Тревожността е породена от собствените ни мисли

Мозъкът е щастлив, когато се чувства защитен и обичан, а мотивацията му въздейства много по-мощно, отколкото силата на волята, казва за DIVA д-р Сара Тейер, автор на книгата „Неврогрижи се”

Сара Тейер завършва физика и биофизика, защитава докторска степен по невронаука в Университета в Барселона. Започва научната си кариера на изследовател с водещи групи в областта на невронауката и комплексните мрежи. Преди няколко години се преориентира към научната комуникация. Тя е запалена най-вече по популяризирането на знания, свързани с функционирането на човешкия мозък. Водила е курсове, сред които невронаука за жените, за тревожността, за йога или за всекидневния живот. Същевременно се специализира като танцьорка, акробатка и учител по йога. Тази комбинация още повече ѝ помага да предава научни знания по привлекателен и лесен начин. Д-р Сара Тейер е съавтор на бестселъра „Мозъкът на щастливите хора” (El cerebro de la gente feliz, изд. Grijalbo), преведен на девет езика.

В днешно време има все повече възможности за личностно усъвършенстване – физическо, умствено, духовно. Сред тях е и новата ви книга. Как да се ориентираме сред всички тези оферти? Много е важно да се обърне внимание на научното образование на автора, както и на тона, с който е написана една книга. Ако той е твърде сериозен, ще се окаже скучна. Стилът трябва да е приятен, забавен и педагогически.

Кои са последните големи открития за мозъка, които ще ни изненадат и ще подобрят здравето и благосъстоянието ни в близко бъдеще? Има толкова много! Невронауката, която изучава мозъка, е в разцвет в момента. Например все още има много да се открива за невронауката на щастието и на благополучието: дали мозъкът ни наистина е готов да бъде щастлив и по какъв начин? Или големите въпроси, свързани със съзнанието: къде се намира и за какво точно служи?

Дали желанието за промяна и подобрение винаги е обусловено от това истински да искаме да го направим? Много хора заявяват, че се чувстват зле, но не изглеждат готови да направят нищо. Абсолютно! Трябва да сме мотивирани, да искаме да се променим и да се развиваме. Да поемем ангажимент към себе си. За целта може да ни помогне да се визуализираме в много по-добро състояние след тази промяна. Или всеки ден да си напомняме защо искаме да я направим и какво печелим с нея. Мозъкът предпочита обичайното и познатото, нормално е промяната да е трудна, но ако помним мотивацията си, тя може да ни отведе там, където искаме.

В научните ви публикации има много трудове, напълно неразбираеми за повечето хора. Имат ли те нещо общо с другата ви работа – да ги превеждате и да обяснявате на популярен език? Винаги съм обичала света на образованието, всъщност, когато завърших докторантурата си, взех магистърска степен по педагогика, в случай че някога искам да се посветя на нея. От гимназията насам не съм спирала да преподавам в училища, академии, университети. Чувствам, че преподаването ми е вродено. Обичам да споделям това, което знам (в случая невронауката), по прост и приятен начин, така че всеки да може да го разбере.

Как решихте да се посветите на курсовете по невронаука, заниманията с йога, танците? След като представих докторската си дисертация, започнах да страдам от пристъпи на паника. Това ме накара да се замисля много дълбоко къде искам да стигна, какво искам да правя в живота си. Въпреки че продължих още няколко години в света на научните изследвания, започнах сериозно да се занимавам и с йога. Тя ми помогна изключително много да успокоя тревожността си и да намаля пристъпите на паника. Наистина започнах да разбирам какво се случва в мозъка ми, нарича се неврология на тревожността. Както е казала Мария Кюри: „Не трябва да се страхуваме от нищо в живота, а само да го разберем.“ Ето защо започнах да споделям всички знания, събрани в предишната ми книга „Мозъкът на щастливите хора“. А сега се почувствах насърчена да напиша още една книга за това как да подобрим благосъстоянието си, като се грижим за мозъка си. Възможността да съчетавам разпространяването и популяризирането на научни знания с уроците по йога ми дава перфектния баланс между тялото и ума.

Допреди десетина години думата „невронаука“ звучеше почти футуристично за повечето хора. Днес в книгата си предлагате тя да бъде инструмент за всекидневна употреба. Как стана възможен този голям скок? Вероятно от факта, че невронауката се отвори към по-поведенчески, психологически и социални области. Невронауката ни предоставя не само „микро“ функционирането на невроните и техните връзки, но и ни дава отговори на въпроса защо мислим, действаме и чувстваме по определен начин, а не по друг.

Все по-често се наблюдава сериозен допир между по-традиционните науки и тези за благосъстоянието и личностното развитие. Защо е така и какво печелим от това? За щастие, така е и аз вярвам, че тези знания са много полезни, за да опознаем по-добре себе си, да можем да поддържаме по-добра връзка с ума си, да се освободим от чувството за вина и да се приемаме такива, каквито сме. Освен това знанието за това как работи мозъкът ни и как да се грижим за него може да ни помогне да подобрим психичното си здраве, да предотвратим някои психични заболявания и да придобием умения за управление на емоциите.

