Арън Тейлър-Джонсън: Портрет в шест щриха

Арън Тейлър-Джонсън
Снимка: Getty Images

Тази година младият актьор Арън Тейлър-Джонсън навърши 33. За времето, което е прекарал на екран и е станал разпознаваем като идеалния злодей, той има още купчина различни и адски добри роли. Притежава един „Златен глобус“, две номинации за наградата БАФТА, а Оскарът все му се изплъзва. Но кой знае, може да го спечели с предстоящата основна роля в новата версия на готическата приказка „Носферату“. Вместо да гадаем, разказваме шест истории за младия британец, някои лични, а някои не чак толкова.

Почти номиниран за „Оскар“

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред важните актьорски имена. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран – „Хищници в мрака“, се появява сред кичозното кино на 2016 година, пълна с продължения и римейкове. Персонажът му Рей Маркъс е сред най-страховитите в модерното кино. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. „Хищници в мрака“ е вторият режисьорски проект на дизайнера и е толкова различен, краен, притеснително насилствен, болезнено мрачен и диаболично гаднярски от първия – „Самотният мъж“, че ще ви хване за гърлото още с първите си сцени. Базиран на книгата на Остин Райт „Тони и Сюзън“, „Хищници в мрака“ е многопластов психотрилър за самоизяждаща се връзка и една обречена любов, пресъздадена през символиката на убийства, смърт, болка и изнасилвания и пренесена на екран чрез симбиозата между реалния живот на двама души и фантазния ужас, създаден от писател.

Страшен, свиреп и мръсен – от тесните дънки през дългите нокти до мазната коса, Тейлър-Джонсън логично заслужи награда за това си изпълнение. „Преди снимките започнах да пуша и да пия твърд алкохол, много бърбън. Исках да изглеждам токсичен отвътре навън. Стоях в образа колкото мога или поне не променях акцента, исках да запазя онова мръснишко звучене от Западен Тексас.“ По онова време хазартно настроените зрители залагат, че златото от наградите „Оскар“ му е в кърпа вързано… Уви, това не се случи. Но за ролята си на Рей Маркъс младият и хрисим иначе Арън получи „Златен глобус“.

На снимачната площадка на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”, като супергероя Куиксилвър (Снимка: Getty Images)

Дългият път от Бъкингамшир до Ел Ей

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробива си в британското кино прави във филма Tom&Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“. Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между Меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lordи Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато Тейлър-Джонсън е само на 12-13 години. През 2009-а е избран да изиграе Джон Ленън във филма „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьора Сам Тейлър-Джонсън. Някъде там се появяват и филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и, разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия дух, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново, ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма. Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в черната комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр и го пародира, е толкова различна и забележима, че не може да бъде пропусната. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред актьорите, които трябва да бъдат следени, защото придават на киното различността, от която то спешно се нуждае.

Арън Тейлър-Джонсън с Брад Пит и Брайън Тайри Хенри на премиерата на „Убийствен влак” в Лондон (Снимка: Getty Images)

Жената в живота му

От другата страна на Арън, вече добил достатъчно популярност сам по себе си, е Саманта Тейлър. Режисьор, фотограф, визуален артист, пораснала в края на бурните 80-те и 90-те години във Великобритания, още през 90-те тя се позиционира като един от водещите визуални артисти в британската нова вълна. Среща първия си съпруг Джей Джоплин – един от най-големите търговци на изкуство във Великобритания и собственик на популярната по онова време галерия White Cube. Кариерата ѝ започва с пърформанси, като най-известният – „23 октомври 1993“, се случва през 1990 година, когато младият Арън се ражда.

Сам се налага в света на изкуството със серия различни портрети и автопортрети – един от най-известните ѝ е Slut (буквално преведено като „мръсница“), в който тя, покрита със смучки, доволно се усмихва на камерата. Цялото ѝ себеизразяване чрез изкуство е повлияно от родителите ѝ – баща ѝ е велосипедист и състезател, който изоставя майка ѝ и нея, когато е едва на 10 години. А майката на Сам Тейлър е астролог, йога инструктор и хипи по душа и призвание. Двете живеят в комуна, докато Сам навършва 15 и майка ѝ просто я изоставя. „Научих се да оцелявам отрано. Да се справям с това, че майка ми и баща ми са странни птици. Просто го приех.“

Преди да срещне втория си съпруг и както тя го нарича днес – любовта на живота си – Сам има доста изпитания. На 30 години, малко сред като е родила първата си дъщеря от Джей Джоплин, е диагностицирана с рак на дебелото черво в напреднал стадий. В един момент е най-обещаващият млад артист на Венецианското биенале, а в следващия по Коледа я оперират по спешност. Саманта не се предава. Минава през операцията като войник, връща се на работа и само година по-късно е номинирана за награда от галерия Тейт.

Три години по-късно ѝ откриват рак на гърдата. Минава през поредната операция и 6 месеца химиотерапия. Днес казва, че много внимателно избира ситуациите, в които да влезе. Ракът я учи да води по-целесъобразен начин на живот – яде само риба, пие зелен чай, тича сутрин и се занимава с йога. Работата ѝ също търпи промени – няма го вече онова търсене на скандал, а нещата са по-обърнати навътре. Нейна е инсталацията на лондонския универсален магазин Selfridges, която се появява навръх новото хилядолетие, когато по време на ремонта иконичната сграда е „опакована“ с фотостена, на която са изобразени 21 културни икони – от Елтън Джон до Дейвид Бекъм, всичките снимани от Саманта. През 2008-а Саманта Тейлър е избрана да режисира филма Nowhere Boy („Младият Джон Ленън“, както е преведен у нас) и този филм има важно значение за нея – от една страна, по този начин Сам се пренася в света на киното, от друга – среща втория си съпруг Арън Тейлър-Джонсън.

