Соня Йончева: Не търся щастието, то просто е тук, у мен

Отговорите на въпросите ми към Соня Йончева пристигнаха в звуков файл навръх Велики Вторник, в началото на Страстната седмица. Записът беше направен в градината на къщата й в Швейцария, преплитаха се и се надиграваха  шумът на вятъра и красивият глас на Соня. С мелодичен смях тя отпращаше сина си Матео, който идваше да й каже, че го боли коремчето, отговаряше и на запитвания на майка си, помагаща й в грижите за бебето София. Накрая в „ефир“ се включи и съпругът на певицата – диригентът Доминго Хиндоян, на когото тя обеща, че ей сегичка приключва, остава й само един въпрос. Въпросът за щастието, на който отговора получих, докато слушах разказа на Соня за живота й преди и сега, за нейния път към оперното изкуство и към тихата радост от усамотението. 

Какво носите в сърцето си като спомен от Пловдив? Какво ви даде този стар вълшебен град?

Имам много топъл спомен от Пловдив, тъй като там премина детството ми и първите ми контакти с музиката, с изкуството. Моментите, в които аз и майка ми, баща ми и брат ми бяхме още заедно и нямаше раздели. Пловдив е моят най-топъл спомен за едно сплотено семейство, със задушевни празници, с много въпроси, с амбиции за преоткриване на света на изкуството.

Кой ви насочи към музиката?

Родителите ми не са музиканти, но много обичат музиката. Баща ми, който почина преди няколко години, обожаваше да пее. Дали е тъжен или радостен – изразяваше всичко с народни песни, а най-любими му бяха родопските. Имаше много силен и топъл глас. Заставаше на терасата в последната къща в село Първенец, близо до Пловдив, и започваше да пее с цяло гърло. Това е един отпечатък у мен – баща ми, който изразява мъката и радостта си с пеене. Също имам негови снимки като малък как свири на акордеон и пее народни песни. А майка ми най-много харесва да пее естрадни песни на Лили Иванова, която е нейна любимка, но също уважава и песни от английската и американската рок музика и постоянно ги пее вкъщи. Майка ми е като един джубокс. Брат ми също. Те двамата се допълват. Ако сме в колата заедно, започват да пеят и нямат спиране, няма нужда от радио изобщо. Но да, родителите ни насочиха към музиката и първо майка ми прозря, че двамата с брат ми имаме талант за музиката, и не се излъга. След това убеди и баща ми. Предполагам, че го е било страх, защото си е казвал, че музикант къща не храни, но като е видял, че имаме талант и някакво бъдеще, и той се смири някак си. И към края на живота си ни даваше много кураж.

Щастливо ли беше детството ви?

Моето детство беше много цветно. Бяхме семейство от по-бедната група на България и живеехме в един много малък апартамент, около 40 кв.м, но спомените ми са фантастични. Спомням си как токът спираше за няколко часа през няколко часа. Тогава нямаше айфони, плейстейшъни, телевизия, защото без ток каква телевизия, и нашата занимавка беше да си разказваме интересни истории, смешни или страшни. Другото ни занимание беше да учим пиано и да се упражняваме на светлината на свещи.

Сега, когато сте майка на две деца и сте си вкъщи, как прекарвате времето с тях?

В този период на криза имам много време да бъда с моето семейство, да съм пълноценно с моите деца и това е изключително ценно. Никога не сме били заедно аз, мъжът ми и децата с майка ми между 4 стени за толкова дълго време. Вече стават два месеца. Прекарвам си времето с тях ползотворно. Оставям ги понякога да си бъдат в своя свят. Смятам, че е много важно за едно дете да се научи на самостоятелност. Т.е. да имат място за себе си, да знаят, че ето това е моментът, в който аз съм със своите мисли. Много уважавам такива състояния на децата ми и на съпруга ми между другото. Това е  толерантност към света на другия до нас. Харесвам, когато такива моменти са непокътнати, така че те имат времето да се съсредоточат. Това се случва не само с Матео, който е вече на почти 6 години, но дори и с малката ми дъщеричка на 6 месеца. Аз виждам как тя остава сама и е в своите мисли, в своята концентрация. Много ми харесват тези моменти. И после, естествено, всички заедно или гледаме някой филм в залата за кино вкъщи, ядем пуканки, които сме си направили, играем на двора. Вече и рисуваме, и готвим. Вчера пуснахме много силно френска музика от шейсетте и седемдесетте години, аз обожавам да слушам музика – това го правя нонстоп – най-различни стилове, най-различни жанрове, най-различни епохи. Вчера беше ред на френската музика. И започнахме да танцуваме всички, беше разтоварващо. Музиката има огромна сила да ни отведе в друго измерение, да ни върне към разни мисли или спомени.

Преди да попаднем в капана на коронавируса, как се справяхте с майчинството и активната си певческа кариера? Някой помагаше ли ви?

Да, разбира се, майка ми помага всеки ден. Имам голям шанс да е до мен, защото тя е като втора майка на децата ми. Опитвам се, като се прибера вкъщи, да забравя за всичко останало и да се съсредоточа в ролята на майка. Да бъда с децата ми на 100%, ако е възможно. Разбира се, понякога не е възможно, защото дори и вкъщи трябва да разрешавам множество проблеми на комуникации на една толкова голяма кариера като моята. Но когато съм с децата, се опитвам да съм напълно отдадена. Обичам много да им готвя. Синът ми е малко по-труден. Той има специални вкусове за специалните неща. Малката е твърде малка, за да изрази вкусовете си, но вече се опитва. Понякога ѝ правя кашички от нещо, което не ѝ харесва, така че трябва да готвя втори път. Така…  една много нормална майка в днешния свят.

Съчетаването на моята кариера с майчинството се оказа трудна задача, но в същото време и не чак толкова сложна. Трудно е, защото физически наистина понякога не ти стигат силите да поемеш всичко на гърба си. Има страшно много полети. Единият лети нанякъде, другият на другата страна. Понякога се налага да се вземат помощи като „бейби ситер“ от някоя друга държава – тя прелита и идва при нас, всичко е организация. Да обясниш на всеки човек, който остава с децата, как да се грижи за тях… От тази гледна точка е много, много сложно. Трябва да бъда страшно дисциплинирана спрямо моя глас. Да спя в определени часове, да ям определени неща, да не се натоварвам, да не викам, да не говоря и т.н. Това са сложностите. Но иначе не бих жертвала никога майчинството заради кариерата  – абсолютно съм сигурна в това.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Йорданка Христова: А уж сложих точка на любовта…
Красива и истинска, Йорданка Христова за обичта към музиката, живота и хората...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *