Духът на миналото в къщата на Сандра Бълок

Сандра Бълок

Ако Сандра Бълок не беше актриса, щеше да е архитект. „Тъй като смятах, че актьорството е до време, всичко, което печелех, инвестирах в недвижими имоти – казва Бълок, чиято страст към дизайна се изразява в издирване и възстановяване на стари жилища. – Всяко място е различно, има своя собствена история и натрупани спомени.“

От всички тези проекти най-любима ѝ е градската къща от XIX в. в Манхатън. Купува я, привлечена от градината в задния двор, оригиналните камини и просторния салон. По онова време животът ѝ е доста динамичен и по думите ѝ реставрирането на жилището е била нещо като опит да открие стабилност в зрялата си възраст.

При реставрацията (както впрочем и в екранните си превъплъщения) Бълок се наслаждава на детайлите. В случая това са липсващи парчета от орнаментите на тавана, които трябва да бъдат издълбани на ръка, както и камините от XIX в., които са прецизно възстановени. Със свалянето на всяко парче гипсокартон се разкрива красотата на онова, което е било преди, разказва актрисата.

За изпълнението на тази нелека задача Бълок привлича екип от майстори, които да съберат отделните парчета в едно цяло. „Този вид умения се предават от поколение на поколение. Аз не просто събрах специалисти от 15 националности, а един цял океан от житейска мъдрост – казва тя. – Не съм художник, но мога да усетя как трябва да изглежда едно пространство. Трябваше само да намеря художниците, способни да реализират идеите в главата ми.“

Неотдавна актрисата решава да освежи жилището и започва с ремоделиране на кухнята, но скоро се разпростира върху всички стаи. Дървените подове са шлайфани, за да разкрият текстурата на дървото, камините са полирани, а стените – пребоядисани. Дизайнерите допълват колекцията от антики на Бълок, като добавят около камината дивани, както и винтидж гоблен на стената, създавайки уютен кът за задушевни разговори. Целта им е интериорът да се усеща „пълен, но не претрупан“.

Заради работата си Бълок няма възможност да надзирава пряко целия процес и се налага да преотстъпи контрола в ръцете на дизайнерите, както признава самата тя – нещо, с което не е свикнала. Разменят се десетки снимки и имейли, но в крайна сметка резултатът е повече от добър, при това без изобщо да се е срещала лице в лице с дизайнерския екип.

Актрисата, която прекарва голяма част от детството си в Германия и Австрия, казва, че дължи любовта си към дизайна на баща си, който се занимава с купуване и реставриране на стари къщи. „Бях негов помощник и много обичах тези стари домове – разказва тя, припомняйки си тръпката от надничането под скърцащите подове, тършуването из прашните тавани и спасяването на архитектурни артефакти. – Докато растях, така и не се научих да се гримирам правилно, но пък можех да монтирам тоалетна.“ За нея процесът на реставрирането не е много по-различен от снимането на филм. „И при двете трябва всички заедно да работят като един, за да разкажат някаква история.“

Днес я вълнуват най-много проекти, на които другите не биха обърнали внимание. Обича да слуша историите, които старите стени ѝ разказват. „Архитектурата беше резервният ми план, в случай че актьорството не потръгне. За щастие, времената се промениха и днес вече може да имаме повече от едно „нещо, което да правим в живота“. Така че днес имам две големи любови“, казва Сандра Бълок.

Spread the love
More from Дона Делова
Луиза Джейкъбсън, дъщерята на Стрийп
Ако следите The Gilded Age, новия сериал на HBO и Sky Atlantic,...
Read More
0 replies on “Духът на миналото в къщата на Сандра Бълок”