Обърнатата кула

Голяма изложба в Мадрид показва подновения интерес към Таро, включително като източник на смисъл, нова символика и убежище от стихиите

„За да разберем историята на човека, не може да оставим настрана езотеричния компонент, тъй като аристократите и владетелите винаги са се обръщали към своя астролог или геомант, за да вземат решенията си“, казва за D!VA испанският експерт по Таро Педро Ортега Вентурейра.

Педро Ортега Вентурейра и новата му книга „Таро, значение и история“

Според таролозите, когато картата Кула се появи обърната, би означавало, че е време да се изправим пред трудностите и промените, да се откажем от повтарящите се грешки, да се възползваме от възможността за ново начало, да създадем нещо ново и по-добро. Макар приблизително същото универсално предложение да получаваме често от съвсем различни източници, методи на познание и (скрити) послания, несъмнено един от най-известните и заредени с богато историческо съдържание са именно картите Таро. Изложбата „Обърнатата кула. Таро като форма и символ“ в Casa Encendida в Мадрид до 5 януари (със свободен достъп) е поредното доказателство за широко разпространения подновен интерес на съвременното изкуство и контракултурата към Таро.

Случайността организира образите

Изложбата „Обърнатата кула“, La Casa Encendida, Maru Serrano, 2024

Включени са артисти, използвали значението и възможностите на Таро в своето творчество, сред които Йохана Дюме, Дороти Яноне, Раул де Ниевес, Plastique Fantastique, Бети Саар, Алдо Урбано. Връзката се простира във времето още от възникването на Таро през авангарда и сюрреализма до днешния подновен интерес. Защо Таро сега, се питат самите организатори и дават отговор. В едно трескаво време, в което всяко предишно предсказание или консенсус бързо остарява и несигурността е единствената сигурност както в личните, така и в политическите въпроси, в човешката природа е заложено да се търсят други източници на смисъл, друга символика, убежище от стихиите.

Ето защо артистите са използвали Таро като вдъхновение и са подхождали към него циклично, интересувайки се от неговата символика и търсенето на „ново“, ненормативно знание. Както и от иконографската му гъвкавост и потенциала му да отваря въображението, да насочва субективни видения, утопични идеи, алтернативно бъдеще, да поставя под въпрос рационалното мислене, да разкрива пътя на размисъл и себепознание.

Изложбата „Обърнатата кула“, La Casa Encendida, Maru Serrano, 2024

Също така фактът, че в Таро случайността е тази, която организира образите и свързва символите, го превръща в поетична игра, която се чете от образа до словото. Отворена е за лични интерпретации без различия в произхода, което означава, че през цялата си история той е бил обект на интерес както на висшите, така и на низшите класи, както на високата, така и на ниската култура, а също и на контракултурата.

„Да се задълбочим в темата за Таро, означава да навлезем в калейдоскопично изследване с множество гледни точки. Ето защо предлагам в изложбата пътуване без линеен ред, подобно на структурата на играта с карти. Различните артисти използват Таро като инструмент, за да канализират своите копнежи, да разкрият своите трансформации, да изследват сложността на човешкия опит, да се противопоставят на хегемонните истории, да предложат утопии от много различни гледни точки, продължавайки контракултурната идея за магическо мислене“, казва кураторката Пилар Солер.

Таро по „реални събития“

Сюзан Трейстър (Лондон, 1958 г.) показва в Hexen 2.0 Таро от 78 карти, „базирана на реални събития“. Представя алтернативно бъдеще, основано на паралелни истории между научни открития, правителствени програми за социален контрол, истории на контракултурата и активизма, развитието на технологии като интернет, безпилотни полети или GPS. Арканът Смърт е представен от математика Джон фон Нойман, който стои зад разработването на атомната бомба. Магьосникът е Тимъти Лиъри, един от бащите на психеделичните наркотици, а Отшелникът е олицетворен от анархо-примитивиста Unabomber, за когото се знае, че е изпращал бомби с писма до американски университети и институции до средата на 90-те години. Всички тези персонажи създават визия за възможното бъдеще, която, както при картите Таро, може да бъде разкрита чрез различни комбинации.

Творбата Black Power Tarot (2014 г.) на Ариш Ахмад Кан – фронтмен на групата King Khan & the Shrines, илюстрира 22-те основни аркани на Таро с афроамерикански исторически фигури, придавайки ново измерение на колодата и на самата история на антирасистките борби. Артистката Ники дьо сен Фал изгражда от 1978 до 1998г. в Тоскана „произведението на живота си“, своята „Градина на Таро“, с огромни скулптури, свободно създадени по Таро на Марсилия, пълна с цитати, послания и алегории, силно свързани с женското начало.

Съвременници на Сен Фал и еднакво повлияни от контракултурния взрив през 60-те и 70-те години на ХХ век са Анес Варда и Анди Уорхол. В свята драма „Клео от 5 до 7“ Варда изобразява млада певица в Париж, която трябва да вземе резултатите от медицинските изследвания в седем часа вечерта, но в пет отива при четец на Таро, който разкрива, че има рак. В този двучасов интервал, показан във филма почти в реално време, Клео следва пътя на познанието за любовта към живота, смирението и смъртта. Четири години по-късно Анди Уорхол заснема филма The Velvet Underground Tarot Cards, една от сцените в който е четене на Таро.

