След разтрогването на юридическия съюз Реджани не пести обиди и жлъч по адрес на Маурицио. Патриция, която до този момент не се е трудила нито един ден през съзнателния си живот, квалифицира бившия си мъж като „душевноболен“ и „импотентен“. „Парите, които ми остави, стигат само за паница леща! Да пукнеш дано!“, изригва тя. Клетвата й се сбъдва през 1995-а. Маурицио пада мъртъв пред прага на офиса си, прострелян с
четири куршума – три в сърцето и един в главата
Италия е в потрес, а медиите веднага обвиняват мафията. Анонимни източници подхранват версиите с допълнителни слухове. Най-тиражираният от тях е за разногласие между Гучи и босове от ъндърграунда, които настояват той да отвори казино в Швейцария, през което да перат гигантски суми. Но не след дълго се оказва, че с пистолета е стрелял някой, който е далеч от професионализма на килърите. И подозренията правят завой към роднините.
Патриция обаче не е единствената, която има мотив да разчисти сметките си. Маурицио наследява дяловете не само на баща си Рудолфо, който умира през 1983-а, но и на чичо си Алдо – притежател на половината от семейните богатства. Алдо обаче е оставил без нито една лира сина си Паоло – като наказание, че е изпратил данъчна полиция във фамилната компания. Така че Паоло има за какво да отмъщава на братовчед си. Още повече че през 1993-та Маурицио продава дяловете си на групировката Investcorp от Бахрейн за около 200 милиона долара.
Но Патриция е класическата мишена – тя прекалено често и гръмогласно пожелава смъртта да застигне бившия й съпруг. Оставя му умопомрачителни съобщения на телефонния секретар: „Ти премина границата. Сега дори собствените ти дъщери те презират. Те повече не искат да те видят, за да забравят болката, която им причини. Ти си злокачествен тумор, който трябва да бъде изрязан. Ще те чакам в ада.“ И въпреки че във вените й няма и капка синя кръв, Патриция замисля пъкления план като същинска Борджия – с много коварство и пари. Не се свени да моли дори чистачката за помощ в търсенето на наемен убиец. Консултира се с адвокатите си какви ще са последствията, ако все пак успее да се отърве от бившия си мъж. Но по-късно нито веднъж няма да признае, че го е направила.
„Принудена съм да призная, че за известно време наистина исках да се избавя от него. Можех да си позволя наемни убийци. Но в действителност се ограничих само с желанието си. Това беше просто идея“, подчертава Реджани в тв предаването Storie Maledette. Според нея
всяка жена поне веднъж мечтае да убие съпруга си
Патриция обаче не само мечтае – тя споделя с приятелки, че духове са й подказали да накаже Маурицио. След развода бившата сеньора Гучи общува с Джузепина Ауриема, „спец“ в окултните науки, с която се запознават на ваканция на остров Иския през 1974-а и стават неразделни. Тъкмо на един от спиритичните сеанси в дома й Патриция получава мистичното послание. А и не може да понесе мисълта за предстоящата сватба на Маурицио и Паола, нито пък перспективата да отстъпи мястото си в хрониките „долче вита“. И наема познати на Джузепина – нощния портиер в милански хотел Ивано Савиони, Орацио Чикале, който стопанисва малка пицария, автомеханика Бенедето Черауло. Плаща им 350 000 долара. „Мъжът ми струваше точно толкова“, ще заяви тя по-късно в съда. Полицията ги разкрива заради Чикале, който звъни на вратата на вдовицата, за да иска още пари за услугата. Ченгетата ги залавят веднага, но двамата отричат познанството си. Савиони и Черауло обаче признават престъплението си. Съдебният процес се превръща в цирк. Патриция твърди, че е жертва на шантаж, а адвокатите й обясняват, че е умствено нестабилна заради предишна операция на мозъка. Алесандра, по-голямата дъщеря, обяснява пред репортерите, че майка й не е чудовище, а ранена и наплашена малка птичка.
