Мила Роберт може всичко

Професионална актриса и аматьор в живописта и музиката, дъщерята на Ваня Щерева мечтае да провокира у хората стремеж към свобода и приемане на нещата каквито са. Интервю за DIVA! от 2019 г.

Нестандартна и цветна, Мила Роберт е пред мен седмици след излизането на последната й музикална бомба. Едва завъртяло се в интернет, парчето й „Никой не може” (кавърверсия на хит на Азис от преди 15 години) я превръща в една от онези певици, които хората разпознават по улицата.

Минути след като се запознаваме, слънцето се скрива и около нас се извива буря. Захвърчават клони и найлонови торбички, заплющява обилен дъжд, а ние, без да ги забелязваме, се потапяме в дълбок музикален разговор. След края му студът и влагата са толкова силни, че Мила покрива главата си с френски копринен шал и си тръгва с танцова стъпка като героиня от филм. Пеейки под дъжда и винаги следвайки своя собствен път…

Как се придвижваш в града и на дълги разстояния?

По всякакви възможно най-бързи начини. Ходя пеша или с колело, сега трябва да взема шофьорска книжка. Чакам да се навия да седна да уча за листовки, за да взема изпита, защото мога да карам, но трябва да го докажа с документ, а ме мързи. Затова не съм я изкарала още.

Майка ти Ваня Щерева е много харесвана всестранно надарена личност. По нейния път ли вървиш?

Според мен няма как да вървя по нейния. Има влияния от нея, разбира се, но мисля, че пътят ми ще бъде много по-различен.

Как го виждаш този път?

Мисля да се опитам да го вървя по-умерено. Сега, след като завърших НАТФИЗ, реших, че искам да правя музика. По професия съм актриса. По диплома от училище съм фотограф, завърших фотографското, рисувам, имам ателие, в което продавам картини и в същото време правя музика. Мислех си, че мога поравно да съм актриса, певица и художник и всяко да го правя мегадобре. Не! Според мен човек трябва да си избере едно нещо, което да е най-голямата му любов. На всичко останало също да му отделя време, когато може, но трябва да е едно. И май клоня към музиката. В момента имам участия всяка седмица и след всеки лайф се изненадвам, че мога и това, и следващото, и мога и още по-добре. А нямам музикално образование. Ходила съм на уроци по китара три години, но сега искам да започна уроци по пеене при Петя Диманова и искам тя да ме направи звяр. Да се науча да дишам, да издържам, да го отворя малко този глас.

В кой момент си повярва, че можеш да пееш?

Като малка всичко, което съм правила, е да гледам VH1 и MTV. Знаех всяка песен от първата секунда. Текстовете дори, без да знам английски. Винаги съм била обсебена от самия контент на песен с клип и от този артист, който създава образ. От дете това е било най-върховното ми удоволствие. Не можех да пея много-много и по едно време (била съм на 6, мама ми е разказвала тази история) в колата пропях „Мойта майка ще се чуди“ на Белослава. И тогава компанията, с която сме пътували, решила: „Това може и да пропее.“ Като дете не съм мечтала да бъда актриса, нито художник, въпреки че винаги съм рисувала. Мечтала съм си да пея. И според мен това, което си искал като дете – то е истинското.

Не ти ли се иска да се изявяваш като актриса?

Бих участвала във филм с голямо удоволствие. Бих участвала и в някое представление, но трябва много да ме привлече режисьорът. Иначе обожавам да съм актриса и мисля, че станах. Откакто бях едно мъничко момиченце, което не знае как да си каже името, с изключително тънък глас, когато влязох в НАТФИЗ, и докрая, когато завършвах, станах някакво чудовище. И това не ми е идвало натурално, както пеенето. Бях лоша актриса. Реално влязох в академията, защото професор Иван Добчев ме беше видял на концерт пред Сфумато как пея и затова ме прие. Влязох с тройки. Атанас Атанасов всеки път си излизаше, когато аз влизах – толкова скучна му бях. Нямаше никога да бъда приета, ако Добчев не беше ме видял как пея. Има нещо много гротескно в това да си актриса. Много лошо се държат с теб режисьорите. Човек с голямо его и силно изразено собствено мнение не трябва да бъде актьор. Аз лично се чувствам зле.

Каза току-що за себе си „толкова скучна бях“, но в момента си един от найпровокативните млади артисти на българската сцена. С всички тези твои изяви какво всъщност искаш да събудиш в обществото?

Нещо, което искам да провокирам и у себе си – свобода и липса на съдене на ближния. Някакси да обичаш грозното лице на ближния, както е казал Достоевски. Човек губи супермного време да критикува. Постоянно си разваляме настроението заради нечие негативно мнение или дори една дума. С музиката ми искам да предам съобщение – да приемаме нещата такива, каквито са.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Ел Камино – пътят на една силна жена

Интервю от архива с Петрана Берисот Петрана е хубавица. Висока, стройна, едрогърда,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