Симеон Колев (известен като Симо) е част от екипа на БГ Радио от самото му основаване. Води сутрешното шоу „Стартер“ заедно с Богдана Трифонова. Автор е на няколко популярни книги: „Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа“ (в две части), „Мисия Татко: Диалози“.
За живота като песен… Животът ми никога не е бил само една песен. По-скоро е саундтрак между „Реквием“ на Моцарт и Circles на Post Malone. В този саундтрак има място и за „Хабиби“ на Азис, защото не можем да бъдем само ощипани интелектуалки, завършили Сорбоната. Иначе имам и много българска музика. Към нея имам и професионален, и личен интерес.
За майсторлъка с думите… Ние имаме отговорност към думите. И към тези, на които говорим. Мисля, че хората, които имат една идея по-голяма популярност, имат дълг към думите. Те трябва да бъдат обективни, хладнокръвни и предлагащи решения. А не алармисти.
За мъжката природа… Обичам мъжката си природа. Всъщност най-много се радвам, че ясно мога да се определя какъв съм. Да знаеш кой си, какъв си, да можеш да се определиш и да разчиташ на себе си, е много важно.
За мисията „баща“… Мисля, че баща е превъзходната форма на мъж. Без това мъжът е някак незавършен. Бащата е гордата и мощна ракета носител, която има задача да победи гравитацията, да те изкара в Космоса, да се разкачи от теб, да те остави да летиш и да изгори в атмосферата, убеден, че ти ще направиш същото за следващите.
За „И някой кара колело“… Винаги ще има някой, който кара колело. Винаги ще има някой, който кара тротинетка. И някой, който кара G-класа. И всеки от тях има еднакви права върху пътя, както и никой от тези участници в движението на живота няма по-голямото морално право върху пътя или живота.
За хобито, превърнато в начин на живот… От нас и от изборите, които правим, зависи какво работим. Когато започнах в БГ Радио преди 25 години, отидох заради екипа и атмосферата. И погребална агенция да бяха направили тези хора, щях да ги следвам. С годините това не се промени. Не знам какво е да работиш в радиото. Не го и искам. Знам какво е да работиш в БГ Радио. Точно това исках и продължавам да го искам.
За духовната експлоатация в любовта… Любовта изисква и изстисква без угризения и без оправдания. Любовта е единствената константа, която не се подчинява на здравия разум и която признавам. Даже си падам по нея.
За чувствата, скрити между редовете… Мисля, че чувствата ни трябва да бъдат част от интимната ни вътрешна слънчева система. Те не трябва да се демонстрират, а да личат.
За спечелените и за загубените битки… Обречени сме да имаме по много и от двете. Понякога победите са големи, шумни и тържествени. Понякога са дребни, дори дребнави. Скромни, семпли. Понякога са тихи. Същото се отнася и до загубите. Не можем да очакваме и да получаваме победи, ако не сме готови и за загубите.
За жените днес… Жената днес е една. Нямаме нужда от повече. Аз нямам нужда от повече. Когато чуя „жената“, се сещам именно за тази, която описах като единствена. За Нея. Но когато чуя „жените“, се сещам за жените, които са солта на живота ми – моите колежки, приятелки и близки.
За синовете – учители на бащите си… Аз съм син и баща. Това ми е суперсилата. Сигурен съм, че съм научил на нещо както баща си, така и сина си. И се радвам, че съм научил дваж повече и от двамата. Да се учим от бащите и от синовете си, е процес, който няма нито срок на годност, нито крайна точка.
За писането на книги Книгите, които пиша, са проява на комплекс да не би да не правя достатъчно неща, както и прекрасна възможност да кажа – Аз написах книга. В моя живот има много Аз, Аз, Аз… Толкова много, че чак съм писнал на себе си.
За хората, за които няма „инструкции за употреба“… Ние идваме с потенциал и без инструкции за употреба. Слава Богу! От нас зависи да се научим, че не можеш да имаш претенции, без да имаш принос. Ако искаш по-чист въздух, не мрънкаш във Фейсбук, а садиш дървета. Ако не искаш мафията да победи, изповядваш сделката за колата си на реалната ѝ стойност. Ако искаш да спасиш природата, не поръчваш калъфчета за телефон, чантички и шнолки от „Тему“ по норматив.
За свободата в радиоефира… Мисля, че единственото по-лошо нещо от липсата на свобода е злоупотребата със свобода. Освен да бъдем свободни в медиите, в които работим, ние имаме и отговорност, и ангажимент към нашата аудитория. Да бъдем обективни, да имаме очи за хубавото, да не се самозабравяме в претенциите си за морална изключителност.
За музиката като терапия Бях чел някъде, че най-използваните апликации в телефоните ни са платформите, които излъчват музика. Музиката променя настроението и създава настроение. Абе, музиката е голЕм човек.
