Яна Лекарска – изискано лек хумор и елегантен оптимизъм

Самият път вече е промяна, е убеждението на режисьорката на новата любовна драма „Защото обичам лошото време”, зачената в Южна Корея

Яна Лекарска, която спечели и публиката, и критиката с дебютния си игрален пълнометражен филм „Защото обичам лошото време“, е от славната фамилия на генерал Крум Лекарски. Тя е племенница на един от пионерите в конния спорт у нас, участник в състезания на Балканите и в Олимпийските игри в Париж, Амстердам, Хелзинки, Рим. Младата дама предпочита да не навлиза в подробности за династията, чийто най-известен представител е художникът Андрей Лекарски, нито пък да говори за собствения си личен живот. Но изключително живописно – като човек, изкарвал хляба си и с журналистика, разказва за страстта си към киното. Яна е и автентичен полиглот от Немската гимназия – освен с трите основни западноевропейски езика, на които говори, чете, пише и превежда, се справя за шестица и с корейския. Но това не означава, че постоянно се рее из далечините на Вселената.

„Аз съм от малкото Лекарски, които винаги са си били в България – с изключение на четирите години в Корея. Но ме познават най-вече хората, които се интересуват от късометражно и корейско кино“, уточнява Яна. Въпреки своята сдържаност в детайлите, свързани с битието ѝ, няма как да отрече, че генетиката си казва думата – чичо ѝ Андрей Лекарски завършва не само Художествената академия в Париж, но и училище за кинорежисура. Колкото и да гледа прагматично на реалността, Яна не рискува с отрицание на случайността.

Тя от дете се увлича в измислянето на сюжети. „След гимназията трябваше да избирам между режисура и журналистика. В крайна сметка записах публична администрация в Софийския университет. Чудесна специалност, скъпи приятели, прекрасни преподаватели. Работих в „Журнал за жената“, после записах магистратура в НБУ и учих в майсторския клас по режисура на професор Георги Дюлгеров. Невероятен педагог, изключителен професионалист, говори с изумителен плам за киното – в класната стая се пързаляше, за да ни „покаже“. От него научих, че трябва да си искрен със своята публика, че си длъжен да предизвикваш сам себе си, защото можеш повече, отколкото си мислиш. Той ми даде увереността да приемам собствените си сили.“

В НБУ тя снима първия си късометражен игрален филм – „Пробуждане“, получил награда за сценография въпреки нулевия бюджет. Желание, въображение, старание са опорните точки, от които Яна се изстрелва нагоре. Героят в „Пробуждане“ е мъж в подреден свят, опитващ се да прекъсне затворения кръг, в който се движи.

„Още тогава положих основите на темите в моето кино – пътя в живота, възможността да избираш, втория шанс. В главната роля е Симеон Гълъбов от Сатиричния театър. В тази черно-бяла камерна история няма думи. Антиутопия, много абстрактна. Тръгнах от разказа на Славомир Мрожек „Революция“, но генерално промених посланието. При Мрожек има много песимизъм. При мен – не. Самият път вече е промяна“, категорична е Яна. А това означава, че тя е далече от мракобесното кинаджийство, което често е удобна и доходоносна поза за някои родни артисти и продуценти в седмото изкуство. „Влагам толкова труд, енергия, вдъхновение и емоции във всеки филм, че негативизъм не ми трябва. Не е за мен“, не се колебае Яна.

„Влагам толкова труд, енергия, вдъхновение и емоции във всеки филм, че негативизъм не ми трябва. Не е за мен”, не се колебае Яна

След „Пробуждане“ Яна работи по „Ефектът на доминото“ – екранен разказ за отмъщението и какво ни носи то. С много метафори, но без брутален битов реализъм. В главните роли са Юлиана Сайска и отново Симеон Гълъбов, който в „Пробуждане“ е почти като робот, а тук е леке. Юлиана Сайска е отмъстителката. „Тя е чудовищно талантлива“, искрена е режисьорката, която винаги избира актьорите си интуитивно по зрънцето, което ще разцъфне във филма.

След това решава да кандидатства за киностипендия за Южна Корея, но тъй като „Ефектът на доминото“ все още не е завършен, прави го с „Пробуждане“. Няколко години преди това пътува из Корея като турист и ù става страшно интересно. „Държава, която поддържа последователна официална политика в културата. Подкрепата идва не само от институциите, но и от бизнеса. Залага се на целия спектър – от телевизионни сериали и шоу програми до арт хаус филми и блокбъстъри. Там хората купуват билети за корейски филми така, както го правят и за холивудски продукции. Ето това много ми се иска да се случи и у нас.“

