Илияна Селимска: Арфа и фантастични цветни видения

Без да осъзнава, тя рисува своите изгубени оперни героини с листенца от цветя – Веселата вдовица, Турандот, Виолета, Валери, с кринолини, шапки и дълги ръкавици, оживяват от фантазията и любовта на Илияна.

На 19 май Илияна Селимска подреди първата си изложба в галерия „Портрет“на ул. „Неофит Рилски” 72. Мнозина я познават като оперна певица, като виртуозна изпълнителка на арфа, като дъщерята на големия оперен певец Асен Селимски, съпругата на актьора Пламен Манасиев, напоследък и като майката на журналиста от bTV Асен Манасиев, както тя се шегува. Днес Илияна показва една нова част от многостранно надарената си личност в картини от цветя. Може би като компенсация на загубения си глас – колоратурното сопрано, извело я на оперните сцени… Или като добавка към музиката на боговете.

Ето как започва историята.

„Моите родители бяха категорично против аз да пея. За баща ми да си музикант беше по-висше изкуство от това да си оперен певец. Знаеше, че тази професия не е само аплодисменти, а изисква изключителна хигиена на живот. Непрекъснато да мислиш за гласа си – здрав ли си, болен ли си, в каква кондиция си. Дори и положителна емоция веднага рефлектира в гласа. За отрицателните да не говорим. Гласът спада.

Но аз се закучих, защото любовта ми към операта и сцената беше безкрайна. Понякога съм плакала, че не срещам подкрепа. След години, когато вече направих техника, родителите ми идваха на мои изяви и видимо се гордееха, но често чувах и репликите: „Сега пееш много хубаво, ама да пееше така преди 10 години.“ Никога не беше таман.

Винаги ми се е налагало да защитавам името си и като арфистка, и като певица. Изпяла съм много съвременна музика на български и френски композитори. Бях любимата певица на Симеон Пиронков. Записах два цикъла по Емили Дикинсън: „Песни на живота“ и „Песни на смъртта“, кантатно ораториална музика. Пях с различни колективи и различни диригенти. Операта е моята първа и най-голяма любов и никога не съм си представяла, че ще бъда нещо друго освен оперна певица. Започнах да свиря на пиано, продължих с арфа и в консерваторията кандидатствах с арфа, но идеята ми беше да се науча да пея. Точно когато постъпих на работа в симфоничния оркестър на БНР като солист арфист, ме ангажираха за първата ми роля в операта „Въртенето на винта“ от Бенджамин Бритън. Беше 1993 година. След това спечелих трета награда на конкурса „Имре Калман“ и ме поканиха да участвам в спектакли на Музикалния театър в постановката „Цигански барон“.

Тогава Илияна решава, че иска да е артист на свободна практика. Не намира кураж да се откаже тотално от арфата и след време разбира, че е било за добро. Близо двайсет години съчетава работата с двата инструмента – арфата и гласа си, който школува в майсторските класове на Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. В Старозагорска опера многократно гостува в операта „Бохеми“, в Бургаска опера с „Риголето“ и „Севилският бръснар“.

Преди десет години обаче започна бавно отстъпление. Появиха се гласови проблеми. Никога не бях изпитвала страх да пея на сцената, дори съм излизала с 38 градуса температура. Но в средната възраст много неща се променят – и във физиката ни, и в психиката. Проблемите ми не се изясниха дори и при прегледи от много лекари. Нещата отиваха надолу, беше кошмар, продължил пет години, докато взема категоричното решение да спра да пея. Тогава си дадох сметка каква благословия е, че имам другата си стабилна професия – арфата. Защото без музика не мога. Много трудно ми беше да го преживея. Бях си измислила правило – никога не ходех да свиря с арфата в опери. Казвах си:  или ще пея, или няма да свиря. И точно тогава започнаха да ме канят в Пловдивската опера, където съм пяла в ролята на Адина, централната партия в операта „Любовен еликсир“. Беше предизвикателство. Бях сигурна, че всичко ще ми се обърне наопаки и ще умра, но трябва да го направя. И се съгласих да свиря в този театър, където бях пяла. За мое изумление беше много мило и приятно и не ми донесе болката, която очаквах. Така продължих контакта си с операта. Разбрах, че страховете и кошмарите ни са плод на нашия мозък, както и че всичко се надживява, но трябва време.”

