Дейвид Финчър: Професионализъм близък до обсебеност

Безспорно един от най-чаканите филми през 2020 е безпогрешният „Манк“, който може да откриете в Netflix. Любовното писмо към класическото кино, дело на Дейвид Финчър, го бетонира като един от модерните режисьори, заслужаващи  аплодисменти

Модерен, ярък, запомнящ се е Дейвид Финчър – човекът, който без много шум си проправи път в Холивуд. Кариерата му започва непретенциозно със снимане на музикални клипове, но с упоритост и здрав труд днес Финчър е едно от имената, за които всички говорят. 2020-а може и да беше лоша за мнозина, да постави на изпитание изкуството и киноиндустрията, но Дейвид Финчър не падна на колене. Причината е, че новият му филм „Манк“, който разказва задкулисната история на култовата лента „Гражданинът Кейн“, жъне първите си успехи. Според някои е един от фаворитите за наградите „Оскар“, а повечето критици го определят като „чисто кино, каквото отдавна не бяхме гледали“.

„Манк“ среща „Гражданинът Кейн“

„Гражданинът Кейн“ и до днес се смята за един от филмите, променили световното кино и дали форма на модерното седмо изкуство. Когато го създава, Орсън Уелс е на 24 години, а това е дебютът му като режисьор. Филмът е забулен в мистерия, а докато се снима, сюжетът е недостъпен за студиото. Около него и до днес има митове.

Разказва за спорната личност на медиен магнат, около чиято смърт се завихрят теории и вълнения, а с това и журналистическо разследване, концентрирано върху последните му думи. Легендата гласи, че филмът е частично вдъхновен от живия по онова време медиен магнат Уилям Рандолф Хърст. Самият той пък е посочен като саботьор на лентата, направил всичко по силите си, за да спре филма от излизане по кината. Заради този натиск студиото постоянно наблюдава Уелс, който заблуждава, че бави снимките и само репетира. Всъщност успява да заснеме над половината филм по този начин, а с това и да спечели време. До излизането на лентата на екран тя така и не е представена на студиото. Уелс се бои, че може да бъде открадната или унищожена. Налага се дори да кръсти филма с кодовото име RKO 281 (номера на продуктовия код в каталога на студиото).

Днес интересът към тази история още владее най-запалените киномани и Дейвид Финчър умело се възползва от това. Проектът му е неговото любовно писмо към този филм през погледа на един от участниците в събитията.

В памет на бащата-компас

Когато Дейвид Финчър се завръща, той се завръща със замах. След отличния Mindhunter и новината, че е подписал четиригодишна ексклузивна сделка с Netflix, Дейвид Финчър ни поднася „Манк“ –  историята на Хърман Дж. Манкевич, сценарист на „Гражданинът Кейн“ заедно с Орсън Уелс. Когато и двамата получават „Оскар“, Уелс се опитва да омаловажи приноса на Манкевич. Започнал кариерата си като журналист – Манк, както е прякорът му, е сценарист и на „Магьосника от Оз“, автор на още 90-ина филма и е част от Златната ера на Холивуд. Историята на Финчър е представена през очите на Манк, който се бори със собствения си тежък алкохолизъм, за да завърши сценария в рамките на 90 дни, дадени му от режисьора Орсън Уелс. Докато тече работата по филма, Уелс и Манк се карат кой всъщност заслужава кредита за написването на творбата. В ролята на Манк е невероятният Гари Олдман, а в ролята на Орсън Уелс – британецът Том Бърк, когото може и да сте гледали като Корморан Страйк. Те са подпомогнати от страхотен актьорски състав: Аманда Сайфрид в ролята на Марион Дейвис – актриса и певица, чиято репутация страда заради разразилата се около филма драма, Лили Колинс в ролята на Рита Алекзандър, секретарката на Манкевич, а Чарлс Данс влиза в обувките на милиардера Уилям Рандолф Хърст, за когото се подозира, че е бил вдъхновението зад Чарлс Фостър Кейн – титулярния герой на „Гражданинът  Кейн“.

Снимките на „Манк“ са особено посвещение за Финчър. Автор на сценария е баща му Хауърд „Джак“ Финчър. Самият той журналист и сценарист, познава в детайли историята на задкулисията в американската киноиндустрия. Това дава доза автентичност на филма. Кадрите са черно-бели, за да се запази усещането за класическия Холивуд и да се доближи максимално оригиналът. Снимките отнемат много време и подготовка, защото Дейвид иска да ги изпипа до последния детайл в памет на своя родител, с когото са изключително близки.

„Спомням си последните дни от живота на баща ми, защото бях до него до последния му дъх. Когато загубиш някого, който е помогнал да се оформиш по много начини, който е бил твоят компас, често може да загубиш посоката в живота си. Спираш да се опитваш да угодиш на хората или да реагираш срещу нещо. В много отношения ти си наистина сам“, споделя Финчър.

Безсмисленото филмово образование

Дейвид се запалва по киното, когато за осмия си рожден ден получава Super 8 камера. С часове обикаля улиците на родния си Денвър и снима. С естествен усет за драматургия и добър визуален разказ, младият Дейвид успява да си намери работа в компанията на Джордж Лукас по времето, когато първите три части на „Междузвездни войни“ вече са овършали кината и са се превърнали в модерни класики. Финчър има редкия шанс да гледа как Лукас снима филма „Американски графити“. А след като завършва гимназия, започва работа в Kofty Films, където е част от екипа на анимационния Twice Upon a Time. По-късно се присъединява към компанията за специални ефекти наЛукас – Industrial Light and Magic. Между работата в компания за ефекти и анимацията Финчър развива амбициите да командва парада. Записва се в лятната програма за режисура на Филмовия институт в Бъркли. „Беше толкова нереалистично. Всички тези хора се бяха събрали, за да общуват и да променят света, да правят всички тези възвишени неща, които искаха да вдъхновят чрез киното. Поне така казваха. Накрая обаче снимаха едни наистина скапани, глупави малки филми. С мой приятел бяхме най-младите там и в крайна сметка ни използваха за момчета за всичко. Това беше нещо като филмово училище, но нали знаете приказката, че „тези, които не могат да правят нещо – преподават“. Е, тези, които не могат дори и да преподават, преподаваха там“, разказва режисьорът.

Финчър се отказва от филмово образование и се впуска директно в практиката, учи се в движение. Той се връща в Лукас Филмс и работи като аниматор. Почеркът му може да се проследи по хитове като „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“ и „Индиана Джоунс и храмът на обречените“.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Ема Корин – Шерлок Холмс на поколението Z
„Хей, исках да кажа добре дошъл, явно вече имам още един брат!”,...
Read More
0 replies on “Дейвид Финчър: Професионализъм близък до обсебеност”