Ася Гардели е сертифициран IGI гемолог и дизайнер на бижутата от собствената марка Гардели Джемс. Брандът е ориентиран към изработка на бижута от 18-каратово злато или платина с естествени скъпоценни камъни, за чиито подбор и анализ се грижи лично тя. Над 22 години българката живее и работи във Флоренция. Но ще я намерим и в лабораторията ѝ в София, където се занимава с анализ на скъпоценни камъни и с дизайн и изработка на персонализирани бижута.
От Ася искаме да научим повече не само за нея, а и за скъпоценностите, с които работи.
Как започна твоята история с бижутерията? Заминах за Флоренция през 2003 г. с идеята за по-добър живот. Дотогава работех като журналист. В Италия започнах от нулата, работех какво ли не, живеех в периферията, прибирах се с колело и спях по 3-4 часа. Винаги обаче съм имала слабост към бижутата и камъните и когато успявах да заделя пари, си купувах по нещо. С времето започнах да си купувам книги за камъните, за техния произход, предназначение и местонахождение, да търся информация в интернет. Завърших магистратура „Гемология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, която обаче се оказа недостатъчна, за да работя като гемолог в Италия. Дипломирах се и в IGI (International Gemological Institut) и оттогава съм негов член.
След години се свързах със свой приятел златар, един от най-добрите в Италия, с когото заедно завършихме IGI. Намерих във Флоренция и монтажници на камъни, също невероятни майстори на гравюрата, както и шлифовчик на камъни. Създадохме пръстен без аналог – клиентът решава как той да изглежда в зависимост от настроението или цвета на тоалета му. Пръстенът се отваря с малък бутон, а на халката му се нанизват мобилни елементи, с различни скъпоценни камъни, както и в различен цвят злато.
Кои са камъните, съхраняващи стойност? Ако говорим за инвестиционните камъни, които все повече навлизат в живота ни като капиталовложение, може да посочим два вида – диаманти и редки скъпоценни камъни. И при двата случая трябва да се ръководим от правилото, че колкото е по-високо качеството и по-високо каратното тегло, толкова по-ценен и подходящ за инвестиция е камъкът. Винаги съветвам да влагаме парите си в качествени и по-големи естествени скъпоценни камъни. Например един диамант, за да е „инвестиционен“, трябва да бъде цвят D – най-доброто качество на цвета при безцветните диаманти, чистота IF или VVS и да бъде над 0.50 карата.
Има ли мода при скъпоценните камъни? Когато известен бижутериен бранд „лансира“ някой вид камък, цената му веднага се покачва. Ще ви дам за пример турмалините, които допреди няколко години се вграждаха предимно в сребърна бижутерия. В момента са на мода и цените им скочиха няколко пъти в рамките на последните 4-5 години. Такъв е примерът и с модерния напоследък танзанит. Преди 15 години почти никой не беше чувал за него и се купуваше на много добри цени, но от няколко години, въпреки че се откриха още мини и извън Танзания, поскъпна неимоверно заради световните модни брандове, които го наложиха на пазара. Апелирам да не се вярва на търговски похвати и търговски наименования.
Как да не бъдем измамени при закупуването? Единственият начин е да купуваме скъпоценни камъни, които притежават гемоложки сертификат, тоест документ, изготвен от сертифициран гемолог, завършил международен институт. В сертификата след подробен анализ са записани всички данни за камъка. За съжаление, в България сертифицираните гемолози се броят на пръстите на едната ръка. Липсват такива кадри, което води до хаос на пазара за бижута и скъпоценни камъни.
Заместват ли синтетичните камъни естествените в бижутерията? Синтетичните скъпоценни камъни съществуват от средата на XIX век. Оттогава до днес технологиите и при синтеза на скъпоценните камъни се развиват и усъвършенстват. Това доближава все повече синтетичните камъни до естествените – те имат една и съща химична формула, едни и същи физични свойства, еднакви са по цвят, блясък. Понякога да се разпознае синтетичен камък е много лесно, друг път е изключително трудно, трябват часове работа, изследвания с различни уреди, а до заключението понякога се стига по метода на изключването. Например при сапфири и рубини често трябва голямо внимание, защото вече се правят толкова добри синтетики, при които един бърз анализ е крайно недостатъчен. Синтетичните камъни донякъде заместват естествените, но те нямат стойност и трябва да сме наясно, че един синтетичен камък – например каратов сапфир, струва реално около 30 долара, а естествен може да струва 2000-3000 долара. Дали ще си купим реплика на известна марка часовник или реплика на естествения скъпоценен камък, е личен избор, но трябва да сме наясно, че и в двата случая купуваме нещо без стойност нито в настоящия момент, нито в бъдеще.
