
Когато завършва НАТФИЗ, единствения театър, където праща CV-то си, е пловдивският. И досега не може да си обясни вътрешното усещане и външната енергия, които го мотивират. Междувременно отказва апетитно предложение, тъй като само Пловдив го влече. Докато чака някакъв знак, се отправя на ваканция в Гърция. Малко преди да пресече границата, му звъни шефът на Драмата Кръстю Кръстев и Тодор
прави обратен завой
През първите сезони се лута в допустимия психологически хаос, опитвайки се да си отговори откъде чака вдъхновението, за да продължи напред. Понякога не му стигат емоциите, друг път прекалява с колебанията като всеки интелигентен човек. Възстановява душевното си равновесие с образа на гръцки селянин в „Дебелянов и ангелите“ на Александър Секулов и Диана Добрева. Разстрелват героя му, след като го набеждават за шпионин заради попаднал у него френски фенер. Трогателно разтърсващ е като малкия човек, невинен и безпомощен в голямата война. Назубря монолога на гръцки, докарвайки го до атинско произношение. Езикът не му е чужд – майка му повече от десет години живее в Кипър и при всяка възможност лети до острова на Афродита, а нейният род е от Беломорска Тракия, близо до Солун. Следват различни живописни персонажи, оценени по достойнство – в „Одисей“, „Капан за самотен мъж“, „Коприна“, „Ръкомахане в Спокан“, „Лебедът“, „Отблизо“, „Арт“. Тази пролет Тодор бе номиниран за „Икар“ и за „Кукерикон“ за главна роля – за шеметно-комичния Вернер Хофман в „Берлин, Берлин“ на Стоян Радев. В най-награждавания спектакъл на сезона Тодор е неузнаваем не само заради русата перука и русите мустаци. Наистина е изключително добър и забавен като маминото синче на германска комунистка в безумните дни преди падането на Берлинската стена. „Галеник, който живее в комунизма, но никога не го е изпитвал на гърба си. Мога да се полигавя в рамките на протокола, нали? А и докато репетирахме, Стоян Радев ни предизвикваше с хрумки и импровизации. Самият той има невероятно чувство за хумор.“ На премиерата Тодор изпуска стол, който се прекатурва и пада до краката на зрител от първия ред. Човекът учтиво го вдига.

„В театъра всичко може да се промени за три минути“, твърди актьорът. Неговият Вернер Хофман още в първите три минути доказва, че Тодор Дърлянов се е качил по-високо на стълбата. Продължава нагоре и като пламенния революционер Георги Икономов в „Записки по българските въстания“ на Юрий Дачев и Бина Харалампиева – най-новата премиера в Пловдив.
„Икономов твърдо застава зад стратегията на Бенковски в Априлското въстание. Невинаги е съгласен с него, но никога не го дискредитира пред другите. Не залага на егото си. Всички те, революционери и бунтовници, са готови да жертват всичко от самото начало – знаят какво ще им струва, цената не ги плаши. Но да играеш история е сложно. Имах страхове дали ще успея да се доближа до действителния Икономов, доколкото сме наясно с него. Най-важното е, че е мъж на действието и на честта.“ Гостуването им в Панагюрище е изумително преживяване –
плачат в залата, плачат и на сцената
„Излезе кметът Желязко Гагов, дръпна кратка реч и всички се разревахме“, разказва Тодор Дърлянов.
Артистичността му се излива и в авторски бижута от естествени минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, които в началото твори заради гадже. „Започнах покрай любовта. Пак заради нея правех колажи от флаери, плакати, щампи върху тениски. Показвах ги в изложби. Рано или късно ще се върна към тази мода“, категоричен е Тодор. Вероятно ще намери време да се върне и към любимата езда, която го спасява през пандемията. Тогава шпори собствен кон из горите, верен на максимата „Морето изцежда, Балканът зарежда“. Лея е прекрасна кобила, която се принуждава да продаде заради липса на стабилни приходи по време на коронавируса. Тежко му е да се разделят, но няма друг ход. До последно не се дава на кризата, но в крайна сметка затваря и бутика в Капана, където
колекциите му „Дърли хаус”
с мъжки и женски колиета и гривни се харчат с респектираща бързина. През едно горещо лято приема да се пробва като заместник технически ръководител на бригада чужденци, които правят къщи от кедър. Веднага поема хвърлената ръкавица и предлага нови прийоми. Работи не защото е краен материалист, а заради икономическата независимост. Заради нея отказва да учи кино в Ню Йорк и Лос Анджелис. „Би било огромна инвестиция. Не мога цял живот да съм подвластен на дълга към този, който ще я направи заради мен. Това би ме смутило. Направо би ме изяло. Е, понякога си мисля как би се развил животът ми, какво би се случило, ако бях заминал. Но засега съм твърд националист и, както вече разбра, пловдивски шовинист.“
Много иска да снима в киното, но разговорите, типично по нашенски, все още са само на маса. Сега се надява, че ще разпредели правилно ваканцията между майка си в Кипър и баща си в Поморие. С приятелите – в Испания и Италия. Гадже Тодор в момента няма. „Умът и сърцето ми са готови. Аз съм моногамен, така че колкото и да съм зает, винаги ще намеря време за любов.“
