Blonde

Филмът „Блондинка“ е история за Мерилин Монро, която съблазни целия свят

Филмът Blonde („Блондинка“) е един от доста дълго и със страст подготвяните проекти. Режисьорът Андрю Доминик работи по него от близо десет години и в края на септември „Блондинка“ официално тръгна в Netflix. Историята, посветена на трагичната съдба на ненадминатата поп културна икона Мерилин Монро, е един от най-очакваните филми за сезона. Критиците не са възхитени. „Някои го харесват по-гнило: Биографичният филм за Монро е трогателен и ясен, но и силно дразнещ“, написаха в Гардиън. „Никой не е готов за явната, безпощадна бруталност на „Блондинка“, допълниха GQ. Blonde обаче привлича вниманието с участието на Брад Пит, Ана де Армас, която играе главната роля, Ейдриън Броуди и Андрю Доминик.

Филмът е базиран на романа на Джойс Каръл Оутс, представян като художествена биография на Мерилин Монро. На около 800 страници „Блондинка“ е дисекция на американската слава и на машината, която я създава. Цената, която се плаща за нея и разочарованията, до които стигаш, когато сбъднеш мечтите си. Измамният свят на Холивуд е видян през очите на една чувствителна, стеснителна и уязвима жена с тежко детство – последното, което бихте си помислили за секс иконата Мерилин Монро. Израснала с психично болна майка, буквално опасна за живота ѝ, прекарала голяма част от детството си в сиропиталища и приемни семейства без истинска родителска обич, тя пожелала да влезе в света на киното, за да не се чувства толкова самотна и да получи любов. Романът проследява този път с изключителна емпатия – от свитото сираче до жената, съблазнила целия свят, но останала двойнствена до края, разкъсана между Норма Джийн, която всъщност е, и Мерилин, каквато всички очакват да бъде. И тъй като лекарите на студиото ѝ я превръщат в наркоманка, като контролирано ѝ изписват силни психотропни лекарства, трагичният край на Монро всъщност се оказва неизбежен.

„Блондинка“ е може би най-амбициозната творба на Оутс. Романът е написан задъхано в стил поток на съзнанието и следва не толкова линията на сюжета, а кривата на емоциите. Думите „полудяват“, когато и героинята изгуби посока и равновесие.

Филмът смесва границите на фантазията и реалността, за да изследва зейналата пропаст между публичния и личен образ на Мерилин Монро. Андрю Доминик го определя като „приказен емоционален кошмар”.

Още когато Netflix решават да финансират проекта, пламва полемика около избора на Ана Де Армас за ролята на Монро. Андрю Доминик се спира на нея след почти десетилетие опити да избере актриса за главната роля. Първоначално се говори за Джесика Частейн, а после и за Наоми Уотс още през 2010 година. Ана Де Армас е поканена за ролята през 2019 г.

Да вземеш за главната роля кубинска актриса не е точно сигурен избор. Кубинският акцент на Де Армас накара представителите на Монро да се намесят. „Мерилин Монро е уникална икона на Холивуд и поп културата, която надхвърля поколенията и историята“, каза Марк Розен, президент в Authentic Brands Group (ABG), които притежават правата над имението и наследството на Мерилин Монро. „Всеки актьор, който влезе в тази роля, знае, че трябва да запълни големи обувки. Въз основа само на трейлъра, изглежда, че Ана е била чудесен избор за кастинг, тъй като тя улавя блясъка, човечността и уязвимостта на Мерилин. Нямаме търпение да видим филма в неговата цялост!“ И след гледането те останаха доволни.

Ана де Армас се трансформира за ролята от гореща брюнетка, която зрителите познават от „Смъртта може да почака“ и „Вади ножовете“, в ледена блондинка. Другата голяма дискусия около „Блондинка” бе заради секс сцените, заради които филмът получи най-високия рейтинг NC-17 (това е рейтинг, който се дава от филмовата асоциация и означава, че лица под 17 години не могат да го гледат). 

След края на снимките Ана де Армас разказва: „Чувствах, че живея с нея, усещах тази тежест в раменете си и тази тъга, от която беше трудно да се отърся. Но не мисля и че го исках. Не исках да се предпазя от това.“ На премиерата във Венеция актрисата добави, че се е стремила да бъде „разбираща, съпричастна и свързваща се с болката и травмата си“, представяйки Норма Джийн в портрета на покойната филмова икона Мерилин Монро. „Знаех, че трябва да си позволя да се отворя и да отида на места, за които знаех, че ще бъдат неудобни, тъмни и уязвими. Там открих връзката с нея. Тя беше всичко, за което мислех, тя беше всичко, за което мечтаех, тя беше всичко, за което можех да говоря.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Nasimo, класикът на стрийт арта

Станислав Трифонов е по-известен като Nasimo,един от най-популярните графити артисти от Източна...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