Преди няколко години нашумяха много синтетичните диаманти. Разбира се, вина имат търговците, които им слагат всякакви примамливи определения, например „еко“. И много хора, подмамени от уверенията, че няма експлоатация на труда, както понякога при добива на естествените диаманти, не се нарушава екосистемата от работата на мините и т.н., си купуваха.
Синтетичните камъни не са еко, защото зад създаването им стоят немалки лаборатории, а големи фабрики, които използват мощна електроенергия за процеса на работа. Освен това тези фабрики са в страни като Индия и Китай, където е известна на всички експлоатацията на труда и евтината работна ръка.
Преди няколко години, надушили добрата пазарна ниша, търговците продаваха синтетичните диаманти на изключително високи цени въпреки тяхната ниска себестойност. Цената им обаче вече падна. Така тези, дето си мислеха, че са инвестирали добре в покупката им, сега притежават камъни, които нищо не струват. Докато при естествените камъни се наблюдава тенденция за поскъпване.
Какво разказват камъните за човека, който ги носи? Показват ни характера, дори моментното настроение. Често си слагаме бижу според настроението и емоциите, които ни носи, свързани с датата на покупката, подарък от скъп човек или просто за да демонстрираме благополучие.
Аз деля бижутата на два вида – семпли с малки камъни в класически комбинации за нежни и деликатни жени, които не обичат прекалената суета и показност, и бижута с цветни големи камъни, които остават в съзнанието ни. Те са за смели силни жени, обичащи да бъдат забелязвани. Подборът на скъпоценен камък също носи символика. Например в Италия често свекървата подарява на снахата бижу с аквамарин, символ на нежност и непорочност. Оттам е и нагласата, че бижу с аквамарин отива на млади момичета.
Какви камъни притежава и носи Ася Гардели? Всякакви – кварц, рубин, смарагд, шпинел, диамант. Но моята най-голяма страст са редките скъпоценни камъни като султанит, александрит, червен берил, както и онези, които не са били подложени на никакво третиране. Обожавам тези, които са монтирани на бижута във вида, в който ги е създала природата, без каквото и да е човешко вмешателство, а почти всички скъпоценни камъни в търговската мрежа са третирани за подобряване на чистотата и цвета им. Има обаче щадящи видове третиране, които се приемат, дори се подкрепят от гемоложките организации, но и агресивни, с добавка на различни химични елементи, които се прилагат на много нискокачествени камъни, за да ги направят изключително привлекателни. Последните не струват и пукнат цент. Често търговците в България не знаят какво продават, а понякога целенасочено премълчават истината за естеството на камъните. Нерядко попадам на такива, които продават синтетични или силно третирани камъни за естествени, на високи цени.
Какъв е контролът на бижута у нас? Всички бижута се подлагат на проверка на пробата на материала, било то злато или сребро, прави се замерване за каратната проба на златото, но не се контролират вградените камъни. Именно заради това всеки обявява и продава по съвест и честност камъните в бижутата. Няма контрол на скъпоценните камъни, защото у нас няма кой да го осъществява. Парадоксално обаче е, че ако се извършва контрол на пробата на златото, а не на естеството на камъните – дали са синтетични, естествени и вида третиране, то златото често пъти струва десетки пъти по-малко от вградените скъпоценни камъни. Например при пръстен с един каратов диамант златото струва около 1000 лева, но камъкът може да струва 400 лева, ако е синтетичен диамант, както и 10 000 хиляди лева, ако е естествен. И тъй като няма кой да анализира диаманти, в търговската мрежа често попадат синтетични. Съответно клиентът е сигурен, че купува злато, но не може да бъде сигурен дали камъкът е синтетичен, естествен или имитация.
Когато хората идват в лабораторията за анализ, основната ми задача е да им кажа какъв камък притежават. Когато се окаже синтетичен, имитация или силно третиран и не струва сумата, която са платили, разочарованието е голямо. Спомням си една дама, беше купила инвестиционен диамант от известен магазин в София, който обаче се оказа естествен диамант с много ниско качество, в никакъв случай не беше инвестиционен. Беше похарчила огромна сума за пръстен с един каратовия камък, заблудена от продавачите, че купува инвестиционен диамант. За съжаление, не можеше да го върне в магазина, защото нямаше гемоложки сертификат. Именно затова е необходимо да се изисква такъв сертификат. Той е „личната карта“ на скъпоценния камък, където е записана подробна информация за всички негови параметри.
Бижутата, създадени от Ася Гардели и нейния екип от майстори бижутери, може да бъдат видени на www.gardelligems.com.
