Десетте картини, които рисува с лявата си ръка за едноименната изложба, художничката определя като своята Бангаранга
Възможно ли е художник, който винаги държи четката с дясната ръка, да преодолее себе си и да рисува с лявата? Да, ако се казва Михаела Савова, подписваща творбите си като Мика Сав. Вероятно звучи леко патетично, но е респектиращо. Драмата започва две седмици преди откриването на изложба в престижната бургаска библиотека „Пейо Яворов“, едно от най-модерните арт пространства не само на Черноморието. Михаела пада от колелото си, къса сухожилие на десния показалец и брутално размества ребро. По закона на всемирната гадост в този отрязък от време трябва да създаде още десет картини за експозицията на международния куратор Стефан Стоянов „Отвъд нормите“, в която тя участва заедно с колежката си от Норвегия Трине Лисе Недреас. Обяснява на лекарите, че няма как да работи с шина, а те сдържано репликират, че собственото ѝ здраве е неин проблем. „Осъзнах, че се налага да ги послушам, без да моля Стефан Стоянов за промяна на датата за премиерата.“ Защото, както се знае, Бургас подготвя кандидатурата си за културна столица на Европа и събитието е в програмата на кметството.
Неприятностите се случват точно докато върви Евровизия, а Мика звъни на приятелите си по света с единствена молба: да гласуват за Дара. „Оказа се, че заради травмите и аз трябва да преодолея себе си като Дара, която преглътна хейта и психологическия натиск, но не се огъна, продължи и спечели. Не я познавам, но ме окрили и ме ,нахъса. Щом тя излезе на световната сцена и направи най-доброто, на което е способна, и аз ще се справя, макар че с лявата ръка не мога дори да завържа обувките си.“ И Мика започва да доказва, че
силата на духа подчинява слабостите на тялото
Сълзи текат от очите ѝ, но не спира. „Беше голям урок – да проявя търпение към себе си и да си позволя да бъда слаба. Най-върховната форма на любов към самата мен. Дадох си време, бавно и напоително. Разбира се, с много молитви и медитации. Развих различна моторика, без претенцията да е бързо и веднага, както съм свикнала.“
Приятелките ѝ са плътно до нея – идват в ателието, сипва им кафе, поднася им тортичка и отново застава пред платното, а те я подкрепят с думи или безмълвно. „Щастлива съм, че се стегнах и не отстъпих. Сигурна съм, че целият български народ сега коментира: „Добре, че Дара не се разколеба.“ Разбира се, моето постижение е по-миниатюрно от нейното, но знам какво беше в душата ми. Всеки артефакт излъчва вибрациите на ситуацията, в която е роден. Вероятно сериозният успех на изложбата в Бургас е пряко свързан с високата цена, която платих за него. Бургас е моята Евровизия, моята Бангаранга.“
В Бургас Мика Сав изненадва със серия, вдъхновена от документалния филм „Олимпия“ на Лени Рифенщал – епохално и противоречиво произведение за Олимпийските игри през 1936 година, променило завинаги визуалния език на киното. Монументалните тела, нарисувани от Мика, се реят из небесата в безтегловност, превръщайки се в символ на преодоляването на страха, на самосъмнението, на контрола, на самата гравитация. Реят се, но не пропадат. Движението им е нагоре, към свободата, любовта и изконната вяра, че
отвъд облаците винаги съществува светлина
Мика не спира дотук – за първи път вае бронзови скулптури на жени. Като естествено продължение на темата за непреходната мощ и разкрепостеността на тези, които умеят да бъдат лидерки.
Самата Мика е необременена в избора си на стилове, сюжети, персонажи, послания… Не се съобразява с конкретни школи и авторитети, не принадлежи към определени кръгове, защото не е завършила Художествената академия. Дори не е кандидатствала в нея. Дипломите ѝ са от съвсем други висши училища. Без да се смущава от сноби и критикари, се нарича самоука.
„Нямам нито един урок по рисуване. Първата учителка, която потвърждава, че от най-ранна детска възраст съм с моливите, боите и четките, е класната ми. Госпожа Гергова, да е жива и здрава, и досега е любопитна към изложбите ми. Всичко обръщах в рисуване. Но през годините бях раздвоена между двете си същности – подредената, точната, статистически прецизната и творческата. Първата надделя на първия кръстопът – завърших предприемачество в Щатите, после специализирах в Бордо, стартирах серия от проекти в тази сфера. Но нито за миг не съм се отказвала от
светоусещането на артист
Дори само за да измисля и да изработя логото на поредната компания или кампания със съответните брошури и сайтове. Маратонът продължи до момента, в който животът ме изненада, докато си правех други планове.“
