Андрю Скот: Обичаният мистър Рипли

Фотографии: Philippe Antonello/NETFLIX

„Има толкова много неща, които дебнат и се крият“, казва ирландецът Андрю Скот, когато говори за най-новата си роля – тази на Том Рипли. Скот, ирландец по душа, акцент и осанка, се е превърнал в идеалния злодей на малкия екран. Още от времето, когато влезе в удобните обувки на професор Мориарти.

Рипли

Между 2020-та и 2021 година Андрю Скот прекарва дните си ходейки по дължината на Темза, за да обмисли добре сценария на най-новия проект, в който е поканен да участва, проект дело на сценариста Стивън Зейлиън, който стои зад филмите „Списъкът на Шиндлер”, „Американски гангстер”, „Ирландецът”, „Бандите на Ню Йорк“ и който е създател, сценарист и режисьор на чудесния „Злокобна нощ” на HBO Max. „Рипли“, най-новият му проект, се състои от осем чернобели епизода, които Netflix купува, когато Showtime се отказват от шоуто. Андрю Скот поема титулярната роля. „Доста необичайно беше, защото сценарият за всичките осем епизода ми бяха изпратени наведнъж.“

Сериалът започва историята си с това, как дребен мошеник на име Томас Рипли се бори за оцеляване през 60-те години в Ню Йорк, когато е нает от богаташ да отиде в Италия и да убеди сина му – Ричард Грийнлийф, който е абсолютен нехранимайко, да се завърне у дома. Това, разбира се, е точното начало на всеизвестния филм от 1999 г., когато Мат Деймън влиза в титулярната роля. Сериалът на Зейлиън обаче отказва да бъде римейк на този филм или на който и да било от другите филми, правени по романите на Патриша Хайсмит. Шоуто заимства основно от 5 от книгите за Рипли – „Талантливият мистър Рипли”, „Играта на Рипли” (Ripley’s Game), „Рипли под прикритие” (Ripley Under Ground), „Момчето, което следваше Рипли” (The Boy Who Followed Ripley) и „Рипли под вода” (Ripley Underwater).

Том Рипли е най-хлъзгавото литературно творение на криминалната писателка Патриша Хайсмит. Патологичен лъжец и убиец, когото Хайсмит чувства близък и харесва по особен начин и споделя в някои интервюта, че харесва Том и поради тази причина решава да направи поредица за героя му и той винаги да се измъква безнаказано. Дори понякога подписва писма си с някаква вариация на „Пат Х., псевдоним Рипли“.

Докато Томас Рипли пръска безметежно откраднатите пари из венециански дворци, нарамил няколко куфара Gucci, никой никога не го хваща. Ако някой се приближи прекалено до него и истинската му същност, наблизо винаги има удобно разположено гребло или стъклено преспапие. Рипли е центърът на историята, както в книгите на Хайсмит, така и в ноар удоволствието, каквото е сериалът на Зейлиън. „Ето защо той е толкова очарователен. Има толкова много филми и вариации правени за него. Мисля, че е така, защото хората всъщност го харесват.”, казва Андрю Скот.

Актьори като Ален Делон и Денис Хопър са играли ролята – Делон във филма „Под яркото слънце“ (Purple noon) от 1960-та, а Хопър в „Правило без изключение“ (The American Friend) – адаптация на Вим Вендерс от 1977 г. Мат Деймън е може би най-известното превъплъщение на Том Рипли, като раболепен наивник от по-ниската класа в „Талантливият мистър Рипли“ от 1999 г. на Антъни Мингела. Джон Малкович пък влиза в обувките на Рипли във филма от 2002 г. „Играта на Рипли“ и ироничното тук е, че в сериала на Зейлиън той получава малка роля на изкусен измамник.

Но Том Рипли, изигран от Андрю Скот е по-различен. Бдителен самотник, бягащ от гъмжащата от гризачи бедност, чувстващ се повече вкъщи сред изкуството на Караваджо, отколкото сред хората.

