Любимият ми К.С. Луис (автор на „Хрониките на Нарния“) казва: „Един ден ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки!“ И е факт, че четящият човек се връща към жанровата естетика на рисуваната литература с настървение и любопитство.
Сериалът на Netflix – The Sandman, набрал огромна популярност, е базиран на поредица графични романи, създадени от фентъзи писателя Нийл Геймън и илюстрирани от Сам Кийт, Майк Дрингенбърг и Малкълм Джоунс III. Първият излиза през януари 1989-а и десетилетие по-късно се превръща в един от най-успешните и награждавани графични романи на всички времена. Неговото юбилейно издание може да откриете и на български.
От комикс към графичен роман
Комиксът е измислен с настъпването на XX век и наименованието му идва от латинската дума cōmicus, в превод „близко до комедията“. От Франция, Белгия и Япония комиксите стигат до Америка, за да се наложат като отделна форма на изкуство, попкултурен феномен и начин на комуникация между различни общности.
Възходът на комиксите започва през 20-те и 30-те години на миналия век в САЩ, когато са основани двете най-големи студиа за комикси – DC Comics и Marvel.
Години по-късно се появява графичният роман. Като термин и вид навлиза в английския език в средата на 60-те години. Близо десетилетие му трябва, за да се развие и да стане отделно течение в литературата и попкултурата. За първия графичен роман се смята „Договор с Бог“ на Уил Айзнър, публикуван през 1978 г. Преиздаван е многократно и превеждан на няколко езика.
В края на 80-те графичният роман, който постига моментален комерсиален успех, е първият том на Арт Спийгълмън с името „Мишка“ (Maus). Чрез илюстративни метафори той разказва потресаващата история на един евреин, успял да оцелее в концентрационен лагер през Втората световна война.

Приказки и картинки за големи
Графичният роман успява да хване читатели, които, от една страна, обичат комплицирани истории, а от друга – картинки. Много художници са изкушени от създаването на подобна творба. Така светът на комиксите и литературата се запознава с Алън Мур и Дейв Гибънс, които правят един от най-известните графични романи за супергерои – Watchmen. Романът започва с мистериозно убийство, но се разгръща в конспирация за промяна на политическите слоеве и икономиката в световен мащаб.
Когато Алън Мур и Дейв Гибънс създават Watchmen, те по същество преработват начина, по който популярната култура възприема жанра. Днес Watchmen е цитиран като първия графичен роман, в който комиксите навлизат в зрялост и изискват по-сериозен поглед както от критиката, така и от читателя.
В същия период Алън Мур създава другия си популярен графичен роман – V for Vendetta, антиутопична история за тиранично бъдеще, който е адаптиран за голям екран от сестрите Уашовски. По-късно прави и един от най-известните комикси за любимия злодей на всички почитатели на рисувания жанр – Жокера – „Убийствена шега“.
Друг известен автор в комикс/графичната култура, който работи почти по същото време, е Франк Милър. Освен че допринася за разпространяването и разширяването на термина „графичен роман“, Милър се налага като естет, който твори в сферата на жанра, насочен изцяло към възрастната аудитория. Първо създава един от по-мрачните романи за известия Човек-прилеп „Батман: Черният рицар се завръща“, а после се налага като художник и творец с появата на „Sin City: Град на греха“. Насилие, секс и корупция, меркантилност и убийства населяват „Град на греха“ и това го прави хит в света на графичните романи. А по-късно и в киното.
Чък Паланюк, автор на апокалиптичния сатиричен роман „Боен клуб“, решава да създаде продължения на своята ода за консуматорското общество, но под формата на графични романи. Fight club 2 и Fight club 3 излизат съответно през 2016 и 2019 година и ни запознават с мрачния бит, в който е потънал безименният разказвач от оригиналния роман.
Екзотичният вкус на Изтока
Хубавите графични романи не идват само от Америка. В началото на новото хилядолетие се появява комикс романът Persepolis, дело на художничката и писателка Маржан Сатрапи. Родена в Иран, Маржан бяга със семейството си във Франция, когато радикалните ислямисти вземат властта в родината ѝ. В Persepolis Маржан влага цялата си обич към изгубеното детство и любовта си към Иран, семейството си, религията и нещата, които са се случили тогава, а дори днес тя не успява да си обясни. След излизането на двете части на Persepolis – през 2000-та и 2004-та, Сатрапи прави филм по комикса, който сама адаптира и рисува. Филмът излиза през 2007-а и ѝ носи номинация за „Оскар“.
Друг млад художник, чиито графични романи не са за деца, макар да използват в основата си митове и приказки, е Кен Ниимура. Роден в семейство на японец и испанка, Кен развива отличителния си стил, повлиян едновременно от източната и от западната комиксова култура. А графичният роман, който носи на него и на писателя Джо Кели световна популярност, е „Аз убивам гиганти“. По-късно Кен Ниимура създава сам графичния роман „Никога не го отваряй: Забранената трилогия”, базиран на популярни японски народни приказки.
Родната литература също има своя малък принос към графичния жанр. Първият български графичен роман – „Вечната муха“, излязъл през 2010-а, е дело на Георги Господинов и художника Никола Тороманов, които обаче казват, че тяхната работа е по-скоро трагикомикс, а не толкова графичен комикс. През 2019-а излиза „Седем градски гряха“ на Благой Иванов и художника Петър Станимиров.