Стипендията на Яна включва година учене само на корейски и се шегува, че отново е станала „подготве“. 12 месеца прекарва в университет в град Куангджу, на няколко часа южно от столицата Сеул. Когато тя и още един българин пристигат там, се оказва, че единствената ни сънародничка преди тях е оставила не само прецизна скица на кампуса и на всички възможни задължителни локации, но и блестящ имидж. „Чухме прекрасни неща за нея. И за нас стана въпрос на чест да поддържаме мнението, че българите сме свестни. До този момент никой в този университет не беше чувал за България.“

Тя остава в Южна Корея почти четири години, но не се откъсва от България, идва си за всяка ваканция. „Всеки семестър произвеждахме по един късометражен филм. Лентите бяха камерни – разполагах само със стипендия. Но бяха истории, които се занимават със смисъла на живота ни, с посланието да не съжаляваме, когато се обърнем назад. С миналото и дали да му позволим и доколко да влияе на настоящето ни. Нишките, които започнах да тъка в Южна Корея, са доразвити в „Защото обичам лошото време“.”

С колежка от Франция снимат документален късометражен филм за брачна агенция, която събира мъже от Южна Корея с жени бегълки от Северна Корея. „Всички си помагахме в снимките. Имаше българка и в анимацията, страхотен творец.“ Българската общност в Южна Корея е малобройна, но елитна – студенти, учени, музиканти. В българското посолство са много активни. „Михал и Филип, които държаха ресторанта „Зелен“ – много известен в Сеул, осигуряваха храната за сбирките. Благодарение на двамата в Корея вече знаят за България.“

Ако трябва да формулира влиянието на корейското кино върху собствената си философия, то е свързано най-вече с драматургията, с начина, по който разказват. „Те винаги дълбаят в причините – защо някой е станал такъв, какъвто е. Нищо не е черно и бяло, лошият никога не е само лош, и обратното. Дори в най-трагичната случка има светлина и поука, винаги нещо те кара да се замислиш, да се промениш.“

Успехът на „Защото обичам лошото време“ се измерва с най-точната везна – средностатистически зрители, които Яна Лекарска не познава, ù казват, че искат да гледат филма ù още веднъж. Други коментиращи творбата ù – изкушени професионално, правят паралели между българската романтична драма и корейската „Минали животи“, която е номинирана за „Оскар“. Яна все още не е гледала „Минали животи“, но, естествено, знае, че интригата е сходна – приятели от детството, момиче и момче, се срещат след дълга раздяла. Разликата е, че зад „Минали животи“ стои едно от най-големите студиа в Южна Корея, в чието портфолио е и черната комедия „Паразит“, спечелила Оскари, Златни глобуси и БАФТА.

Георги Дюлгеров кани „Защото обичам лошото време“ в Бургас на „София филм фест на брега“. „С него погледнахме пълната зала, той ми се усмихна и каза: „Това е!” Сигурно има неща, за които ще спорим защо съм ги направила по един или по друг начин. Винаги съм готова да споря, но и да слушам. Актьорите ми казват, че съм най-диалогичният режисьор. Сигурна съм в себе си. А за това, в което не съм, знам от кого да поискам мнение.“

„Защото обичам лошото време“ връща в киното Боряна Пунчева. Нейната роля е на актриса, която се е оттеглила от светската суматоха в крайморско селце, но не се разделя с елегантните дрехи и с поведението на грандама. „Не бива да се приспособяваме към средата. Нито да бъдем осъждащи“, казва Яна Лекарска. Докато снимат в Ахтопол, по Южното Черноморие и над Момин проход, ги сполетяват дъжд, спиране на ток, непристигане на платформа, с която да теглят автомобила на главните герои, шум от резачки по селските дворове. Приятел на Яна от Щатите изпраща обувки за сценичните костюми. Митниците ги бавят, няма ги със седмици, после още толкова, докато ги освободят.

Яна Лекарска има още една страст – преводът. Наследява я от кръстницата си Надежда, съпругата на генерал Крум Лекарски, абсолютен корифей в жанра. „Искат се години, години практика, особено когато превеждаш художествена литература. Аз съм книжен плъх и непрестанно чета, за да поддържам българския си. А създаването на субтитри особено на език, който е непознат на зрителите, е важна част от създаването на филма. Страшно се ядосвам, когато корейски филм у нас е преведен през английските субтитри, за да се спестят едни пари.“

Яна твърдо вярва, че и най-драматичните дебати може да бъдат поднесени на екрана и на сцената с изискано лек хумор и елегантен оптимизъм. „Иначе за какво ни е всичко това“, коментира тя. Вече работи по следващата си история за кино – съвременна и много любопитна.

Spread the love
More from Албена Атанасова
Александър и Теодора Нишкови – Учителят и Принц Датски
Невероятно е в края на живота си да започнеш отначало, обяснява култовият...
Read More
0 replies on “Яна Лекарска – изискано лек хумор и елегантен оптимизъм”