Екатерина Николова – раницата като другар в приключенията

Архитект по професия, планински водач по призвание, посланик на Fjällräven, Кети разказва как общува с природата със стил и любов

Как започва всяко изкачване на връх? С първата крачка. Тази алпинистка максима ни идва наум веднага щом погледнем приказните планински кадри на Explore the wild – блогът на пътешествениците Екатерина Николова и Дамян Георгиев. Партньори в любовта и приключенията, те са готови да ни хванат за ръка (двамата са сертифицирани планински водачи) и да ни заведат на най-приказните и диви места, разказвайки вълнуващи моменти от приключенията си. А защо не и да създадат едно специално за нас…

„Често наричам в постовете си България Нарния – за мен тази препратка е много подходяща, защото както в историята за скрития в дрешника цял нов свят, така и родината ни е там, в ъгъла, на една ръка разстояние. Трябва просто да отместим това, което ни пречи, и да видим отвъд стереотипа, да осъзнаем колко вълнуваща и красива е“, казва Кети, посланик на шведската аутдор марка Fjällräven.

Екатерина, как откри любовта си към приключенията? Помниш ли първото си самостоятелно? До голяма степен за това, да стана приключенец, е виновен баща ми. Той е подкрепял всичките ми амбиции. Давал ми е крилете да летя. Бях на 16, когато баща ми предложи да ме научи да карам кола. Когато си изкарах книжка и се сдобих със свободата да пътувам без ограничения, събирах локации на телефона си. Когато имах възможност, ги обикалях. Така започнаха първите ми самостоятелни пътешествия. Но ако трябва да спомена едно, то изкачване сама до хижа „Иван Вазов“ без план какво ще правя там. Интересното е, че спонтанните решения винаги се оказват запомнящи се. Когато се качих, се запознах с всички доброволци. Хванах се на работа заедно с тях и така прекарах забавна вечер с много нови познанства.

По образование си архитект, а по призвание – сертифициран планински водач. Къде е балансът между двете? Вижда се, че все повече ще имаме нужда да интегрираме и приветстваме природата в градовете. София например има големи преимущества, но и един неразрешим проблем – намира се в котловина, където мръсният въздух не мърда с дни. През 70-те години е създаден план за естествени коридори, по които въздушните потоци да слизат от Витоша. Днес обаче те постепенно се свиват и биват застроявани. Градът утопия за мен е такъв, който приветства природата. Не мисля, че е редно да чакаме уикендите, за да презаредим батериите – това трябва да е достъпно всеки ден.

Твоят приятел Дамян също е планинар. Планината ни събра и успяхме да организираме живота си около нея. Още в началото започнахме да правим преходи и сами, и с приятели. Впоследствие взехме решение да станем планински водачи. Романтиката в природата е различна от тази в града. Неповторимо интимно е, особено в моментите, когато имаш усещането, че наоколо няма жива душа. То и наистина може да няма.
През август ни предстои като посланици на Fjällräven да участваме във Fjällräven Classic в северните части на Швеция. Това събитие се провежда от 20 години. Интересно приключение, защото никога не сме били в северните части на континента.

Преживяването на нови неща винаги те държи нащрек, изостря сетивата, възбужда любопитството, а когато в него е намесен и любимият човек, става още по-вълнуващо.


Събитието представлява 110 км от Никалуокта до Абиско. Ще разполагаме само с нещата, които си донесем. До голяма степен прогнозата ще покаже какво да носим, но за да сме подготвени и за изненади, ще вземем мембрани и резервни дрехи. Спането е със собствена палатка и спален чувал и ще изпробваме новия модел Abisko Friluft 2, която тежи само 1,9 кг. За през нощта ще сме с нашите трисезонни спални чувала, които осигуряват комфорт, ако температурата падне малко под нулата.

Планинският водач никога не подценява екипировката, с която тръгва на път

Ти как стана посланик на Fjallraven в България – доколкото зная, си единствената жена, с която шведската аутдор марка се е обвързала у нас. Беше в началото на отношенията ни с Дамян. Те вече бяха харесали неговите снимки в социалните мрежи и му бяха представили продуктите си, за да ги използва при пътешествията си. Аз също много харесвах дизайна и функционалността на дрехите на Fjällräven. Харесвам философията им, отношението към детайлите, удобството им. Харесвам марки, които не създават количества, а правят дрехи, които могат да се носят години наред.

Коя е най-старата ти тяхна придобивка? Всичко тяхно си нося! Раницата ми за преходи е Fjällräven Keb 52. Тя е с ретро дървена система, която я държи изправена. Имам я от почти две години и изглежда като нова. Видяла е толкова път и очуквания, дъжд, кал, но не ù личи. Дамян е с Fjällräven Abisko Friluft модела вече 5 години. Има само леки следи от употреба, което е феноменално предвид историята ù. Това ми харесва в марката – не е устойчива само на думи, но с всяка нова колекция подобрява издръжливостта на екипировката. За един пътешественик тези показатели са не просто каприз, а инвестиция, която често може да ти спаси живота.

