Пътешествениците са особена порода хора. Когато се застоят прекалено дълго на едно място, стават неспокойни и започва да не ги свърта. Онова непознатото, невидяното, неизживяното, което се крие зад хоризонта, ги подмамва като песен на сирена и ги кара да захвърлят удобството и да напуснат комфортната зона на обичайния живот. За разлика от повечето туристи, които просто търсят красив фон за ваканционните си снимки, пътешествениците са тласкани от неудържимо любопитство към света и различните култури. И за разлика от повечето възрастни не са изгубили способността си да се удивляват.
Заразена от пътешественическата треска е и Емилия Милушева. През 2007 г. заминава да живее в Африка и докосването до един коренно различен свят ѝ отваря нови прозорци. Оттогава е обиколила Екватора осем пъти и е стъпила на всички континенти. Заедно с нея вече можем да го направим и ние – книгата ѝ „Да пребродиш хоризонта“ е не просто разказ, а съпреживяване. Събрал 9 вълнуващи истории от различни места на планетата, някои от които споменавани за първи път от български пътешественик, пътеписът съчетава познавателното с емоционалното, а увлекателният наратив поглъща читателя и го пренася „през девет царства в десето“.
Защо жените в Етиопия искат да бъдат бичувани? Има ли магистрали на Антарктида? Защо къщите в Бутан са декорирани с рисунки на фалоси? Къде е Южна Джорджия, дом на най-голямото биоразнообразие на Земята? Как да станеш участник в предаване на National Geographic? Как са живели каменните хора на Великденския остров? Как да оцелееш на необитаем остров в Тихия океан?
Отговорите на тези и много други любопитни въпроси дава Емилия Милушева в книгата си – като наблюдател, участник, разказвач. „За да разберете, трябва да забравите откъде идвате и как сте живели досега – пише тя. – Едва в приключения някои хора успяват да опознаят себе си. Познанието може да ни провокира да се замислим и да започнем да гледаме на нещата около нас с други очи! Без да осъждаме и без да отхвърляме. Основният проблем е в нашия собствен подход към действителността. Не осъзнаваме, че се проектираме в нея, търсим в нея нашите собствени реакции, поведение, амбиции. Проумяваме чуждите чувства в светлината на своите собствени. В този процес отхвърляме и дори зачеркваме това, което ни се струва непристойно, търсейки понякога привидно обективни аргументи.“
Написана като дневник на сбъднатите мечти и много лична, „Да пребродиш хоризонта“ е интригуващо, честно и забавно четиво, което може да бъде и нашият прозорец към света – особено сега, във времена на ограничения. И да ни напомня, че не трябва да спираме да мечтаем.
