Цената на различието
Отговорът на властта срещу тази естетическа съпротива е брутален. Животът на задържаните по време на Мероприятие „Мълния“ е разбит. По време на хулиганската акция (Мероприятие „Мълния“) през 1958 г. стотици девойки са профилактирани и се сдобиват с досиета в Държавна сигурност единствено заради външния си вид и поведение. Някои от тях дори стигат до лагера в Белене, защото държавата е виждала в гардероба им „западна идеологическа диверсия“.
Отношението на тоталитарната машина към собствения ѝ народ може да бъде обобщено най-добре чрез думите на самия Мирчо Спасов. В писмо след провеждането на акцията той оправдава изселването на 1240 души (които нарича „бройки“) със смразяващ цинизъм:
„Добре е именно тази бройка от 1240 души, съвсем незначителна за софийското население, да се очисти от столицата, още повече като се има предвид подготовката на империалистите отвън за тази пролет да предизвикат в нашата страна бунтове и безредици… защо да не се възползваме от тия техни намерения и закани, за да изгоним малко сволоч и т.н.“
Това е била реалността. Момичета, които просто са искали да бъдат в крак с времето си, са третирани като „сволоч“ ( от руски – сбирщина, сган, подлец) и заплаха за националната сигурност.
Труженичката на пиедестал
Ако до 1944 г. жената е имала право да избира дали да гради кариера, или да се посвети на дома, социализмът превръща работата – и то не интелектуалния труд, в абсолютно задължение. Държавната пропаганда издига работническата класа в култ, а жените са масово ангажирани в редица нови и често тежки професии. Те стават „ударнички“ и „героини на социалистическия труд“, изграждайки икономиката рамо до рамо с мъжете, но с цената на огромно физическо натоварване.
Освен да работи, социалистическата жена е била длъжна да бъде и обществено активна. Както обяснява кураторът на експозицията Теодора Мешекова пред БТА: „Общественият живот по време на социализма не само е желателен, той е задължителен. Особено в първите десетилетия след 9 септември, когато конфронтацията между двата лагера – социалистическия и империалистическия, е много засилена.“ Институционалният контрол е обхващал всичко. Всички са членували задължително в Отечественофронтовската организация. Участието в други формирования – като ДОСО (Доброволен отряд за съдействие на отбраната), противовъздушна отбрана или санитарни дружинки – е било масово. Мешекова уточнява нещо изключително важно: членството в тези организации директно се е отразявало на биографията и характеристиката на жената. Ако не си била обществено активна, си изгубила шансовете си за добра работа или образование за децата ти.
Друг парадокс на социалистическата еманципация е, че макар жената да е труженичка и общественичка извън дома, вътре в него тя остава основен стожер. Равенството на половете е съществувало само на хартия и в цеховете. Вечер, след работа и събрания, тя поема изцяло грижата за семейството и бита. В изложбата този личен свят е илюстриран чрез типични за епохата сектори от дневната, кухнята и спалнята – мебели и предмети, които разказват историята на една постоянна втора работна смяна.