Окултура, сериозно за окултното

Таро, създаден от Фрида Харис

Сериозен принос към културното наследство на Таро през вековете е и новата книга „Таро, значение и история“ (на испански от изд. Kairos) на испанския експерт по темата Педро Ортега Вентурейра. Инженер и доктор по история на изкуството, той е лектор на петте издания на Международния конгрес за колоди и Таро. „Преди нетолкова много години всичко, което намирисваше на мистерия, Таро, езотерика, беше порицавано. Към всички тези дисциплини имаше табу от страна на академичния свят, сякаш тази част от човешкото същество никога не е съществувала. Но през последните години писатели като Хавиер Сиера (носител на престижната награда „Планета“) популяризираха термина „окултура“, който аз подкрепям, за да защитят изучаването на окултизма от сериозна гледна точка“, казва Педро Ортега в интервю за D!VA. Той защитава тезата, че за да разберем историята на човека, не може да оставим настрана езотеричния компонент, тъй като „аристократите и владетелите от различни периоди винаги са се обръщали към своя астролог или геомант, за да вземат решенията си“.

Самият той в университета започва да редактира фензин за готическа музика и заради всички литературни и художествени препратки в това движение завинаги остава запленен от изкуството. Пет години след като завършва инженерната си степен, се дипломира и по история на изкуството, а след това защитава и докторантура.

Посредничеството на „правилния човек“

Педро Ортега обяснява, че Таро е запазено културно творение, което се различава по форма, употреба и вид в зависимост от страната или времето. Напълно възможно е да се появят колоди Таро, „за които дори не сме подозирали“. Не се знае точно за какво е било използвано Таро първоначално. Възможно е да е имало образователни цели и да е било свързан с астрологията и алхимията, следователно има вероятност окултното значение да е съществувало паралелно с други употреби, като например хазарт. „Но моментът, в който наистина знаем, че употребата му е била гадателска, е през XVIII в. във Франция, където също се говори (според мен без основание), че произходът му е египетски и че е оцелял благодарение на циганите, които са го скрили“. Той защитава произхода на Таро като игра в северната част на италианския полуостров през XV век.

Според Педро Ортега колодата Таро не притежава магическа сила сама по себе си, а придобива това свойство, ако се използва „от правилния човек с дарбата да установява точки между нашия свят и други реалности“. Той е имал „два лоши опита“ с негативни предсказания при гледане, които „се сбъднаха и вече не искам да изкушавам късмета“.

Много любопитна е и докторската му дисертация „Разпнатата жена в края на века“. Интересът му тръгва от разпънатите жени на някои обложки на „готически“ албуми. Задълбава в различните значения на разпънатите жени между края на XIX и началото на XX век. Основният извод е, че този период е бил много женомразки и се е страхувал от жените. В същото време да се постави жена на кръста означавало да се постави на мястото на Исус от Назарет. „Жената, която днес се появява разпъната на кръст (като Мадона или фотографиите на Ани Лейбовиц), показва своята болка и жертвоготовност или прави жест на отстояване ролята на жените в обществото“.

Живей, а другите да умрат

Карти от колодата на Салвадор Дали (Museo Fournier)

Сред най-известните примери за ползване на Таро от попкултурата, описани в книгата, е Дейвид Боуи с многото си преображения в своето творчество. Великият сюрреалист Салвадор Дали също създава колода Таро. Според легендата по време на подготовката на филма за Джеймс Бонд „Живей, а другите да умрат“ през 1973 г. продуцентът Алберт Броколи поръчва на Дали да изработи колода Таро срещу хонорар от 7 милиона долара, тъй като в една от сцените на Джеймс Бонд му се налага да чете карти Таро. Вероятно вдъхновен от съпругата си Гала, която подхранва интереса му към мистицизма, Дали се захваща за работа. Силното его и на артиста, и на продуцента проваля тяхното сътрудничество. Дали обаче завършил проекта, издаден в ограничен тираж през 1984 г. Черпейки от западните шедьоври от древността до наши дни (включително някои от собствените си творения), Дали перфектно съчетава познанията си в областта на тайнственото с неповторимото си остроумие. Резултатът е сюрреалистичен калейдоскоп от историята на европейското изкуство. Художественият стил на картите следва неговите канони с поразителни символични образи. Всяка карта представлява уникално и детайлно произведение на изкуството, с модерни и понякога провокативни интерпретации на традиционните аркани.

Аркан I изобразява самия художник в готически параклис. Гала се появява в аркана Императрица. „Това е по-скоро езотерична художествена биография, отколкото инструмент за гадаене. Интересен синтез между сюрреалистичното изкуство и езотеричния символизъм“, смята Педро Ортега.

От своя страна създаденият от артистката Леонора Карингтън феминистки и езотеричен Таро е сред най-модерните. Тя преплита в иконографията си присъствието на вечното женско начало, включва символиката на келтите, маите, евреите и други култури.

В същото време една от най-разпространените употреби на Таро от XX в. насам е използването му като инструмент за себепознание. То се основава на връзката между юнгианските архетипи и фигурите от картите. Ориентир в тази област е американската психоложка и писателка Сали Никълс, която през 1980 г. написва книгата „Юнг и Таро“. В нея тя подчертава как Таро може да се използва за достъп до архетипите и за разбиране на начина, по който те функционират в човешката психика.

Spread the love