Васил Върбанов е журналист и радиоводещ, известен с редица авторски радио- и телевизионни предавания за рок и метъл музика, сред които „Зона 967”, „Кречетало” и „Лакриц”. В миналото е основна движеща сила на ефирното рок радио „Тангра”. През 2006 г. Върбанов създава „Тангра Мега Рок”, първото българско интернет радио. Той е негов програмен директор, както и водещ на предаванията „MALL Върбанов”, „Тангра Метъл Шок” и „Джитбол”. От дете играе ръгби в отбори като БГА, „Левски” и „Левски-Анже”. През 2002 г. основава международния ръгби отбор Misfits заедно с новозеландеца Мъри Джеймс Те Хуки. През 2009 г. е поканен от Eurosport да коментира мачовете от френската висша ръгби лига. От началото на 2020 г. е водещ на предаването „Моят плейлист” по БНТ 1.
За музикалните и житейските компромиси
Музикални компромиси не мога да правя, дори и да искам, защото не съм музикант. В професията си – като водещ по радиото и тв, не съм допускал компромиси. В живота си съм правил отстъпки в името на любовта и приятелството и ще продължа да правя. Но не ги наричам компромиси.
За хаоса
Chaos is my life e страшна песен на една от най-любимите ми групи – THE EXPLOITED. Но извън това животът ми е подреден по секунди. Наистина правя разлика между 3 и 5 секунди. Който е работил в радио или тв на живо, ще ме разбере. Все пак имам седмично 18 часа радио на живо. Телевизията си е отделна работа…
За фолклора
Ако имате предвид народна музика, много обичам и слушам българска, алжирска, индийска, камбоджанска, иракска, латиноамериканска. Имам дори грамофонни плочи с народна музика от Шри Ланка. Извън музиката – фолклор е и митологията около музикантите и групите в рокендрола. Историята му е пълна с басни и легенди.
За ритуалите
Най-великият и в това нямам никакво съмнение е новозеландската хака. Но аз съм свързан с ръгби културата от над 4 десетилетия, така че съм силно пристрастен. Сектант!
За модата в музиката
Винаги е имала огромно значение. Има музиканти, които създават модата, и такива, които просто ги следват. Историята на музиката ни показва, че никак не е лесно да се плува срещу течението. Но си струва…
За музиката, която не слуша
Военни маршове и балкански маанета не слушам. Нямам никаква нужда.
За промените в обществото и отражението им в музиката
Промените в света се усещат първо в музиката. Технологичният бум засегна първо разпространяването на музикалните продукти и чак после влезе в другите изкуства. Ако ме питате за промените в българското общество, то възможността много българи да учат в Европа и Америка не само музика и музикално продуциране оказа много положителен ефект върху нашата сцена. Никога досега у нас не се е правела толкова интересна и разнообразна музика. Ако не сте чували за нея, това не е неин проблем, а ваш.
За цензурата и автоцензурата
По принцип трябва да сме много внимателни с думите и как ги използваме. Цензура и автоцензура. Това е тънка работа. Откровените лъжи не е добре да получават гласност. Ако предотвратите лъжата, това не е цензура. Когато разпространявате лъжа, ставате неин съучастник. Самоцензурата е друга работа. Тя често идва от доброто възпитание. Вие вероятно обаче питате за това сам да се възпреш да кажеш нещо поради страх от някакви последствия върху теб? Не съм политически журналист и не съм имал такъв проблем.
За хората, които имат класа
Да, познавам много такива.
Предпочитам ги!
За поколението Z
Имам две момчета от него. Чудесни са. Това е първото българско поколение млади хора, които наистина принадлежат към своите връстници в Европа. Ние, родените в края на 60-те, през 70-те и 80-те, бяхме видимо по-различни, защото израснахме сред стени. С всички лоши и едва няколко добри последствия от това. Така че трудно можем да говорим за едно поколение тогава. Просто живеехме в два крайно различни свята…
За източниците на информация
За музика и ръгби всекидневно следя няколко основни сайта. За световна политика всеки ден гледам френския тв канал LCI.
За начините за себеизразяване
Не е нужно да крещиш, за да те чуят.
За черновата, наречена живот
Намеквате, че „смъртта е само началото“?
За разкоша и нищетата
Ще цитирам дядо си Васил, на когото съм кръстен, но, уви, смъртта му не позволи да се срещнем на земята – човек с три доктората от германски университет: „Мизерията не е съдържанието на джоба ти, мизерията е състояние на духа!“
За белия шум
Няма как без него!
