Тя бърка елегантността с безпорядъка, диктуван от инфлуенсърите, казва световноизвестният дизайнер, който пусна колекция с чанти и обувки и няма намерение да се пенсионира
Фотография / Rocco Barocco Press Office, Архив „Брайдъл фешън”
„Правя дрехи, които жените ще могат да носят и след 50 години”, казва Роко Бароко, един от знаменитите мъже на Италия, чието име означава аристократична елегантност и предизвикателна екстравагантност. Докато старите му приятели Валентино Гаравани и Джорджо Армани постепенно се оттеглят от активна дейност, въпреки че в европейската цивилизация формулировка „пенсиониран артист” не съществува, Роко Бароко реши да пусне нова колекция от чанти и обувки.
Работохолизмът на световноизвестния дизайнер, който през март навърши 81, е пословичен, въпреки че за него би било ерес да се откаже от удоволствията за ума и душата, за да изчислява продажби и печалби. Като типичен Овен още в младостта превръща хобито в професия, амбицията във всекидневие, мечтите в реалност, а през годините създава своя модификация на вековното имперско „долче вита“, позиционирайки творчеството и триумфа като неизменни части от сладкия живот.
Около тези теми гравитира диалогът ни с Роко Бароко – той за първи път дава интервю за българска медия. Общуваме по телефона и по електронната поща благодарение на негова близка приятелка – бизнес дамата Анелия Петкова, която представя творенията му в България от 2013 г.
Маестро, защо избрахте точно този псевдоним за голямата сцена? Той няма общо с барока като понятие, а е комбинация от две скъпи за мен имена.
Спомняте ли си често за ранните ви години? Роден съм в Неапол, един от най-красивите и творчески градове в света. Град, където е невъзможно да се живее зле. Детството ми беше много щастливо в голямо семейство, пълно с любов.
В семейството на Роко са осем братя и сестри. Животът им в Иския, късчето земя срещу Неапол, е спокоен и пъстър. Бащата се занимава с търговия, майката – с децата. На 14 Роко вече е в Неапол като момче за всичко в най-тузарските хотели. Носи на химическо чистене тоалетите на гостите. От малък е очарован от вълните край Иския, но когато сестра му Ирен и родителите им настояват да се запише в Морското училище в съседната Прочида, го прави без желание. Не може и не иска да си представи, че ще стане капитан. След година се отказва, събличайки униформата без съжаление. Дори не обсъжда защо предпочита да обикаля бутиците, да рисува дрехи в тетрадчица, която не показва на никого. Припечелва, позирайки на художници. През лятната ваканция работи във „Филипо“, най-ексклузивния бутик на пристанището в Иския. Там богатите жени си поръчват туники, пристигайки от Капри и Позитано. Разхождат се с римски сандали и с торби, декорирани с миди, пискюли и дрънкулки. В светската суета на 60-те доминира романтичната мода, която издига чувствеността на пиедестал. Във „Филипо“ идват актрисите Силвана Пампанини и Жана Мария Канале. Един ден виждат тетрадчицата му. „Браво, продължавай, това е твоето бъдеще“, хвали го Силвана Пампанини, абсолютен секссимвол от 50-те. Още тогава той открива какво означава да създаваш. Лакомо гълта снимките и илюстрациите в списанията, но в тетрадчицата му се появяват негови версии и интерпретации. Самата Ана Маняни, императрицата на италианското кино, която често е в Иския, иска съвет от момчето във „Филипо“. С характерния си рязък маниер го пита: „Какво според теб трябва да нося?“ И той като смел пророк отговаря: „Черна рокля, която прилича на комбинезон.“
Колко смелост ви трябваше, за да атакувате Рим? Пресата оцени творенията ми от самото начало. Всички бяха много впечатлени, така че нямах никакви проблеми в столицата. Рим ме посрещна и ме прие с лекота.
В онези години киноелитът е в Иския – от Лукино Висконти, който има вила на острова, през Алфред Хичкок до Чарли Чаплин. В залива на Сан Монтано Джоузеф Манкевич снима сцени от „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Холивуд завладява Средиземноморието. Роко е на точното място в точното време, но островът скоро става твърде тесен за него и той бленува за Рим, нарисуван пред очите му от разказите на Алберто Моравия и филмите на Фелини. Неговия билет за Вечния град подпечатва една французойка – мадам Кристин, собственичката на най-известния и посещаван локал в Иския. За нея качествените личности са като качествените коктейли – нарича Роко „отлично дайкири“. Той е добавил малко към възрастта си, за да поднася питиета на гостите на мадам Кристин. Сред тях са и сънародниците ѝ Патрик дьо Баренцен и Жил – претенциозни собственици на ателие в Рим на няколко крачки от Испанските стълби. Патрик е автор на дрехи, Жил – на шапки. Кристин представя Роко като напорист естет, който пламти в модата. Жил обаче го предупреждава: „Този свят понякога изглежда като рай, но е само сцена – вдигне ли се завесата, разкрива огъня на ада.“
През лятото на 1966 г. Роко се качва в бързия влак Неапол-Рим. Когато французите, с които се запознава в Иския, му отварят вратата, Дьо Баренцен е учуден, че го вижда толкова скоро, а Жил го пита: „Защо се забави толкова?“ Така започва приключението, в което разумът трябва да обуздава фантазията и „овнешкото“ му нетърпение. Тъкмо когато е готов да изригне, защото му се струва, че менторите му го неглижират, Патрик дьо Баренцен му поверява бутиковата линия на къщата. Роко е шокиран от обрата. През 1968 г. Патрик решава да се прибере във Франция, но Жил все така е абсолютно влюбен в Италия. Съдружието им приключва и Жил предлага на Роко да направят обща компания. Установяват се на улица „Людовизи“, на метри от култовата „Венето“. Роко влиза в бизнеса с всичките си спестени пари, останалите дава майка му. Тя е категорична, че той е бъдеща звезда. Започват да го разбират и в двореца „Пити“ във Флоренция, където все още се провеждат седмиците на модата.
Каква беше модата, когато започнахте да работите във Вечния град? Моят бизнес тръгна през 60-те. И жените, и мъжете тогава бяха много елегантни. Дамите се концентрираха в детайлите, отдаваха огромно внимание на детайлите, които правеха шика.
