Уверена, заземена и с ново виждане за живота, певицата поставя своето щастие най-високо в приоритетите си. Не от егоизъм, а от простичкото осъзнаване, че то е лична отговорност на всеки
Ако някой умее да прави пари от собствената си болка, това е Адел. Британската суперзвезда превърна разбитото си сърце в златна мина, която й донесе лично състояние от $200 милиона. Поне такава е калкулацията преди появата на четвъртия й студиен албум, в който отново се експлоатират любимите теми в репертоара й – тъгата, битките в любовта, разочарованията. Меланхоличното му звучене е съвършеният саундтрак на сезона есен-зима 21/22 – мощен, но и кадифено нежен. Редом до заявките за хитове, сред парчетата й се открояват няколко некомерсиални, сякаш писани само за нея. Увлечение по госпъл и малко джаз (като в Love Is a Game и My Little Love) са смела заявка за завръщането на сцената на една истинска дива. Наред с всичко това Адел е преобразена, преродена, преминала през поредните житейски кризи и този път (дано завинаги) в мир със себе си. “В песните си говоря за чувства и мисли, които дори не осъзнавам, че имам, докато не ги изпея. Музиката ми отваря канали, които сякаш водят към друго измерение.“
Вече порасналото момиче не бяга от щастието. А мъдростта гласи, че за да се запази то, трябва да е
далеч от очите
Роден в болката на развода и търсенето на новото аз, „30“ е може би най-дългоочакваният албум на поп звездата. Работата по него започва през 2018-а, а коронакризата забавя издаването му с близо година. Той кулминира кризите, които едно момиче преживява с опознаването на света. Който сам по себе си също се променя. Приказните истории и филмовите сюжети нямат много общо с реалността. Тя не е идеална дори ако имаш всичко, за което си мечтала – дом, семейство, пари и слава. Дори ако си световен музикален феномен. Или точно заради това.
Когато си на върха, папараците и пресата може да са безпощадни към всяка проява на слабост. Да дебнат с дни, за да щракнат личицето на новороденото ти дете пред дома ти. Да търсят „грозния“ ти профил по време на светски събития. Емоциите и съмненията трябва се пазят само за най-близкия кръг приятели. Минутите усамотение понякога са най-добрата терапия, а друг път са пряк път към депресията и отчуждението.
„Как осъзнах, че съм нещастна… Не стана отведнъж. С приятели обсъждахме въпроси от едно интервю и те ме питаха какво никой не знае за мен. Тогава признах: „Нещастна съм. Не живея истински, а просто крача напред в живота.“ По-късно тази идея се превърна и в текст на една от песните в албума ми „25“ (издаден през 2015-а). Но по това време единственото, което приятелите ми направиха, бе да ахнат от изненада. После нещата сякаш пак тръгнаха постарому. Вярвах, че бракът е нещо сериозно, а не забавление. Че носи смисъл. После със Саймън се разведохме толкова бързо. Дали това ме смути? Мисля, че повече бях разстроена, че бракът ми не се получи, отколкото от това, че беше кратък. Но появата на Саймън в живота ми ме спаси. Той дойде в момент, когато бях толкова млада, толкова разпиляна. Саймън и синът ни Анджело ми дадоха фокус, стабилност. Дори днес той е човекът, на когото бих поверила живота си.“
Бунтът й срещу неудолетвореността е пътят на промяната, по който поема преди три години. Минава през осъзнаване на грешките, скача от екзалтация до депресия и отричане. Политането в бездната на спомените също е част от процеса на изцеление. Съпругът й Саймън Конеки е един от лечителите в него след серия нещастни токсични връзки по-рано.
Срещата им е по време на благотворително събитие в средата на 2011-а, на което Саймън набира средства за своята дарителска компания. Конеки е всичко, което Адел може да иска от един мъж – целенасочен, овладян, грижовен и много зрял. Пълна нейна противоположност в този момент.
Влюбват се до полуда и трудно го прикриват. Осъзнават, че бързата им публична поява заедно е била грешка, когато скандалът около предишния брак на Конеки със стилистката Клари Фишър ги помита. Пресата твърди, че Саймън още е женен, когато започва да се вижда с Адел. Никой не се интересува, че това е просто спекулация (впоследствие се появяват данни, че Конеки е разведен още през 2009 г.). Клеймото е сложено. Адел – добродушното талантливо момиче с ангелски глас и неособено впечатляваща визия става разбивачка на семейства. Битката със сюжетите на пресата е немислима. А и кой се интересува от истината, когато измислицата е толкова по-пикантна.
