Цветовете на 40-годишния супермодел блестят по-силно от всякога
Чисто самодивско бяло, зелено, мъдро и спокойно като гора, жълтото на неостаряващо вечно лято, дълбоко морскосиньо, бунтарско пънк оранжево и накрая най-яркото изгарящо горещо секси червено. Това са страните на Аня Рубик. На 40 години тя тъкмо приключва много зает сезон, изпълнен с фотосесии за рекламни кампании и корици на списания (Vogue Турция за юли и W Корея за юни).






За пореден сезон лицето ù изгрява на уебсайта на най-популярния достъпен моден динозавър Zara, а паралелно с това кампаниите за иконичната луксозна модна къща Saint Laurent са няколко само за едно лято и включват много тен линии (по името на кадрите за август) в женствени полуголи кадри. И сега, както през цялата си зашеметяваща кариера, простираща се върху четвърт век, Аня се отличава с безстрашието си да се показва гола и да бъде спиращо дъха секси. Дотук свършва всичко банално в историята на 40-годишния модел, който изглежда толкова добре, колкото на 20 и който с дълголетието си разбива ейджисткото модно клише. Защото, когато е без дрехи, Рубик не е просто бляскаво и пошло гола, а с уверена, почти агресивна женственост. Защото тялото ù вече 25 години идва с кауза, прокламираща любов към себе си и свобода на чувствеността като изконна част от женската същност. Този път посланието звучи по-актуално от всякога, тъй като най-изненадващо през 2024-та вече не засяга само родната ù репресивна Полша, а света като цяло. Във време, когато президентският избор в Съединените щати олицетворява избор между контрастни вселени, не просто между идеологии или личности, а лозунгите на плакатите като ехо от миналото скандират за свободата на женските права и свободи, Аня отново изглежда като уверен воин, водач на свободно амазонско племе. Като жрица на женствеността във всичките ù аспекти. Като посланик на тялото отвъд всички рамки и на сексуалността като абсолютна даденост.


Аня Рубик, заснета от Marcin Kempski за K Magazine, май 2024 г.
Сексуално изцеление
През април тази година тялото на Рубик за пореден път излиза на показ в сюрреалистична сесия за полското списание K Magazine под заглавие „Сексуално изцеление“. Кадрите включват модела едновременно като обект на изцеление и изцелител, който отваря собствените си очи с високите токове на обувките си и дърпа подобния на расо на монахиня шал от главата си. Фокусът пада върху теми, застъпвани през годините от Рубик пред световни издания като Vogue, Interview и W Magazine, а именно – от по-общи, като любов към женското тяло и свобода за неговата чувственост, до конкретни, като важността на сексуалното образование и безусловното право на аборт, което се поставя под въпрос не само в Полша. По този повод в края на 2020-а Vogue публикува на официалния си сайт отворено писмо на Аня Рубик, в което тя заявява, че „сме единствено свободни тогава, когато всички сме равни“, застъпвайки се за правата на жените и на хората с различна или неопределена сексуална ориентация. От 2011-а Рубик издава в четири поредни години собствено списание, наречено „25“.




По думите на Vogue то е повече колекционерска арт книга, отколкото списание, а съдържанието му е „ориентирано към жените, сексуално положително изследване на модата и изкуството, което предоставя освежаваща алтернатива на мъжкото виждане за еротика“. „Или не говорим за женската сексуалност, което създава проблеми, или я преекспонираме, или я правим прекалено пошла… Обичам идеята да се върнем към представяне, което почита невинната красота на женското тяло и го представя по начин естествен и откровен. Всеки трябва да се чувства комфортно с тялото си и да знае, че в чувствеността няма нищо лошо, че е добре една жена да бъде сексуална и да изразява своята сексуалност“, казва Рубик пред списанието по повод последния излязъл на пазара четвърти брой.

Аня се отличава с безстрашието си да се показва гола и да бъде спиращо дъха секси
По модела на Карл Лагерфелд (за когото влиза в ролята на муза през годините около 2010-а), издигащ в култ вида на хартията, върху която отпечатва множеството си колекционерски книги и албуми, Рубик поставя последния брой на списание „25“ върху различни текстури – гладка и лъскава хартия, груб твърд картон и дори тънка вестникарска хартия, в опит да превърне четенето в наслада за всички сетива. В различните броеве участие взимат фотографското дуо Инез и Винуд, аржентинската фотографка Паола Кудаки, графичният дизайнер Уудкид и художникът Даниъл Аршам.
Еротика

Аня Рубик, заснета от Marcin Kempski за K Magazine, май 2024 г.
За звездния екип на списание „25“ безспорно ù помагат двайсет и петте години, прекарани в модната индустрия – от първото ù появяване на подиума на Chanel за кутюр сезон есен-зима 1998 през времето, когато е дългогодишно лице на модни къщи като Chloé, Gucci, Fendi (в кампаниите пред обектива на Лагерфелд) и като героиня в календара Pirelli през 2011-а до муза и поддръжничка на дизайнера Антъни Вакарело от срещата им през 2012-а до днес. Тандемът Аня Рубик-Антъни Вакарело звучи точно толкова като пословично бранд име, колкото Антъни Вакарело за Saint Laurent (от 2016-а, когато е обявен за креативен директор на френския бранд). Моделът и дизайнерът взаимно се привличат заради влечението си към „интелигентното секси“, както посочват в интервю за Dazed Digital през 2013-а. Според модните експерти успехът на белгийския дизайнер в иконичната модна къща до голяма степен се дължи на способността му да превежда сексапила на елегантен език, или по думите на Донатела Версаче „да прави минималистични дрехи със секси ефект“. През ноември 2017-а приятелството на двамата и постоянната подкрепа на Рубик за проектите на Вакарело я отвеждат до иконична фотосесия с „легендарния“ (според Vogue) японски фотограф и художник Нобуйоши Араки, известен с драматично еротичните си теми. С бунтарската слава на своите фетишистки фотографии работата на Араки често е описвана като „шокираща“, но той се цели по-високо – да изобличава лицемерието на консерватизма, което според Вакарело важи в пълна степен за личността на Ив Сен Лоран, както и за него самия.

„Винаги съм обичал онази страна на Араки, която е екстремно свободна. Той не работи потиснат от страх как другите го възприемат. Прави каквото иска и в тази свобода има поезия. Мосю Сен Лоран също никога не се е опитвал явно да шокира някого, просто е работел в условията на скучно, буржоазно и еднообразно общество“, коментира фотосесията Вакарело пред Vogue.
Естествено, когато става въпрос за еротика и свобода, няма по-подходящ обект за снимки от Аня Рубик в облекла и аксесоари Saint Laurent.
Тя обаче се превръща в нещо много повече от обект и вдъхва живот на артистична муза, издигаща в култ всичко красиво, в това число собственото си тяло. Само за два часа тримата сътворят в Токио серия от петнайсет черно-бели кадъра. Останалите цветове върху фотографиите и Аня, почти както и в живота, идват допълнително, оцветени абстрактно от четката на изкуството.