Кадифен глас, нежни тонове и лирични отклонения, музиката на белгийката е като хладно питие в горещ следобед
Села Сю идва в България за втори път. Първият ѝ концерт беше магичен. Дори и да не сте чували целия ѝ музикален репертоар, ритъмът на This world се бе превърнал в лайтмотив на горещите дни през далечната 2012 година.
Села доста порасна оттогава. Стана майка, издаде още два албума (част от третия – Persona, ще изпее на второто си пристигане в София за Sofia Live Festival в края на юни) и продължава да работи неуморно в родната си Белгия.
Подобно на колегите си като Stromae и The Yakuza, Села Сю се е превърнала в символ на впечатляващо оживената в момента белгийска сцена. С албума Persona бележи ново артистично начало в кариерата си, като същевременно остава вярна на същността си с изключително характерния си глас, окъпан в топла душа с прекъсващи се блусови пукнатини. Слънчевият тон приютява всички личности на харизматичната певица, като се започне от нейния оптимизъм, експлозивна енергия и трескави бързания, способни да вдигнат цяла тълпа, но също и нейната зрялост, срамежливост, интимни опасения или хипнотизиращ чар.
Срещаме се с нея преди участието ѝ на Sofia Live Festival и говорим за хубавата музика и други феномени на модерния свят.
Фотография / Mathieu Zazzo
Как би обяснила какво работиш на едно дете? Свиря на китара, пиша песни и музика, които обединяват хората. Когато съм на сцената, искам да предам емоция и съм много откровена в парчетата си. Целта ми е хората да не са самотни и да могат да се припознаят в това, което чувствам аз. Музиката носи усещане за сплотеност.
Какво може да очаква публиката от теб на Sofia Live Festival? Не съм правила такова шоу досега. Имам три беквокалисти и всички сме близки на сцената. Преминава се през интимни песни на китара до грандиозни хип-хоп парчета с хореография, танци и впечатляващи видеа. Очаква ви наистина страхотно преживяване, силно емоционално пътуване. Преминаването от по-тежки песни към леки е плод на емоциите ми. Като всеки човек имам своите низове и спадове и концертът го отразява отлично.
Как са се променили нещата за теб от издаването на първия ти албум досега? Сега съм по-самоуверена на сцената, знам къде ми е силата, но също и какво не ми се отдава толкова добре. Свързвам се с публиката по-лесно и съм благодарна на всички около мен, на екипа ми, на публиката, любовта е по-силна от всякога.
Третият ти албум се казва Persona, разкажи ми повече за него. Persona e базиран на терапия, която преминавам с психолога ми, наречена гласов диалог. Целта е да можеш да приемеш всяка част от себе си, дори да е трудно. И всъщност в този албум има 12 различни персонажи: майката, интроспективната, активистката, меланхоличната… Всички те седят в моя автобус, няма как да имат пълен контрол над него, но и аз не трябва да ги спирам. Трябва да го осъзная и да ги заобичам. Това я целта на себеприемането.
Повече от 10 години са минали от създаването на дебютния ти албум Selah Sue. Как ти и усещането ти за музиката сте се променили от тогава? Не знам, най-добре да не мислиш за това. Като не спираш да се усъвършенстваш, растеш и като артист. Много хора очакват да направя същата песен като Ragamuffin или This World, но никога не правя това, което се изисква от мен. Винаги следвам вътрешния си глас. Станах по-добра в пеенето и свиренето на китара. Най-важното е, че каквото и да правя, е от сърце.
Кои са най-важните съставки на добрата песен? Честността и откровеността винаги печелят. Музиката трябва да е чиста и истинска. Както и добрият припев. Но за мен най-важна в музиката е емоцията. Щастлива, тъжна или тревожна, каквато и да е, трябва да присъства.
Какво те вдъхновява в ежедневието ти? Моето психическо състояние, защото мога да чувствам много и преминавам през върхове и спадове. Емоционалният ми живот е най-голямото ми вдъхновение. Нямам нужда да пътувам на много места, а просто да се поддам на емоциите. Получава ми се с лекота. Обичам и да съм сред природата, да тичам, да прегръщам дърветата и да я оставям да ме вдъхновява.
Каква музика слушаш в свободното си време? Когато спортувам, слушам лирична музика като Moses Sumney, има прекрасен глас, което е много важно за мен. Слушам също drum and bass и dubstep, електронна музика, джаз и поп.
Освен музиката, композирането и писането на текстове, има ли нещо друго, което те кара да се чувстваш добре? Децата ми. Когато станах майка, написах Bedroom EP, инспириран от обичта ми към тях. Любовта също ме вдъхновява. Оценявам малките неща в живота: да бъда в природата със семейството и приятелите си.
Ако не беше музикант, с какво щеше да се занимаваш? С психология, защото обичам да изслушвам хората, психиката им ме интересува.
Какъв е процесът ти на работа? Обикновено започвам от мелодиите. За мен те са ключови. След това пиша текста. Понякога пиша и върху бийт, например хип-хоп, или пък пиша на китара. Случвало се е да имам хубав текст, който служи като отправна точка, свиря го с моята група и се получава песен. Процесът може да започне отвсякъде и това го прави още по-вълнуващ.
