В Танзания като мярка срещу суеверията и жестокостите към хората с албинизъм се циментират гробовете на албиносите, за да не могат мародерите да продават части от телата им на черния пазар
С бледите си лица и белите си коси албиносите трудно може да останат незабелязани, а присъствието им предизвиква широка гама от реакции в зависимост от социо-културната среда – от изумление и възхищение до страх и ненавист. За съжаление, второто е много по-често срещано и на албиносите се гледа буквално като на „бели врани“, особено в някои части на света. Страхът е дете на невежеството, затова е добре да научим нещо повече за това рядко генетично състояние и да си дадем сметка, че под кожата всички сме едни и същи независимо от цвета ѝ.
Какво представлява албинизмът
Албинизмът е наследствено състояние, изразяващо се в намалено производство на меланин – пигмента, който отговаря за цвета на кожата, косата и очите. За него няма лечение, може единствено да се облекчат съпътстващите го усложнения. В световен мащаб албинизмът засяга 1 на 20 000 души. В Европа това съотношение е 1:17 000.
Много по-разпространено е състоянието в Африка – 1 на 5000. Повечето от албиносите са в Танзания, където съотношението достига 1:1400.
Учените нямат единно мнение по въпроса защо в Танзания има толкова много албиноси, но най-вероятно става въпрос за генна мутация. Със светлите си кожи и коси албиносите се открояват много на фона на местното население и макар да са често срещани, заради суеверия и предразсъдъци са подложени на истински геноцид.
Проклятието да си албинос в Африка
Митовете и суеверията, свързани с албиносите, все още са широко разпространени в Африка. В Танзания например още се вярва, че майката на дете албинос е изневерила на съпруга си с бял колонизатор. В други държави пък ги преследват и избиват, а части от телата им се използват като амулети, защото се смята, че носят късмет, богатство или магически сили. Рибарите вярват, че уловът им ще е по-добър, ако вплетат в мрежите си бял косъм от албинос. Други пък са убедени, че прахът от костите на албинос се превръща в диаманти. Жените албиноси са считани за вещици, а от костите им се правят лекарства. В Танзания според модерния фолкор сексът с албинос може да излекува СПИН, което води до увеличаване на изнасилванията (и заразяване със СПИН) на жените албиноси.
Дори днес, в XXI век, хора с албинизъм са убивани и оскатявани, а части от телата им се продават на черния пазар срещу хиляди евро. Цяло тяло на албинос, жив или мъртъв, може да достигне цена от 65 000 евро. Между 2007 и 2008 г. над 50 души са убити в Танзания, а подобни зверства се извършват и в страни като Кения, Демократична република Конго, Малави и Бурунди. През 2008 г. президентът на Танзания публично осъжда суеверията и преследването на хората с албинизъм. След ковид пандемията обаче броят на жертвите се утроява, тъй като по време на епидемии вярата в свръхестественото се засилва – в Африка това се е случвало и преди, по време на епидемиите от СПИН и ебола. През 2019 г. експерти от ООН и Африканския съюз разработват петгодишен план, който цели да сложи край на ритуалните убийства и да подобри качеството на живот на хората с албинизъм.
Известните албиноси
Салиф Кейта е член на кралската фамилия Кейта, прокуден заради албинизма си
Фотография / Shahar Azran/WireImage
Салиф Кейта е певец от Мали, известен като „златния глас на Африка“. Кейта е не само музикална знаменитост, а и истински принц – във вените му тече кръвта на кралската фамилия Кейта. Може би този факт е спасил живота му, но в никакъв случай не го е направил по-лек – заради албинизма си Салиф е прокуден от семейството.
Започва да свири с различни групи, но през 70-те години политическите вълнения го принуждават да напусне Мали. Кейта се установява в Кот д’Ивоар с групата си Les Ambassadeurs Internationaux, а няколко години по-късно се мести в Париж, започва солова кариера през 80-те и бързо става известен в цяла Европа.
Той е известен поддръжник на общността на албиносите и през 2009 г. издава албума си La Différence, посветен на борбите и проблемите на „неговите хора“. През 2018 г. се оттегля от сцената и се връща в родното Мали.
Джони Уинтър е първият неафроамериканец с място в Залата на славата на блуса
Фотография / Paul Natkin/Getty Images
Блус иконата Джони Уинтър е друг известен албинос, оставил отпечатък в света на музиката. Талантлив певец и китарист, Уинтър записва първата си песен на 15-годишна възраст. Издава 19 студийни албума и продуцира три записа за Muddy Waters, спечелили награда „Грами“. Сред останалите отличия по време на кариерата – той е първият музикант, който се появява на корицата на Guitar World през 1980 г., и е първият неафроамериканец, получил място в Залата на славата на блуса през 1988 г. Уинтър продължава да записва и да прави турнета чак до смъртта си през 2014 г.
Тандо Хопа става първият човек с албинизъм, който се появява на корицата на Vogue
Фотография / Oupa Bopape/Gallo Images via Getty Images
Тандо Хопа от ЮАР е вдъхновение за всички хора с албинизъм. По професия тя е прокурор, но южноафриканският моден дизайнер Гърт-Йохан Кутси я забелязва случайно на улицата и е запленен от екзотичната ѝ красота. Така започва кариерата ѝ на модел. Хопа става първият човек с албинизъм, който се появява на корицата на Vogue. Тя участва и в минисериала Troy: Fall of a City като Артемида, богинята на лова.
Шон Рос е не само модел, но и музикант с успешна кариера
Фотография / Axelle/Bauer-Griffin/FilmMagic
Друг модел албинос с успешна кариера е Шон Рос. Роден в Ню Йорк, той е тормозен от връстниците си заради цвета на кожата си. Това обаче не му пречи да преследва мечтите си – учи в Alvin Ailey American Dance Theater. През това време модни скаути го забелязват в YouTube и подписва договор с AMCK Models London.
Въпреки че е модел на някои от големите модни дизайнери, Рос има страст и към музиката. Той не само се появява в клипове на Кейти Пери, Бионсе, Лана Дел Рей и Леона Луис, но записва и своя собствена музика. Рос издава първия си албум – SHIFT, през 2021 г. и продължава да прави успешна кариера в развлекателната индустрия.