Любов с 23 години разлика

Сам и Арън се запознават на снимачната площадка на „Младият Джон Ленън“. По онова време той е на 19, а тя на 42. 23 години разлика не им пречи да започнат връзка веднага. Именно Сам избира Арън за главната роля на Джон Ленън – тя вижда нещо специално в него. На снимачната площадка между двамата се случва магия. Още тогава Арън казва за жена си: „Сам е топъл човек и хората се стремят да правят най-доброто за нея.“ Само година по-късно на премиерата на филма Саманта и Арън обявяват годежа си, а няколко месеца по-късно тя е бременна. Някои хора са скандализирани от разликата във възрастта, а други правят анализ, че най-вероятно актьорът просто търси майчина фигура, тъй като отдавна не е близък с родителите си. „Никога не съм обръщала внимание на онова, което хората смятат, че трябва да направя“, казва Сам. Двамата си купуват голяма къща в Лондон, където живеят заедно и с дъщерите на Саманта от първия ѝ брак. Дъщеря им Уила се ражда в дома им, докато всички са вкъщи. Независимо от операцията на едната си гърда Сам кърми. Малко преди двойката да се ожени, Саманта ражда и втората им дъщеря Роми през януари. А същата година, но през юни, си казват „да“. На сватбата тя е с рокля на Аликзандър Маккуин, а той – с костюм на Том Форд. Тя е на 45 години, а той на 22. Двамата променят фамилията си на Тейлър-Джонсън. И днес, над 10 години по-късно, са все така заедно, все така щастливи, все така гледащи в една и съща посока. „Не гледам на Сам като на по-възрастна от мен. Чувствам, че вървим по един и същи път“, казва Арън и обяснява, че жена му е всичко, което иска.    

Със съпругата си Сам Тейлър-Джонсън през 2010 година, две години преди официално да се оженят (Снимка: Getty Images)

Тяло на супергерой

През последните години Арън Тейлър-Джонсън премина от сериозните роли към екшън жанра. И после пак към сериозните роли. Тялото му претърпя доста сериозна физическа трансформация и от филм на филм британският актьор започна да изглежда все по-здрав. Тръгнал по здравословния път на жена си, той смята, че тялото, независимо от всичко, трябва да е във форма. През 2021 година актьорът приема може би най-голямото си предизвикателство като роля – на Крейвън Ловеца от вселената Спайдърмен, който се справя с враговете чрез груба сила. Феновете на комикси бяха в екстаз от избора на Арън Тейлър-Джонсън за ролята. А той се зае да влезе не просто в добра, а в перфектна форма – със силови тренировки качи около 10 килограма чиста мускулна маса. В най-тежкия си период достига 90 килограма. За подготовката му се грижи личният треньор Мат Ходжис, с когото работят заедно от 2013 година. Актьорът удвоява приема на протеини и прибавя към тях достатъчно въглехидрати от ориз и картофи, за да подпомага възстановяването си. За да представи животинската природа на Крейвън по най-добрия начин, Джонсън се учи да тича на четири крака, изучава работата на фотографа на диви животни Питър Биърд и прекарва време с истински ловци, за да се справи с „емоционалния смут и чувството за вина“, които идват с убийството на животно. Резултатът от всичко това вече е видим на червения килим, а на големия екран ще се появи през 2024 година.

Носферату – симфония на ужаса

И като говорим за роли и кино, най-вълнуващият от художествена гледна точка бъдещ проект на синеокия красавец е готическата приказка „Носферату“. „Носферату” е първата голяма киноадаптация по романа на Брам Стокър „Дракула”. Продуцентите от Prana Film така и не получават правата върху книгата тогава, което ги кара да сменят имената на героите. След това в продължение на години наследниците на Стокър се съдят със студиото и накрая постановлението е да се унищожат всички негови копия. Разбира се, не може да има пълно подчинение, няколко от тях остават скътани някъде и благодарение на безспорните си качества и на спасените ленти „Носферату” се превръща в един от най-обсъжданите вампирски филми на всички времена. Оригиналният „Носферату” миналата година чества сто години от създаването си. Днес екипът на Studio 8 е решил да преоткрие немия шедьовър на Фридрих-Вилхелм Мурнау от 1922 година чрез вижданията на режисьора Робърт Егърс. Във филма ще видим Лили-Роуз Деп като младата Елън Хътър, преследвана от титулярния злодей. Бил Скарсгард ще влезе в ролята на граф Орлов. А Арън Тейлър-Джонсън ще е Фридрих Хардинг – мъжът, който тръгва на лов за граф Орлов. „Не обичам да се обвързвам с никакъв жанр. Това, на което стъпвам, е виждането на режисьора и на героя. Трябва да усетя този характер. Трябва да повярвам на този герой. В училище винаги са ми казвали, че човек трябва да има резервен план, но всичко, което някога съм искал, е да бъда актьор. За мен никога не е имало план Б.“

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Студени досиета от Холивуд
Трагичната история на Натали Ууд не е единствената неразгадана мистерия, която все...
Read More
0 replies on “Арън Тейлър-Джонсън: Портрет в шест щриха”