Майка и дъщеря превръщат манастир от XVI в. в артистичен дом
Холи Лудърс, дизайнер от Ню Йорк, има слабост към Средиземноморието от 18-годишна, когато за първи път посещава Гърция. Тя учи история на изкуството и археология в Колумбийския университет и завършва обучението си в Атина. По-късно прекарва летата заедно с трите си деца на гръцкия остров Патмос, пак там купува и възстановява две стари къщи.
През 2000 г. Холи насочва поглед към Италия, където винаги е искала да живее. Най-малката ѝ дъщеря Вениша, тогава на 18 години, споделя страстта на майка си към старите сгради и се съгласява да ѝ помогне с намирането на къща за реставрация. Търсенето на запазен и евтин имот отнема доста повече време, отколкото са очаквали. Накрая през 2006 г. приятел им разказва за изоставен манастир край средновековното градче Питиляно в Южна Тоскана.
„Беше късно лято, земята беше суха, нямаше дървета – спомня си Холи първите впечатления от манастира, необитаем от 60 години. – Прозорците бяха без стъкла, нямаше електричество и течаща вода.“ Майка и дъщеря обаче усещат, че точно това е мястото, което ще се превърне в сбъднатата им мечта.
Купуват манастира и веднага се нанасят, като в началото обитават само две от стаите. „Кучетата спяха в куфари в камината“, разказва Холи. В архивите на галерия Уфици тя открива рисунка от 1522 г. на манастира в оригиналния му вид, която ѝ служи като ориентир при възстановяването. Междувременно се захващат със запустялата градина и засаждат лавандула и рози в двора и маслини и кипариси в полето наоколо. Щом получават разрешение за реставрация, събират екип от майстори и работата започва.
Стълбището от травертин свързва приземния етаж с коридора със спалните на горния
Целта на Холи и Вениша не е да възстановят сградата в оригиналния ѝ вид, а да разкрият нейния характер. „Махнахме всичко, което беше добавено през последните 100 години. Красотата беше по-важна от удобството.“ Заради студа те прекарват първите две зими в къщата на приятел, докато сложат стъкла на прозорците. За да се състарят участъците с нова боя и да пораснат лишеи по тях, така че да имат патиниран вид, Холи прилага рецепта, открита в интернет – напръсква стените с разредено кисело мляко с жива закваска.
Вляво: Входът на сградата все още е откъм помещението, в което монасите са правили и съхранявали виното. Част от оригиналните бурета се намират в трапезарията и допълват визуално изработената от кестеново дърво маса; Вдясно: Оригиналните бурета са оставени във винарското помещение, но са аранжирани за по-драматичен ефект
Запазват оригиналния вход на къщата през т.нар. тинайо – място, където монасите са съхранявали вино в огромни бъчви, в момента изпълняващи ролята на декорация. „Моето виждане за интериора е, че трябва да има колкото може повече места, на които човек да си полегне“, казва Холи. Друг отличителен белег на нейния стил са малките мивки, разпръснати из цялата къща, за да ѝ е удобно да почиства и да аранжира цветя от градината. В кухнята обаче мивката е голяма с дървен капак. „Да скрива мръсните съдове, докато някой друг ги измие“, шегува се тя.
Вляво: Вениша е изрисувала небе на тавана на една от баните. Керамичните лъвски крака на ваната са дело на майка ѝ; Вдясно: Холи и Вениша са комбинирали италиански свещник с турски стъклен фенер, за да създадат осветление за спалнята на приземния етаж, която преди е била конюшня
Спалнята на Вениша е на приземния етаж, където има още килер, пещ и коридор с врата към градината. На горния етаж има още десет спални (бивши монашески килии), девет бани, всекидневна и студио. Тъй като и майката, и дъщерята са хора на изкуството, повечето предмети в жилището са изработени от тях – мебели, керамика, декорации. Вениша дори е изрисувала небе с облаци на тавана на една от баните. „Ако зависеше от мен, още щях да лежа по гръб на скелето и да го доизкусурявам“, казва тя.
Вратата в горния край на стълбището се отваря към гостната. Плочките на пода са от началото на XX в., а огнището е донесено от Северна Гърция
Днес проектът на живота им най-сетне е завършен. Холи произвежда лавандулово масло от растенията в градината и организира ритрийти, които описва като „оргии на красотата и сетивата“, както и семинари за устойчива архитектура. Вениша работи върху книга с фотографии на съвременни гръцки интериори и реставрира къща за клиент в Атина.
Ниската масичка в дневната е дъска от кестеново дърво в естествена форма, поддържана от желязна скара за камина
Когато поглеждат назад, изпитват удивление от всичко, което са успели да направят през годините. „Още се изумявам, когато пусна чешмата и потече топла вода – шегува се Вениша. – Без съмнение това беше много положителен опит за нас. Майка ми е жена с кариера и този проект беше възможност да наваксаме времето, което не сме прекарали заедно.“ „И двете сме силни характери и имаше доста караници в процеса на работа – допълва Холи. – Но трябва да призная, че повечето добри идеи бяха на Вениша.“
Модерният диван в гостната е тапициран с копринено кадифе. Колекцията гравюри на стената изобразява францискански монаси
