Представяме ви я не само заради ролята й на Маргарет Кембъл в „Още един много английски скандал“ по HBO Max или тази в „Короната“ на Netflix, а и защото носи истинска класа на екрана
Антологичният минисериал „Един много английски скандал“, излъчен у нас по HBO, който се появи през 2018 година и даде нужния рестарт на кариерата на Хю Грант, се завърна с още по-пикантна история. В три епизода сюжетът проследява реален скандал, станал из високите кръгове на британското общество през 70-те години. С името „Още един много английски скандал“ в края на 2021-ва зрителите отново имаха шанса да потънат в лепкавите дебри на висшето общество във Великобритания, а в центъра на цялото фиаско този път стоят херцогът и херцогинята на Аргайл с едно от най-скандалните и брутални съдебни дела на XX век.
Сюжетът директно ни праща в прочутото и в правото, и в медиите бракоразводно дело „Аргайл срещу Аргайл“ от 1963 година, където Маргарет Кембъл, херцогиня Аргайл, и нейният съпруг Иън Кембъл кръстосват шпаги при раздялата си и изваждат публично кирливите си ризи в опит да сложат ръка над семейното наследство. В ролята на посрамилата се херцогиня е Клеър Фой, а срещу нея застава Пол Бетани като херцога на Аргайл. По време на делото за развода на двойката в пресата излизат компромати, които включват фалшифициране на писма и опит за купуване на дете от Полша, но най-големият сред тях е неприлична снимка на херцогинята на Аргайл, която изневерява на съпруга си с друг мъж. Впоследствие става ясно, че аристократката е правила секс с 88 други мъже по време на брака. Това прераства в страхотен скандал сред обществото и е онова, което определя Маргарет Кембъл до края на живота й. Изключение е аристократи с дълго родословно дърво в британската история да направят толкова публично, шумно и дори пошло дело, но Аргайл го правят. И влизат в историята. Независимо от напъпилата сексуална революция и възхода на феминисткото движение в онези години, Маргарет Кембъл така и не успява да спечели снизходителността на тълпата и е осъдена, опозорена и разведена.
„Мисля, че като цяло британците са културно по-цинични, когато става дума за нещата, които включват собствената ни страна. Особено кралските особи. И както във всяка страна, колкото си по-близо до нещо, толкова повече го виждаш по различен начин. И това винаги е интересно да се проследи.“
Така Клеър Фой обяснява любопитството на хората не само към скандалните истории, но и към тези, които включват реални личности и в които тя е замесена пряко. Маргарет Кембъл се превръща в третия емблематичен женски персонаж, който има важно място в историята, изобразявана от Клеър на екрана.
За разлика от ролята, която я прави звезда – на младата Елизабет II, още в началото на сериала актрисата дава заявка, че макар отново да е жена със синя кръв в центъра на бурни събития във Великобритания, тя няма да е прекроена версия на кралица Елизабет, а съвсем нов човек, точно толкова истински, колкото е била и кралицата. Във версията на Фой Маргарет е игрива, разкрепостена и разглезена от заможния си баща индустриалец жена. Когато тя хареса мъж – до часове той се оказва в леглото й, когато иска развод, обстоятелствата се нареждат така, че да го получи по възможно най-бързия начин, когато отива на парти, става душата на компанията и прочие, и прочие…
Клеър Фой хваща вниманието на публиката през 2016-а, когато влиза в ролята на младата Елизабет II. Продукцията е „Короната“на Netflix и носи на Клеър „Златен глобус“. Оттам насетне Холивуд я поема в обятията си, за да й даде най-доброто от себе си, като очаква същото и съответно го получава. Ако сте гледали поне един филм с тази жена, ще знаете, че нейното пренебрегване от номинации за наградите „Оскар” през 2019-а за ролята на Джанет Армстронг, съпругата на Нийл Армстронг, в „Първият човек“, е направо осъдително.
„Винаги съм мислела, че всеки човек има нещо, което го кара да се движи напред. Научих много рано в драма училището, че повечето хора в живота имат цел и те или отиват към нещо, или бягат от нещо. Така че играя персонажи, които мога да разбера. Емоция, която изпитват, или чувството, което имат относно себе си, или онова, от което бягат. Никога не е нещо като: „Аз съм майка и тя е майка, значи…“ Не работя по този начин. Предполагам, че го правя по невнимание, но по-скоро ме движи това, което хората преживяват.”
