Тя е най-горещият автор не само в родната си Полша, но и по целия свят в момента. Буквално и преносно. Бланка Липинска написва романа „365 дни“ с идеята, че това ще е най-известният еротичен роман на годината. И се оказва права
Ако не сте чували за романа „365 дни“ (изд. „Сиела”, 2020), то сигурно идвате от място, на което еротичната литература е строго забранена. За всички останали обаче „365 дни“ е най-парещото заглавие на литературния небосклон през тази година, а от този месец е и на родния пазар. Историята проследява 29-годишната полякиня Лаура Бел, която има всичко – красота, професия и красиво гадже. Двамата заминават на почивка в Сицилия, където Лаура е с усещането, че някой я преследва, и се оказва права – скоро е отвлечена от Масимо Торичели, сексапилен дон на местната мафия. Пет години преди случката Масимо е на прага на смъртта и в съзнанието му изплува образ на жена. През следващите години той не спира да я търси, докато не я вижда един ден случайно от колата си. Така той среща Лаура. Взима я със себе си и й обещава, че няма да я докосне против волята й, като в замяна иска 365 дни, за да я накара да се влюби в него.
Изпълнена с горещи секссцени, които биха изчервили всяка жена, книгата моментално се превръща в хит в Полша. След което правата й са закупени за филмиране от Netflix. В началото на тази година филмът 365 days оглавяваше класацията на платформата за най-гледани заглавия.
Бланка Липинска работи като гримьор, промоутър, мениджър и дори терапевт-хипнотизатор. Отдава се на писането, след като решава да напише еротичен роман по свой вкус. Книгата й е сравнявана с „Девет седмици и половина“, „Дива орхидея“ и неизбежно „Петдесет нюанса сиво“. Вече се работи по втория филм от трилогията, а докато всички чакат него и романа „365 дни“ под логото на издателство „Сиела“ у нас, се срещаме с Бланка Липинска, за да разберем кои са жените, които я вдъхновяват, и какво прави еротиката все така най-опасното и желано четиво.
Очакваше ли такъв огромен успех, когато написа романа „365 дни“?
Не искам да звуча прекалено нахакано, но да. (Смее се.) Написах тази книга преди седем години и я публикувах пет години по-късно. Имах време да помисля и да се уверя, че ще стане бестселър. Освен това знаех, че жените ще я харесат. Този роман е различен от другите еротични романи на пазара, поне в Полша. Преди издаването на книгата я дадох на някои приятели, които я предадоха на своите приятели и така нататък, и всички харесаха историята. Просто трябваше да е хит.
А притеснява ли те, че сюжетът и усещането от него са сравнявани с „50 нюанса сиво“?
За мен това няма значение. Това са две абсолютно различни книги, които просто са в един и същи жанр. Към днешна дата „Грей“ е най-популярният еротичен роман в света, така че е неизбежно двете поредици да бъдат сравнявани.
Какво прави „365 дни“ по-различен от останалите еротични романи на пазара?
Добрият секс. (Смее се.) На първо място, моята книга е написана по прост и ясен начин. Не сравнявам пенисите с „могъщите пушки“ или нещо подобно. Просто пиша „пенис“. Използвам езика, който хората използват в леглата си. Описвам секса като пълен със страст, нестандартен, надявам се не за всеки, и понякога дори брутален. Пиша с предположението, че ако на мен това ми харесва, то има шанс и другите да го харесат. И знаете ли какво? Оказва се, че има милиони като нас по света. (Смее се.)
Ти четеш ли сексромани и кои са онези, които са те впечатлили най-много?
Преди го правех, но на всички им липсваше нещо. Ето защо написах свой. И оттогава, колкото и тъжно да звучи, прибирам всеки еротичен роман на рафта веднага след първата еротична сцена. Вместо да се възбудя, или умирам от скука, или не мога да спра да се смея.