Агата Кристи и Еркюл Поаро: Дългият път към едно убийство

Еркюл Поаро се завръща на криминалната сцена точно 100 години след дебюта си през далечната 1920 г. в „Аферата в Стайлс“ – първия  издаден роман на Агата Кристи. Известният белгийски детектив възкръсва както на хартия  – романа „Убийства в Кингфишър хил“, така и в новата екранизация на „Смърт край Нил“

Еркюл Поаро, малкият досаден, но гениален белгиец, се появява още в първия публикуван роман на Агата Кристи – „Аферата в Стайлс“. Днес, 130 години по-късно, интересът към книгите на Кристи не спира да расте, а ненавижданият от нея детектив, когото създава и убива, продължава да е любим герой дори и на най-младото поколение.

Едно дете, заченато без любов

Агата Мери Клариса Милър се ражда в един приятен септемврийски ден през 1890 година в Торки – малък град в Югозападна Англия, където родната й къща стои и до днес. Един ден Агата се обзалага с по-голямата си сестра Маргарет, че може да напише много по-добър криминален роман от онези, които се публикуват в неделния вестник. Освен това романът ще бъде такава заплетена история, че никой няма да я разгадае до финала. След което на бял свят през 1917 г. се появява „Аферата в имението Стайлс“, публикуван три години по-късно. Подобно на много майстори на  добрата мистерия и мадам Агата Кристи измисля свой детектив. За разлика от останалите автори в жанра тя създава комичен, странен и леко ироничен образ, който да облече един изключителен ум – Еркюл Поаро. До края на живота си Агата Кристи така и не заобичва своя детектив. Тя го намира за надут и неприятен.

През 1926 г. излиза „Убийството на Роджър Акройд“, който донася на авторката признанието на читателите, а героят става един от най-обичаните. Над 50 години Кристи и Поаро вървят ръка за ръка. Романите й се радват на огромен успех, който тя така и не разбира. Не харесва своя детектив, но продължава да пише за него, защото се чувства длъжна да дава на публиката онова, което тя иска.

Спокойствието, което носи предизвестеният край

В биографията си Агата Кристи споделя своята неприязън към Еркюл Поаро и бремето, което той и надутият му ум й носят. Авторката не крие, че е по-привързана към другия си известен персонаж – госпожица Джейн Марпъл, възрастната стара мома, живееща в китно провинциално английско селце, където нещата невинаги вървят гладко. А когато не е в дома си, обикновено е при приятелка или на почивка. Но където и да отиде, винаги се натъква на убийство, кражба или друга незаконна дейност. С ум, такт и логика тя успява да разгадае всяка мистерия. Легендата гласи, че първообразът на Джейн Марпъл е любимата леля на младата Агата. Но публиката е запленена от надутия белгиец с глава като яйце и смешни мустаци.

Агата решава да го „убие“. „Завесата: Последният случай на Поаро“ Кристи пише близо 40 години преди публикуването й и държи заключена в един шкаф, за да може, когато дойде времето, Поаро да каже „сбогом“ на публиката. Писателката твърди, че написването на история, в която омразният й персонаж бива убит, й носи някакво спокойствие и облекчение. Така успява да работи по истории за него цели 45 години, без да се тревожи. „Завесата“ излиза през 1975 година, а Поаро става първият и засега единствен измислен персонаж в историята на литературата, който получава реален некролог във вестник „Ню Йорк таймс“ в деня на смъртта си. Датата е 6 август 1975-а. Година по-късно умира и Агата.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Ема Стоун: Зло в палто от далматинци

Забелязана от академията в “Бърдмен”, червенокосата “откачалка” бързо се превръща в най-високоплатената...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