цяло. „Този вид умения се предават от поколение на поколение. Аз не просто събрах специалисти от 15 националности, а един цял океан от житейска мъдрост – казва тя. – Не съм художник, но мога да усетя как трябва да изглежда едно пространство. Трябваше само да намеря художниците, способни да реализират идеите в главата ми.“
Неотдавна актрисата решава да освежи жилището и започва с ремоделиране на кухнята, но скоро се разпростира върху всички стаи. Дървените подове са шлайфани, за да разкрият текстурата на дървото, камините са полирани, а стените – пребоядисани. Дизайнерите допълват колекцията от антики на Бълок, като добавят около камината дивани, както и винтидж гоблен на стената, създавайки уютен кът за задушевни разговори. Целта им е интериорът да се усеща „пълен, но не претрупан“.
Заради работата си Бълок няма възможност да надзирава пряко целия процес и се налага да преотстъпи контрола в ръцете на дизайнерите, както признава самата тя – нещо, с което не е свикнала. Разменят се десетки снимки и имейли, но в крайна сметка резултатът е повече от добър, при това без изобщо да се е срещала лице в лице с дизайнерския екип.
Актрисата, която прекарва голяма част от детството си в Германия и Австрия, казва, че дължи любовта си към дизайна на баща си, който се занимава с купуване и реставриране на стари къщи. „Бях негов помощник и много обичах тези стари домове – разказва тя, припомняйки си тръпката от надничането под скърцащите подове, тършуването из прашните тавани и спасяването на архитектурни артефакти. – Докато растях, така и не се научих да се гримирам правилно, но пък можех да монтирам тоалетна.“ За нея процесът на реставрирането не е много по-различен от снимането на филм. „И при двете трябва всички заедно да работят като един, за да разкажат някаква история.“
Днес я вълнуват най-много проекти, на които другите не биха обърнали внимание. Обича да слуша историите, които старите стени ѝ разказват. „Архитектурата беше резервният ми план, в случай че актьорството не потръгне. За щастие, времената се промениха и днес вече може да имаме повече от едно „нещо, което да правим в живота“. Така че днес имам две големи любови“, казва Сандра Бълок.
