Коко Шанел – la femme fatale в Театър 199

Три актриси носят малки черни рокли и перли в  театралното супермазе на София

Габриел Шанел присъства по-трайно в съвременния български театрален афиш, отколкото в идеята за мода в главите на дамите, дефилиращи по родните червени килими. Не всеки тук и сега може да почувства изумителната аура в стила, създаден от великата Мадмоазел на вселенската елегантност. Затова пък нейната съдба, преливаща от пагубни страсти и любовни обрати, е огромно изкушение за драматурзи и режисьори. Запазена територия за Шанел в София е Театър 199 – най-известното мазе на Талия и Мелпомена из родния „Бродуей“.

Цветана Манева

блесна като Шанел преди повече от десет сезона – сред спомените на будоара си, в черното, с което никога няма да сбъркаш, с любимите бели перли, които Коко възражда за стайлинга на хайлайфа, с „мъничкото“ слава, малко повечето пари, многото страх и няколкото си любовници. Спектакълът по пиесата на Саня Домазет беше изключително емоционален и в хармония с режисурата на Възкресия Вихърова, изцяло мотивирана от стремежа да разкрие максимално количество от многоликата женска душа. Манева сякаш се сливаше с Коко: от ирония до сарказъм, от доброта до язвителност, от екзистенциална безпомощност до благородство.    

Под прожекторите имаше още една представителка на силно-нежния пол –

Ася Иванова

ученичка на Манева в реалността. Тя беше младата Коко от другата страна на огледалото, но в черно и бяло. Диалогът между двете разкриваше мъдрата философия на Шанел, изпълнена с възходите и паденията на мисълта. Непорасналата достатъчно Коко казваше: „Всички стоим на опашка и чакаме да падне ножът“, а нейното вече прекомерно съзряло „аз“ отговаряше: „Още е ранна утрин, а ти вече цитириш дъртия первезник Дьо Сад.“ Отговорът ала пинг-понг беше доста гаден: „Наричаш ли някого дърт, вече си остарял!“ Но после младата Шанел изтрезняваше: „Всички ние вътрешно сме на по 100 години.“  „Само ако ми е много скучно, се чувствам стара“, беше откровена Коко на Цветана. 

Саня Домазет тогава спечели много със своя различен модел на la femme fatale, отказвайки да представи иконата на шика като разкаяла се феминистка. Цветана Манева излъчваше нещо, лесно подминавано в мита Шанел: себеосъзнаването на жена, която веднага би сменила вселенската популярност за любовта. Тя и Ася Иванова разкриваха още една истина – разкрепостената душа и освободената сексуалност нямат възраст. Едната беше тялото в цялата му необузданост, другата – гласът с неостаряващата му чувственост. Манева така играеше с тембъра си, че сръбската авторка отсече пред медиите: „Това е най-добрата постановка на моя текст в цяла Европа.“ Възкресия Вихърова пък коментира, че винаги е интересно да се поровиш в живота на някого – още повече в живота на жена, още повече в този на Шанел, която признава: „Не съм имала нито един щастлив ден!“

В малката черна рокля, клоширания панталон и хоризонтално раираната блуза сега влиза Невена Калудова. Тя е Шанел в драматизацията на Бойко Илиев „Пролетно тайнство“ по романа на Крис Грийнхалч за избухналата и загасналата като фойерверк любов между Коко и руския композитор Игор Стравински, белязала битието на двамата по странен начин. След като Шанел поставя финал на романса им заради великия херцог Димитрий – вдъхновителя на „Шанел № 5“, пътищата на дизайнерката и авангардния творец не спират да се пресичат – в Париж, Венеция, Ню Йорк, Лозана, Биариц. Тя създава костюмите за балети по негова музика, погребват заедно великия руски балетист Сергей Дягилев, споделят си за новите партньори. И двамата умират през 1971 година – тя в апартамента си в хотел „Риц“ с православната икона, подарена й от Игор през 1925 г.     

Невена Калудова – новата Мадмоазел

„Ролята е неистово пътешествие към света на Шанел, изпълнен с противоречия. Всичко е много приятно – и историята, и компанията. А дали откривам нещо общо между себе си и Коко ли? Длъжна съм поне да опитам – това ми е работата, въпреки че тя е извънредна личност. Когато режисьорът Георги Кадурин ме нахъсваше и насочваше, все акцентираше: „Никаква любов, никакъв сантимент – Шанел е съвършен егоист.“ Аз се включих малко по-късно в репетиционния процес и изпуснах всички анализи, но Жоро ме успокои, че не правим документален театър, нито пък се стремим към буквална възстановка. Най-важното е да покажем сблъсъка между един мъж и една жена, изключителни творци в своята сфера и изумителни егоисти като човеци. Те се привличат, взривяват се от страст и се отблъскват. Коко и Игор Стравински не могат да бъдат заедно. Но тя фанатично се бори да докаже, че е равна на така наречения силен пол. Има нещо в женската природа, което е необяснимо – има устрем, жажда за живот: да бъдеш, да си. Това ми е най-любопитното при Шанел“, сподели за D!VA Невена Калудова.

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Вдовицата Гучи

Патриция Реджани крои заговори, мачка конкуренцията, поръчва убийството на бившия си мъж,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