Светът си мисли, че с бунта срещу католическата църква прочутата гологлава певица полудява, съсипва живота и кариерата си. Ами ако е точно обратното…
Текст Аманда Хес, „Ню Йорк таймс“
Шиниъд О’Конър живее в самота по своя воля. На 54 години тя изкара пандемията в малко селце по чукарите на Ирландия. В ежедневието гледа криминалета, пазарува разни дрънкулки в интернет за украса на разкошната си градина и следи главните новинарски емисии по CNN. В един облачен следобед направихме видеоинтервю. Видях я с омотан хиджаб около обръсната глава и с неизменната цигара в ръка. Когато се надвеси към айпада насред стъклената си оранжерия, О’Конър изглеждаше сякаш вакуумирана в своя малък свят.
„Късметлийка съм. Защото се наслаждавам на самата себе си”, казва с доволство тя и се усмихва широко.
Къщата ѝ е декорирана в ярки наситени цветове, които контрастират на сивото ирландско небе с неземна красота, точно като в приказна детска книжка. В дневната розови рози красят прозорците, а индуската богиня-воин Дурга протяга осемте си ръце над черешово червено канапе. Когато О’Конър ме разведе виртуално из дома си, мястото се оказа по-различно. Цветята бяха изкуствени, купени от „Амазон”, а двата иначе красиви виолетови стола не изглеждаха никак удобни за седене.
„Умишлено купих неудобни столове, защото не обичам хората да се заседяват повече тук. Харесва ми да съм сама”, изстрелва Шиниъд. Това откровение идва с такъв дяволит кикот, че звучи почти като покана.
Колкото и да се старае да не го показва, Шиниъд О’Конър е неотразима и завладяваща. От нея лъха деликатна изтънченост – наред с невинната усмивка, нежния лиричен глас и привилегията да притежава едно от най-разпознаваемите лица в историята на попкултурата. В началото на 90-те години на миналия век става толкова известна, че публиката е наясно с всяка извивка на черепа ѝ. Ако наум ви идват две неща за Шиниъд О’Конър от онова време – това са емблематичният ѝ аранжимент на песента Nothing compares 2 U и бомбата, която хвърли в токшоуто „На живо в събота вечер”, като скъса снимка на папа Йоан Павел II. За всички тази скандална постъпка съсипва живота и кариерата ѝ.
Само че О’Конър има съвсем друг поглед върху тогавашните събития. Всъщност нейната истина е точно обратната. В момента дописва мемоарите си – „Спомени”, разказвайки онази история от своята гледна точка. „Имам чувството, че онази песен (б.а. – Nothing compares 2 U) разруши кариерата ми, а скъсаната снимка ме върна отново на правия път. Не, не съжалявам!”, пише ирландката в своите мемоари.
О’Конър вижда себе си като музикална бунтарка. Когато се издига на върха в музикалните чартове, всъщност се оказва хваната в капан. „Медиите ме изкарваха луда, понеже не се държах както подобава на една поп звезда. Не исках да играя ролята на глуповато мило и любезно момиче, което е първично-предизвикателно в клиповете си, но без гражданска позиция в живота. Усещането ми за голямата слава бе все едно съм в затвор. Задължават те да си добро момиче.” А това просто не е Шиниъд О’Конър.
„Луда” е мръсна дума. Подигравателен начин да кажеш на някого, че има психично заболяване. Но също така е деликатно определение, което няма общо с дейността на мозъка, а с това как е социокултурно възприета. Да наречеш някого луд, е най-често използваният прийом да затвориш устата му. Това е кражба от неговата идентичност, убедена е събеседничката ми.
Още преди да се появи в „Събота вечер на живо” през октомври 1992 г., Шиниъд О’Конър вече е нарочена за откачалка. Заради бойкота ѝ на наградите „Грами”, където печели номинацията за запис на годината, но връща статуетката. Също така заради отказа да изпълнява химна на САЩ преди концерти (по нейните думи националните химни нямат никаква връзка с музиката). Но със скъсаната снимка на папата пада за дълго под обществения мерник.
„Пак казвам – не съжалявам, че го направих. Беше брилянтно. Но ми остави травматичен белег. Всички започнаха да ме третират като луда кучка, като проводник на сатаната”, казва О’Конър за постъпката си, чийто мотив е разразилият се по онова време скандал с блудства на католически свещеници. Папата не прави нищо по въпроса, с което предизвиква яростта на певицата.
Скоро след постъпката си в токшоуто О’Конър излиза на сцената за концерт в чест на Боб Дилън. От публиката се чуват освирквания, а слисаната певица отначало мисли, че просто се подиграват на сценичния ѝ вид. Вълната от недоволство става все по-голяма. Известният актьор Джо Пеши се заканва да я направи на пух и прах със съкрушителна реч в „Събота вечер на живо”. По-късно на същата тази сцена поп иконата Мадона я осмива деликатно, като къса снимка на сексуалния блудник Джоуи Бутафуоко, станал популярен в Щатите с извънбрачна афера с малолетната Ейми Фишър. О’Конър си навлича гнева и на правозащитни организации. Пред офисите на звукозаписната ѝ компания демонстративно са премазани с валяк стотици дискове с нейни албуми. Авторитетният в. „Вашингтон таймс” я описва като „лицето на чистата омраза”, а великият Франк Синатра я нарича „една глупава уличница с отнето от дрогата съзнание”.
Мемоарите на О’Конър идват във време, когато обществото се опитва да преосмисли старите си възгледи. Един от коментарите за неин клип в ютуб („Зад кулисите на музиката”, 2017 г.) гласи: „Не може ли най-сетне всички да си признаем, че тя беше права!” С течение на времето все повече общественокултурни изгнаници са защитавани. Сексуалното блудство с деца и неговото проявление в католическата църква отдавна не е просто публична тайна. Почти десетилетие след скандала с О’Конър – през 2001 г., папа Йоан Павел II прави първото си интернет послание към света, в което се извинява за случаите на сексуални посегателства над деца от свещеници и духовни лица.
Вълненията около Шиниъд О’Конър не са само за това дали е права, или не. Но и за дръзновението да бъде себе си, което виждаме все по-често от жените в музиката. „Това не бе заради популярността ми, а защото съм човешко същество и имам правото да вдигна ръка, за да кажа какво чувствам”, аргументира се бунтарката на сцената. Някои артисти умеят да шокират хората с цел да продават повече продукта си, а други да изливат политическия си гняв в качествена музика. Но Шиниъд не е избухлив човек, твърди нейният приятел – музикантът Боб Гелдоф. „В това отношение тя носи в себе си повече ирландската жена, корава и хладнокръвна.”
За да се разбере защо О’Конър вижда социалното си изгнание като свобода, първо трябва да се осъзнае колко погрешно е разбрана по време на музикалната си кариера. Още е девойка, когато започва работа по дебютния си албум „Лъвът и кобрата”, оценен като силен и експресивен. Неин колега я кани на обяд, като я съветва да се облича по-женствено, както и да пусне дълга коса. Тогава Шиниъд хуква към фризьорския салон и обръсва главата си нула номер. „Приличах на извънземно”, признава тя в книгата си. След като забременява от барабаниста Джон Рейнолдс по средата на записите, той вика доктор и настоява за аборт, но О’Конър отказва. Първородният ѝ син Джейк се появява на бял свят малко преди дебютния ѝ албум.
