Свали 8 кг за две седмици за този филм. Как го постигна?
Консултирах се с Ейдриън Броуди, който е бил на диета за ролята си в „Пианистът” (за която печели „Оскар” през 2003 г. – б.а). Той ми каза рецептата – само сухо месо и салата без никакви сосове, кафе без захар, а ако имате повече време, хубаво е да пиете много вода, защото така по-малко се огладнява. Но тъй като аз не успях да сваля толкова, колкото ми се искаше – все пак играем затворници и моят герой е попаднал зад решетките 8 месеца преди този на Броуди, а знаете колко е слаб мистър Броуди, в деня преди снимките спрях да ям въобще. А когато снимахме сцената, в която сме голи в банята, спрях и да пия вода. Това не бива да се прави, ако не е наложително. Когато за две седмици тотално изключиш въглехидратите, дори може да започнеш леко да халюцинираш, защото мозъкът се храни с въглехидрати.
Срещал си се и с Анотнио Бандерас.
Имах възможност да играя с него, борих се страшно много за ролята, защото филмът беше и с Морган Фрийман. Дадоха ми ролята, а не успях да я снимам, защото работех по друг филм.
Но пък с Бандерас имате общи роли – Зоро, Фантомът на операта.
Още едно интересно съвпадение – преди да бъда избран за „Фантомът на операта”, съвсем случайно срещнах Джерард Бътлър, който играе същата роля във филма от 2004 г. Запознахме се – бях с мой приятел, който снимаше с него в онзи момент. След тази среща ми дадоха ролята в спектакъла на Музикалния театър. За Бандерас ми е разказвала Салма Хайек. Той ѝ е любим приятел, до ден днешен са близки и съм сигурен, че е невероятен човек. Енергията, която излъчва, не лъже.
Героят ти във „Фантомът на операта” е аутсайдер. Ти чувствал ли си се някога такъв?
В гимназията с брат ми слушахме „Юрая Хийп”, „Дийп пърпъл”, прогресив рок, „Пинк Флойд”… Това ме откъсна от съучениците ми, те харесваха друга музика и имаха други интереси. На мен пък не ми бяха интересни нещата, с които те се занимаваха, и наистина се чувствах аутсайдер. Може би донякъде ме спаси това, че влязох в отбора по баскетбол на училището – помогна да имам нормални контакти със съучениците. Понякога се чувствам по този начин в съвременната обстановка не само у нас, но и по света. Музиката вече се възприема с очи, очаква се определен тип агресивно поведение – дори и в сексуален смисъл, много се опрости всичко. Но с годините се научих, че да си аутсайдер в този смисъл е добре. Много е важно това, с което хора като нас се занимават – не просто музика, а култура. Обнадеждаващо е, че има хора с вкус, които търсят дадено заглавие в театъра, дадена книга, филм, музика.
Героите в тези произведения са изправени пред избор между дълга и любовта. Кое е водещото при теб?
Водеща в целия ми живот е любовта. Но, разбира се, дългът е нещо много важно и има моменти, в които може би се оказва по-силното от двете. В крайна сметка човек няма нищо друго освен честната си дума и това, което прави в живота. Обикновено любовта е отговорът и това може да се преведе и през дълга. Дано не се налага да избираме между двете!
Към кого чувстваш най-силен дълг?
На първо място към трите си прекрасни дечица. Дългът на родителя е свещен, няма по-голям от него.
Какъв баща си?
Старая се да компенсирам времето, в което ме няма край децата. Невинаги съм толкова инициативен, колкото ми се иска, невинаги имам енергията или добрата идея какво да правя заедно с тях, но се опитвам да излизаме, да играем, да караме колелета, обичаме да слушаме музика. Големият ми син е на 15 години и вече по-рядко е с нас, но с малкия, който е на седем, и с дъщеря ми – на 12, сядаме заедно и всеки пуска по някоя своя любима песен. Имаме общи теми, общи интереси, водил съм ги на репетиции и спектакли, старая се да им покажа това, което за мен е интересно, да дишат въздуха около актьорите и музикантите… Надявам се, че ще бъдат добри хора и ще се занимават с нещо, което обичат, както е при мен. Не бих им казал каква професия да изберат. Децата са много по-осъзнати от нас на тяхната възраст. Синът ми сам реши да учи полиграфия и фотография, дъщеря ми пък, макар че досега се е занимавала с музика, реши да се насочи към рисуването. Малкият ми син (от втория брак – б.а.) живее с мен и съпругата ми, а големите идват, спят при нас, когато искат, през лятото сме заедно възможно най-дълго време. Просто имат повече от един дом. Двете къщи са в съседни квартали, а по средата е училището.
Защо наричаш съпругата си свой музикален ангел?
Тя е цигуларка, но освен това свири на укулеле, мелодика, пее. Имаме обща група Rewind – проект, в който работим с наши приятели. Имаме дуети, творим заедно и се надявам, че скоро ще завършим албума си.
Споменахме много световни величия, но пропуснахме едно българско – Орлин Горанов, с когото се замествате в „Мамма миа“.
Много го харесвам от години! Имах възможност на един фестивал да пея заедно с него, Роберта и Мариана Попова една авторска песен на Румен Бояджиев от ФСБ. Той е един от кумирите ми на нашата сцена, може би най-перфектният певец, когото познавам. Освен това е много харизматичен и забавен. През лятото имахме турне с „Мамма миа“ и почти всяка вечер бяхме с Орлин Горанов, Ники Сотиров, Ники Павлов и други прекрасни колеги. Историите им просто нямат край! Помитат всички от смях! На въпроса как се замества Орлин Горанов – няма как да го заместиш. Изпълняваш същата роля, стараеш се да пееш и играеш на ниво. Направихме заедно този образ, заедно репетирахме, всеки взе и даде по нещо на другия.
