Драгомир Симеонов е човек, известен с чувство за хумор и чувство за мярка. Всеки делничен ден ни радва от ефира на Дарик Радио, през уикендите може да го чуете в подкаста за кино на webcafe.bg “Тихо, филмът започва”. Ние го препоръчваме и във Фейсбук, където е хаплив и актуален. На страниците на DIVA! обаче най-добрият мъжки глас в родните радиочестоти споделя 15 мисли за нещата, които го вълнуват – от радиото през бащинството до новия сезон на Explore България.
За ранното ставане
Рано станах от хората, които нямат проблем с него. Трикът е да не го наричаш „ранно“ , а „навременно“ за каквото там ще правиш във въпросното време. Късно разбрах тая максима.
За любовта към радиото
Като любовта към баба ми. Там е откакто съм се родил, ако слушам – умее да ми угажда и се грижи да ми е топло и да съм нахранен. Понякога ме буди твърде рано, но знам, че така трябва, баба, време е.
За любовта по принцип
Истинската любов не е по принцип, а отвъд принципа. Ако не е по-голяма от твоите разбирания за живота, значи е твърде малка и не е за теб.
За киното
Предпочитам да имаме среща и да чакам, отколкото да дърпам каквото ми падне и да го зарязвам на средата. Това ме прави романтичен зрител и киното ми доставя удоволствие без никаква принуда. Или пък се опитва да впечатли по-грубовати глупаци и аз страдам.
За любимите сюжети
Най-много обичам, когато не приключват с финалните надписи, а продължаваш да живееш в тях още дълго. От някои не съм излязъл вече три десетелития и нещо.
За българското кино
Аз съм достатъчно стар, за да харесвам старото българско кино, и достатъчно млад, за да знам, че младото иска да прилича на нещо друго.
За „Тихо, филмът започва”
Идвам от епоха, когато „подкаст“ се наричаше „радиопредаване“, и нося със себе си това бреме. Иначе никога преди не съм казвал на никого: „Тихо, филмът започва!“ Или си е било тихо, или филмът не е започвал.
За бащинството
То е същото като майчинството, но с тестостерон.
За нещата, които научих от моя баща
Да не бъркам в контакта. В който и да е контакт.
За котките като домашен любимец
Имам една-единствена котка. Мисля, че намираме време един за друг в неочаквани моменти. Иначе домашен любимец е синът ми.
За любовта към книгите
Не обичам книгите, защото в голяма част от тях пише невероятни тъпотии. Обичам добрата литература, но тя няма физически измерения и материално тяло.
За последната история, която ме развълнува
Четох някаква конспиративна теория за кръста на папата и искрено се развълнувах. Защото напоследък се вълнувам най-вече от дълбините на човешката глупост. Не е ли вълнуващо да живеем в свят, пълен с малоумници, и все пак да оцеляваме!
За нещата, които правя, когато съм сам
Нека не говорим за тях. Но ако настоявате, ще ви препоръчам нелоши сайтове.
За новия сезон на Explore България
Пловдив е най-старата ми любов. Върнахме си чувствата, като се обладахме страстно, сякаш не се познаваме. После си смигнахме. Зрителите обичат такива неща, дано сме възбудили интереса им.
За бъдещето на света и за творческите планове
Надявам се да умра криво-ляво достойно и да не ме тагват на тъпи снимки във Фейсбук. Вие преценето кое от това е творчески план и кое – световно бъдеще.