Всяка болка е урок. Заради този удар над прекалената й откровеност през следващите години Адел напълно ще извади медиите от личния си живот. Дори ще успее да скрие бременността си от тях. Раждането на сина й Анджело през 2012 г. ще засили тревожността й и доброволната й изолация от света. Депресията и паник атаките ще я принудят да се научи да живее по нов начин – само за себе си, за музиката си и за семейството.
Бягство от миналото
е невъзможно. Това е друг от уроците, които Адел ще научи през следващите години. Историята се повтаря, докато не приемеш случилото се със смирение и прошка. Докато не погледнеш в най-тъмните кътчета на душата си и не се помириш със собствените си страхове, родени от травмите на детството.
„Бях обсебена от идеята за семейството – здраво, с двама партньори. Вероятно защото самата аз нямах възможност да израсна в такова. Още бях почти дете, когато си обещах, че някой ден, когато имам мои деца, с баща им ще останем завинаги заедно. Когато най-накрая със Саймън се оженихме, опитах всичко, за да изпълня този план. Изчерпах всички варианти, преди да се стигне до развод. Направих го, за да предпазя сина ни Анджело. И сякаш моето най-голямо разочарование бе не че със Саймън не останахме заедно, а че огорчих детето си, както родителите ми мен преди години“, казва Адел.
Разводът на собствените й родители и отчуждението на баща й Марк Евънс се завръщат като призраци от миналото. Евънс напуска дома заради нова връзка – с алкохола. Тогава Адел е само на три и преживява болезнено раздялата. Отношенията им минават през различни кризи в годините, за да се подобрят едва в края на живота на Евънс. Британската преса обожава да върти интервютата на Марк, който често използва таблоидите за послания към дъщеря си. Водопроводчикът не се свени да продава информация на журналистите, за да свързва двата края.
„Тя трябва да разбере, че аз не искам нито парите, нито славата й. Само да съм част от нейния живот и този на внука си“, ще каже Евънс през 2013-а пред Daily Mail. Опитът му за помирение само вбесява Адел, която отговаря с ледено мълчание на подадената й ръка. Марк няма място в живота й и тя държи да му го покаже, като няколко години по-късно обявява от сцената, че чувства своя мениджър като истински баща заради грижите, които полага за нея и за музикалната й кариера.
Историята между баща и дъщеря изглежда безнадеждно, докато не избухва пандемията. По това време Адел вече е в развод, а баща й е диагностициран с рак в последен стадий. Последните му месеци са особено тежки, но са и шанс между двамата да се върнат онези спонтанност и топлота, които певицата търси през целия си живот.
В последните часове на Марк до него е майката на Адел. Тя е поела грижите за него, ужасена, че той ще издъхне в самота. Певицата не може да присъства заради поредните ограничения на ковидкизата. Тя обаче чува Евънс всеки ден в зуум. Двамата провеждат дълго отлаганите разговори на помирение. От болничното си легло бащата за първи път слуша най-големите хитове на талантливото си момиче. Признава й, че преди това не е имал кураж да ги чуе заради текстовете, в които очаква да открие обвинения за грешките си.
„Беше изумително, че всички тези песни, в които влагам най-силни чувства, всички мои любими песни бяха и негови любими песни. Преди да си отиде, минахме заедно един по един всичките ми албуми. Накрая му пуснах и парчетата от албума „30“. Изпях му това, което не му казах. Сега вече зная, че винаги ме е обичал. Но когато си дете, не можеш да разбереш защо някой, на когото толкова много държиш, не ти отговаря със същото. Вече зная, че причината е била в алкохола. Като дете просто виждах как пие портокалов сок и поведението му се променя, но не разбирах цялата картинка. Когато си отиде от този свят, с него сякаш изчезна и моят страх. Усетих помирение“, разказва звездата.
Дистанцирането на баща й в нейното детство е една от травмите, които Адел повтаря в собствените си връзки. Недоверието й към партньорите я прави резервирана към всеки, с когото я среща животът. От първите гаджета, та чак до Саймън, тя не може да си позволи да бъде истински щастлива.
„Заради баща ми се научих да нямам никакви очаквания към хората, които обичам. Всички мои връзки с мъжете буквално минаваха така: зная, че ще ме нараниш, затова аз ще те нараня първа. Това е токсично поведение, което не ти позволява да откриеш щастието.“