Илияна е дългогодишен арфист солист в симфоничния оркестър на БНР. Музикалната ѝ дейност е свързана с многобройни изяви с водещи наши музиканти и състави. Участва в турнета в Европа, в Южна Корея, Бахрейн, Дубай и остров Мартиника. Селимска работи за чуждестранните звукозаписни компании SIF 309, Sud Ovest records и Fame’s, с които записва филмова музика на композитори като Енио Мориконе, Ханс Цимер, Патрик Дойл. Член е на оркестъра към майсторските класове по дирижиране в академия „Киджана“ в Сиена, Италия, под ръководството на диригентите Джанлуиджи Джелмети и Юрий Аронович. Редовно участва и в оперните продукции и концерти на международния фестивал Opera Оpen на сцената на Античния театър в Пловдив с имена като Хосе Кура и Александрина Пендачанска. Делила е сцената с изпълнители като Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Соня Йончева, Никола Гюзелев, Андреа Бочели, Сара Брайтман, Юрий Башмет, Сара Чанг, Борис Белкин, Светлин Русев, Людмил Ангелов.

Миналата година Илияна Селимска и колежката ѝ Кохар Андонян правят концерт с четири арфи –  две класически и две келтски. Арфистките правят и два цикъла „Арфата разказва“ в литературен клуб „Перото“ в НДК. В културното пространство „Арт фондация“ пълнят няколко пъти салона с концерти само с келтските си арфи.

„Келтската арфа масово навлиза в съвременната музика и образование. Много по-удобно е да се свири на такава малка безпедална арфа от деца, които за първи път се обръщат към музиката. Тези инструменти са лесно преносими, удобни, но не и по-лесни за свирене. Келтската арфа има много интересен тембър, различен от голямата педална арфа. Звукът е по-остър.

Арфата е с доказано релаксиращо и терапевтично въздействие. Неслучайно казват, че Еол – богът на вятъра, е свирел на арфа и като духнел, струните сами започвали да се движат и да възпроизвеждат звуци и мелодии. Аз си направих експеримент – занесох келтската си арфа на остров Тасос, в една прекрасна къща над морето, я оставих на терасата. Седнах и заслушах. Вятърът задуха, раздвижи струните и започна вълшебството. Приказни звуци от различни регистри играеха в любовна магия. Чуваха се чудни мелодии. Беше изумително!“

В началото на 2021-ва Илияна Селимска и Кохар Андонян направиха онлайн концерт от Галерия „Портрет“. Озаглавиха го „Пътешествие през векове и стилове с келтски арфи“. Започнаха от Средновековието  с типичните средновековни танци, преминавайки през валса, до Латинска Америка с хабанера, меренге, танго…

„Усещането беше много странно. Все едно да влезеш да плуваш в басейн, в който няма вода. Какво е един артист без публика? Приехме, че е нещо като генерална репетиция и всеки момент ще влязат хората. Музиката те увлича, но е съвсем различно да усещаш как диша публиката, как поглъща всяка нота, как реагира, да чуеш аплодисментите накрая.“

А с цветята всичко започва спонтанно. Гледайки едно увяхващо красиво цвете, ѝ се приисква да му даде нов живот. И от един оранжев лилиум и няколко лилави петунии нарежда фигура с пола и риза от листенца, без да ги реже и преправя. Картинната ѝ галерия се разраства с всеки изминал ден, а нощем, съвсем като героиня на Андерсен, подрежда „Цветята на малката Илияна“ за техния бал в операта.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Драган Милев-Дари: Грехота е да кажеш скучая, нямам, не мога
Драган Милев с артистичен прякор Дари е рядко колоритна личност. Интелектуалец, каратист,...
Read More
0 replies on “Илияна Селимска: Арфа и фантастични цветни видения”