Музикантът и актьор Джони Флин играе небеизвестния бохем Ричард „Дики“ Грийнлийф (изигран във филма от 1999 г. от Джуд Лоу) и първата си жертва на Том – убит безобразно с гребло в главата, а Дакота Фанинг е подозрителната бивша приятелка на Дики – Мардж Шерууд, която роля преди години играе Гуинет Полтроу.

„Намирам Том за доста уязвим. Не мисля, че е непременно самотен, но със сигурност мисля, че е сам, където и да се намира. В неговата природа е просто да не успява да се впише и да се опитва да оцелее.“

В своята версия на „Рипли“ Зейлиън извлича максималния страх на Хичкок от всяко скърцащо стъпало и спотайващи се в сенките тайни. Но най-зловещото от всичко е лицето на Андрю Скот, който прилича на хищник, дебнещ жертвата си. Със стоманен поглед и скоростта да удари, като акула, която напада в морето. „Има толкова много неща, които се крият под него, че не бях склонен да го диагностицирам с каквото и да било. Никога не съм го смятал за социопат или убиец. Всички останали могат да го характеризират или да го наричат както си искат.“

Добър износ от Ирландия

Роден в Дъблин, между две сестри, Андрю Скот пораства в семейството на католици. Именно заради това завършва частното католическо училище за момчета в Ирландия. Той е дете на учителка и художник, а баща му работи в агенция по труда. Като малък често посещава художествени галерии и театри и може би на това се дължи силния му афинитет към изкуството. Когато се мести да живее в Лондон за постоянно става целогодишен член на Tate Modern и не пропуска да посети галерията поне веднъж в месеца. Изпълнението на известния ирландски актьор Донал Маккан в Juno and the Paycock на драматурга Шон О’Кейси, което гледа когато на 11 години, му прави толкова силно впечатление, че решава, че иска да прави точно това. „Имаше нещо в силата на неподвижността му – хората смятат, че в театъра всичко е в това да си силно изразителен, да имаш големи жестове, но за мен тишината на сцената е абсолютно хипнотизираща.“

И именно зловеща тишина характеризира повечето изпълнения на Скот. Като Мориарти в „Шерлок“ през 2010 г., което го превръща в звезда първо във Великобритания, а после и в света. Още тогава Скот моли за по-малко реплики, за да изиграе призрака на злодея и неговия стаен ужас. И разбира се, мълчаливия, но ужасно сексапилен свещеник във Fleabag на Фийби Уолър-Бридж. Едва ли думите „Ще ти мине“, казани веднага след като образът на Бридж му признава любовта си, са били изричани с повече тъга и тих патос. Играта на Андрю Скот е изцяло в тихата страст, а  когато говори, думите му имат дълбочина. Фийби Уолър-Бридж, която го познава от 15 години, го описва като „абсолютен чаровник в пакостите“ и е убедена, че когато пише втория сезон на супер успешното си шоу Fleabag иска именно той да изиграе най-великолепният мъж в сериала – секси свещеника – греховен и недостъпен.

Като дете Скот е изпращан на уроци по драма, за да преодолее срамежливостта си. Той все още си спомня първата си роля като Тенекиения човек в продукцията на „Магьосникът от Оз“, когато е съвсем млад. „Чувствах се напълно свободен. Изпитвах истинска радост. И не само аз го чувствах, но смятам, че и други хора го почувстваха, когато ме гледаха… Някаква интуиция ми каза като 11-годишен: „Трябва да си толкова изразителен, това е театърът!“ Никой не ме е учил на това. Просто го почувствах.”