Преди години не се смяташе за добра идея да обсъждаме с личния си лекар или специалист теми като медитация, йога и т.н. Смятате ли, че в днешно време това сближаване между конвенционалната медицина и методите за по-холистично здраве, е факт? Ако е така, то дължи ли се на някакви нови научни открития или теории? Фактът, че науката дава отговори за това, което се случва в мозъка, когато медитираме, когато правим йога, цигун и т.н., и открива всички големи ползи за здравето, бележи едно „преди“ и „след“ в света на медицината. За радост все повече конвенционални лекари благодарение на новите научни знания одобряват тези техники, които преди се смятаха за мистични. В този смисъл съм много щастлива, че съм свидетел на случващото се, тъй като винаги съм била привлечена и от двете насоки.

Думата flow (от англ. поток) се използва все по-често. В книгата си казвате, че тя като състояние всъщност има научна основа и че когато сме във flow, креативността ни може да се увеличи с до 700%, а продуктивността – с до 500%. Това са смайващи проценти! Разкажете ни малко повече как работи, как е измерено и какво трябва да направим, за да се възползваме от това състояние на flow? Когато правим нещо и навлезем в състояние на flow, усещаме, че всичко около нас изчезва, губим представа за времето и за себе си, намираме се в състояние на дълбока концентрация и удоволствие. Това се наблюдава често при музикантите и танцьорите.

Използвайки техники за невроимиджинг у хора, които свирят на инструмент или решават математически задачи, учени са успели да видят какво се случва в мозъка, когато изпаднем в състояние на flow.

Ако искате да се озовете в това оптимално състояние на мозъка, първо трябва да сте истински мотивирани от това, което правите, и второ, нивото на трудност да е подходящо. Ако задачата, която ще изпълнявате, е твърде проста, бързо ще загубите внимание и ще се отегчите. Ако, от друга страна, тя е прекалено трудна, ще се почувствате блокирани, ще отлагате и в крайна сметка ще се откажете. За да влезете във flow, вниманието ви трябва да присъства в процеса.

Смятате ли, че човешкият мозък може да бъде „копиран“ и „възпроизведен“ чрез напредъка на науката и технологиите през следващите години? Виждате ли в изкуствения интелект възможна заплаха за човека? Все още сме далеч от това да успеем наистина да възпроизведем човешкия мозък. Действително има части , с които това вече се случва, някои когнитивни умения като например решаването на математически задачи. Но има много аспекти на нашата същност, които машините все още не са в състояние да копират. Сред тях е способността да чувстваме или да се самоосъзнаваме. Никое от постиженията в света на изкуствения интелект не намирам за заплашително. Напротив, в зависимост от начина, по който го прилагаме, той може да работи в наша полза.

Една от заплахите са социалните мрежи, към които почти всички в някаква степен сме пристрастени, особено чрез мобилните телефони. Можете ли да прогнозирате до какво ще доведе това? За мен това наистина е голяма тема, посветила съм ѝ цяла глава в книгата си. Истина е често повтаряната фраза, че „мрежите са тук, за да останат“. Ако ги използваме разумно, можем да извлечем големи ползи от тях. За целта обаче трябва да сме наясно какво генерират в мозъка и да знаем как да ги управляваме правилно.

Говорите за триъгълника на здравето: физически упражнения, йога и хранене. На пръв поглед изглежда напълно логично и елементарно, но въпреки това не го правим. Има ли мозъкът механизъм да не иска да прави всичко това? Така е, мозъкът първоначално не обича промяната, защото тя изисква усилия. Научаването на нещо ново, промяната на рутината, въвеждането на нови навици означава създаване на нови връзки чрез невронна пластичност, което изразходва много ресурси. Мозъкът е склонен да пести ресурси, за да бъде по-ефективен. Ето защо е важно, особено в началото, да упорствате и да изпълнявате този нов навик поне 66 дни, а не 21 дни, както се твърдеше доскоро. Ако през тези два месеца продължавате да повтаряте постоянно този навик (използвайки мотивацията си и наслаждавайки се на „пътуването“), за мозъка ви ще става все по-лесно да го прави, докато накрая този навик стане автоматичен.

Тревогата и безпокойството сякаш са почти неделима част от съвременния живот, включително при хора, които иначе са щастливи. Така ли е, може ли тя да се избегне, или по-скоро трябва да свикнем да живеем така? Безпокойството определено е една от големите злини на съвременния живот. Все повече и повече хора страдат от тревожност и/или депресия. До голяма степен това се дължи на факта, че мозъкът ни все още не е имал време да се адаптира към всички големи промени, които преживяваме напоследък. Например това, че живеем заобиколени от екрани. Но също така мозъкът не прави разлика между реално и въображаемо. Това означава, че голяма част от тревожността е породена от собствените ни мисли. Например самовзискателността, самокритичният вътрешен диалог или мисълта, че не разполагаме с необходимите ресурси, за да се преборим с дадена ситуация (може да е липсата на време да свършим всичко), ни карат да се чувстваме тревожни.