Как човек да си избере най-добрата раница? В началото подценявах хубавата раница. Казвах си – раница като раница. Днес не бих постъпила така. С раницата изминаваш десетки и стотици километри с тежест на гърба. Ако не е правилно проектирана, се сдобиваш с болки, с проблеми и в крайна сметка много повече неудобства. При избора на раница гледам да може да се регулира гърбът, защото всички сме различни и няколко сантиметра нагоре или надолу променят усещането. Също така гледам да има добра носеща система – затова се спрях и на моята Fjällräven Keb 52. Последното е раницата да стои прибрана, иначе казано, да запазва формата си. Много от моделите на пазара не използват качествен материал и от гравитацията багажът става на топка. Това променя центъра на тежестта, което води до болки в кръста, таза или колената.

Едно от незабравимите ѝ приключения е в хижа „Иван Вазов”

Има много шеги за това, че нашият пол не умее да се вмества в малко вещи. Как успяваш да си минималист по време на приключенията си? С опита се учиш да вземаш само най-необходимото, защото другото е просто тежест. Прекрасно упражнение е да оставяш неща, които не ти служат. Метафорично може да се използва и за нещата в живота. Иначе до голяма степен е вярно, че колкото е по-голяма раницата, толкова повече неща ще вземеш. Така че избягвам тази възможност. Задължително нося драйбагове на Fjällräven – те са непромокаеми и спасяват най-важните ми вещи – техника, чифт дрехи, ако случайно се извие силна буря. Допълнително с тяхна помощ компресирам съдържанието и така намалявам обема на багажа си.

Има ли значение за теб как изглеждаш по време на преход в планината? За мен е по-важно удобството и функционалността. За кратките и технични преходи избирам клин, който да следва извивките на тялото ми. За по-дългите преходи предпочитам панталон, защото създава допълнителна вентилация. Друго, което гледам при избора си на облекло, е големите джобове, защото ми е много по-удобно да сложа телефон или карта в дрехата си, отколкото в раницата.

Снимки на приключенците, които за поредна година те издават в календара си „Живот в планината”

Храната е винаги по-вкусна, когато си сред природата. Коя е любимата ти рецепта? Наистина е така. Даже имаме случай с приятели готвачи, с които бяхме на преход точно с цел да хапнем сред природата. Никога няма да забравя как един от тях превърна полуготовите спагети в най-вкусното ястие със соев сос и зеленчуци. С Fjällräven в момента планираме първото събитие с готвач, който да следи процеса по приготвяне на вкусна вечеря в планината. Ще се нощува под открито небе – две дейности, създаващи неповторима близост между хората.

Откъде е твоето специално отношение към храната и отглеждането ù? Баба ми Катерина беше невероятна градинарка. Когато вече бях осъзната и имах желание да се уча, нея вече я нямаше. Но животът винаги дава и други възможности. Селото на Дамян ни е изключително близо и там отглеждаме собствената си храна.

Следваш ли модерните напоследък zero waste, екологични практики, устойчивост, минимализъм? Не бих се определила с тези думи, защото знам за грешките, които допускам, и те ме отдалечават от този идеал. Опитвам се да консумирам съзнателно само неща, които са ми необходими и ми вършат работа. По тази причина избирам и екипировката ми да е на Fjällräven – от материали и дизайн, които да устоят във времето. Естествено изисква грижа и поддръжка, но така, като гледам, моята ще мога да я предам годна за употреба и на следващите поколения.
Важно е да отбележа, че всеки тип екипировка има различна специфика на поддръжка, но за пример ще дам нашите мембрани, които ползваме през зимния сезон, те са от серията Bergtagen и издържат както на вятър, така и на дъжд. Материалите не съдържат никакви вредни химикали от серията PFC. Този тип мембрани не бива да се перат по стандартния начин, защото това ще намали тяхната издръжливост и ще ги компрометира. Ние ги даваме на специално химическо за планинска екипировка и след това ги минаваме с вакса, за да удължим живота им.

За какво мечтаеш? В мечтите ми има една малка къщурка с голям двор в гората. Далеч от удобствата на града, изискваща уменията да създаваш всичко собственоръчно.

Почти няма място в Рила и Пирин, което Кети да не е обходила

А за пътешествия? Преди аз бях инициаторка на всички приключения, но откакто срещнах Дамян, по естествен начин той взе превес в организацията. Постоянно ми изпраща локации и аз само се съгласявам. После сядаме заедно и мислим откъде да минем и как да завъртим маршрута. С опита вече дори не ми е нужно да гледам картата
на Пирин или Рила, мисля, че в тези две планини са останали малко места, които да не сме посетили поне веднъж. В мечтите си вече гледаме към Южна Америка, към Патагония по-конкретно. Интересно ми е както да видя различния релеф, така и да се запозная с културата и бита на хората там. Наскоро Fjällräven започнаха да организират събитие от серията Classic Южна Патагония. Всички видеа показват невероятни пейзажи.

Ако трябва да дадеш един съвет на начинаещ приключенец, какъв би бил той? Подготви се добре у дома, подбери правилната екипировка и необходимите неща, защото на терен можеш само да съжаляваш. И знай, че опитът идва с грешките, никой не е стартирал научен, колкото повече грешим, толкова по-опитни ставаме.

Spread the love
More from Надя Костова
Терапия с червено
Червеното винаги носи енергия и настроение, но особено много ни е нужно...
Read More
0 replies on “Екатерина Николова – раницата като другар в приключенията”