На Бродуей

„Андрю има интензивност и прецизност в работата си.“, казва за него Джулиан Мур – Обичам неговата уязвимост, начина, по който очите му блестят на екрана. От момента, в който се запознах и работих с Андрю, беше ясно, че той е изключително надарен актьор.“ Двамата участва заедно в пиесата The Vertical Hour на Бродуей през 2006 година. Тогава малко хора са чували за Андрю Скот. Това е и годината, когато Скот дебютира на американската театрална сцена. Вече е на 30 години и е направил километраж в театрите, първо в Ирландия, а после и във Великобритания. Театърът е първата му страст, макар да започва да се снима във филми с малки роли и в различни британски сериали. „Винаги съм правил и двете. По принцип гледам да правя по няколко пиеси на година и едно телевизионно шоу. Сега може би е точно обратното.“ Това донякъде подценява драматичните му постижения. Андрю Скот печели две награди „Оливие“ за експерименталния спектакъл A Girl In A Car With A Man през 2005 г. и Present Laughter  („Настоящ смях“) на Ноъл Кауърд през 2020 г. Участвал е в продукции на Юджийн О’Нийл, Оскар Уайлд, играл е Хамлет и е бил номиниран за „Оливие“ и за тази си роля. „Скот дава внимателно контролирани, вълнуващо виртуозни физически изпълнения“, пише в свое ревю британския The Guardian миналата година, когато Андрю Скот изпълнява сам осем роли от „Вуйчо Ваньо“ в много възхваляваната солова адаптация на пиесата на Чехов на Уест Енд.

Първата му поява на малък екран е в реклама на Irish TV, а Андрю е само на 17 години. Записан да учи в престижния Trinity College, той напуска този Алма матер след 6 месеца обучение и тръгва да преследва несигурната актьорска кариера. Много като него се провалят, разбира се, но Андрю очевидно е специален, защото само година по-късно прави първия си филм Korea. А малко след това участва и в няколко постановки на сцената на Abbey Theatre – националният театър на Ирландия. Оттам насетне театърът става неизменна част от живота му и дори днес, когато кариерата му в киното и телевизията е във възход, той пак намира време за него и може да го гледате в различни постановки във Великобритания и от време на време в Ню Йорк. Като типичен британец Андрю Скот знае, че театърът те шлифова като никое друго изкуство, стане ли въпрос за изпълнения пред публика.

Всички сме непознати

Последният филм с участие на Андрю Скот и Пол Мескал, който може да гледаме по кината и у нас е „Всички сме непознати“. Филмът е съвременна адаптация на романа на Таичи Ямада, за първи път адаптиран в Япония през 1988 г. Историята разказва за сценариста Адам, който живее сам в почти празен блок в Лондон, когато случайно се запознава с мистериозния си съсед Хари. Докато двамата се сближават, Адам се връща към дома, в който е израснал, където живеят двама души, които изглеждат точно като мъртвите му родители преди 30 години.

Между Адам и Хари се заражда приятелство, което прераства във връзка. Макар да е отворен за своята сексуалност и да казва, че е гей без проблем, това е една от малкото роли с хомосексуална сюжетна линия, която Скот играе.

Чак след като се мести в Лондон актьорът ще признае, че се е чувствал дискомфортно като гей в родния си Дъблин и е решил да смени мястото с нещо по-голямо, просторно и отворено като убеждения. Днес това е всеизвестен факт. Неговият доскорошен партньор Стивън Бересфорд, който е актьор и сценарист, дори му дава една от „най-разкриващите роли“, както я нарича самият Скот, във филма си Pride. „Спокойно мога да кажа, че в наши дни хората не виждат това да си гей като недостатък на характера. То не е добродетел, каквото е да си милостив. Или талант, каквото е да свириш на банджо например. То е просто факт. Разбира се, това е част от мен и моята публична личност, но не искам да го използвам по този начин. Аз съм изключително затворен човек.“

Подобно на повечето талантливи хора, Андрю Скот може да изиграе гей, свещеник, злодей или просто гадняр, какъвто е персонажът му в поредния филм за Джеймс Бонд – „Спектър“. Въпреки, че публиката е единодушна, че злодеите му пасват по-добре и от елегантен костюм. Расото също е нещо, което му отива.

И все пак лошите са на мода и именно те носят нужния шут за кариерата на Скот и благодарение на тях той печели голям част както от феновете, така и от ролите си. И е всеобщ любимец!

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Емил Спахийски: Един мъж не е мъж, ако няма характер на воин
Някъде през 80-те години на XX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник...
Read More
0 replies on “Андрю Скот: Обичаният мистър Рипли”