Ако ограничим малко повече входящата информация в мозъка и в същото време обърнем повече внимание на мислите си, така че те да са по-благоприятни и оптимистични, може наистина да намалим и дори да избегнем тревожността.

Много се говори и за тиранията на щастието. Някои дори казват: „Не искам да съм щастлив.“ Как тълкувате тази позиция? Разбирам я. Винаги казвам, че основната цел на мозъка е да оцелее, а не да бъде щастлив. Много „несъвършенства“ в мозъка понякога възпрепятстват това да бъдем винаги добре. Но вярвам, че можем да направим много, за да подобрим благосъстоянието си. Добре е да си поставим за цел да бъдем щастливи или да бъдем по-добри хора и да вървим в тази посока. Но в същото време е важно да приемем, че е нормално понякога да се отклоняваме от нея. Създадени сме да изпитваме всякакъв вид емоции, част са от живота и от нашата природа. Благодарение и на тях сме живи днес като вид.

Изглежда че чувствата и емоциите ни не зависят от нас, а са част от нашия характер, опит и т.н. Възможно ли е да ги „подобрим“ чрез съзнателни мисли? Всяка мисъл предизвиква емоционална реакция. Ясно е, че в зависимост от това как мислим ще се чувстваме по един или друг начин. Има мисли, които идват в ума ни спонтанно и не можем да ги контролираме. Емоционалната реакция към тях ще зависи от нашите убеждения и опит. Но това, което можем да контролираме, е последващото управление на тези мисли. Ако си мисля „няма да се справя“ и започна да изпитвам страх, в този момент мога да осъзная тази мисъл и доброволно да я променя на „този път ще успея да се справя“. Това, разбира се, ще подобри начина, по който се чувствам.

Една от препоръките ви е свързана с дишането. Трябва ли да се учим да дишаме по различен начин? Често не отдаваме значение на дишането, защото то е нещо, което правим, без да се замисляме, но според проучванията не знаем как да дишаме добре. Повечето хора дишат твърде кратко и твърде бързо. Това създава в тялото и ума ни сериозен дисбаланс. Най-доброто, което можете да направите, е да се опитате да дишате дълго и дълбоко. Дълго в смисъл, че са необходими поне 3-4 секунди, за да поемете дъх, и 3-4 секунди, за да го изпуснете. Ако може да удължите времето на вдишване и издишване, още по-добре. Дълбоко в смисъл, че въздухът не само се задържа в ключиците, а слиза до ребрата и корема. Всъщност ние инстинктивно знаем как да дишаме по този начин. Бебетата дишат дълго и дълбоко, коремите им се разширяват при вдишване и се отпускат при издишване. Но дишането и нашето психическо и емоционално състояние са тясно свързани. С годините, със стреса на ежедневието и т.н., изглежда, забравяме да дишаме правилно и в крайна сметка обикновено се хипервентилираме.

Съавторка сте на книгата „Мозъкът на щастливите хора“. Как изглежда той и има ли научно измерими параметри? Когато говорим за щастие в мозъка, това означава постигане на спокойствие и благополучие. Щастливият мозък е този, който се чувства защитен и обичан. Ако на всичкото отгоре той е пълен с неврохимикали, които създават добри усещания (окситоцин, допамин, серотонин и ендорфини), още по-добре. Всичко това се постига чрез нещата, които правим в ежедневието си, чрез това с кого общуваме или как мислим.

Има един параметър, който стана много модерен за разглеждане на това благополучие в мозъка: променливостта на сърдечния ритъм, т.е. колко променливо е времето между ударите на сърцето. Вече е установено, че хората с много редовен сърдечен ритъм (вариабилността на сърдечния им ритъм е нула), се чувстват много тревожни и/или депресирани. Докато хората с висока променливост на сърдечния ритъм живеят в хармония, щастие и благополучие. Какво ни казва този параметър? Принципно той разглежда колко добре се адаптираме към стреса, към промените в живота, колко бързо можем да преминем от активно към спокойно състояние. Изглежда че високата адаптивност е ключът към това да се чувстваме добре.

А какво целим с неврогрижите да имаме щастлив мозък? Да имаме здрав мозък, който да ни позволява да живеем в спокойствие и благополучие.

Spread the love
More from Ивайло Харалампиев
Провокаторът Ги Бурден гостува на Джорджо Армани
Грабващ, провокативен и дори скандален – на пръв поглед между характерния стил...
Read More
0 replies on “Тревожността е породена от собствените ни мисли”