Даян Кийтън – другото лице на Холивуд 

Образец на духовна елегантност, естествен феминизъм и антигероизъм, актрисата печели сърцата на неколцина от големите режисьори и актьори на XX век, но и на зрителите

За първи път в дългогодишната си бляскава кариера Даян Кийтън разочарова публиката. Никой не очакваше, че ще си тръгне на 79, след като някогашните ѝ гаджета Уорън Бийти и Уди Алън гонят 90, а старият ѝ приятел Клинт Истууд снима пореден филм на 95. Тя е на 63, когато споделя в мемоарите си „Някога пак“ („Колибри“), че не я е страх от онова, което ще последва отвъд. За нея е важно пътуването, а не пристигането. Това е аксиомата, научена от майка ѝ Дороти Кийтън, която става „Мисис Лос Анджелис“ и се увлича в изкуство, архитектура и дизайн, въпреки че дори не е завършила гимназия. Дороти обожава книгите, пише като луда и заразява със страстта си бъдещата актриса. Завещава на дъщеря си 85 дневника, но Даян не желае да чете всичките, за да не открие скелетите в гардероба на родителите си. Писането обаче става и нейна панацея – към тетрадките с изповедите на Дороти прибавя и своите. Спомените ѝ звучат на два гласа и въздействието им върху читателите е без аналог.

Образец на духовна елегантност, естествен феминизъм и антигероизъм, Даян Кийтън остава другото лице на Холивуд.        

Даян Хол е на пет, когато смайва съседите с изпълнението на „Отвъд дъгата“ от „Магьосникът от Оз“. Много е палава – тя е момчето в семейството, въпреки че брат ѝ Ранди се ражда две години след нея. На 10 за малко да се обеси, очаквайки по-специално внимание от сестра си Робин. На 12 се ужасява от мисълта, че ѝ предстои да стане жена с гърди и досаден цикъл. На 16 заявява, че едва ли ще се омъжи. Пее в църковния и училищния хор, лидерка е на мажоретките, дежурна е на всеки кастинг за училищните спектакли. В гимназията е, когато гледа „Да убиеш присмехулник“ и се влюбва в Грегъри Пек, прехласва се и по Уорън Бийти във „Великолепие в тревата“. Някъде тогава открива сред вехториите, предоставени на съседния магазин от Армията на спасението, бъдещата запазена марка на екстравагантно-непукистката си визия – мъжката филцова шапка.

Първата ѝ роля, която ясно подсказва на всички на какво е способна, е в мюзикъл под режисурата на учителя по драма.

На 19 родената в Калифорния Даян се качва в самолета за Ню Йорк, града на мечтите ѝ, за да постъпи в театрално училище. През двете години постоянно пише писма до вкъщи, споделяйки емоциите си. Ужасно е разочарована, че не получава нито едно предложение от продуцентите, гледали дипломната ѝ постановка. В онзи момент решава да вземе фамилията на майка си – Кийтън. С нея фигурира в афиша на „Коса“ на „Бродуей“. Сред първите ѝ зрители е Уорън Бийти, с когото не се познават. За да е конкурентна в голямото шоу, тръгва на уроци по танци. Живее оскъдно с по-малко от 300 долара на месец. Но не се навива да се съблече пред публиката, за което колегите ѝ получават бонус от 50 долара. Толкова струват инжекциите с витамини, които ѝ помагат да отслабне за ролята на Шийла в „Коса“. Но за да пести, ги спира и отново качва килограми. Тогава открива, че може да повръща след всяко ядене, което при нея означава няколко пъти на ден по много. Даян Кийтън обожава храната, но не се колебае да бърка в гърлото си. Следват хипогликемия, рефлукс, ниско кръвно налягане, стомашно разстройство, възпаление на сливиците и 26 кариеса. Все повече се изолира и не признава, че има нужда от помощ.          

Червейчето на Уди Алън

С Уди Алън се срещат на прослушването за спектакъла „Изсвири го отново, Сам“ през 1968-а в театър „Бродхърст“. Тя го намира за сладък и забавен, тих и срамежлив. Влюбва се в него още на втората репетиция. Прехласва се по жестовете му, по големите му очила и смешките, които разказва адски сериозно. „Имаше страхотно тяло и беше физически много грациозен“, признава Кийтън в „Някога пак“. Но още на първото им рандеву го вбесява със звука от ножа, с който реже стека си. Той реагира толкова негативно-истерично, че Даян го подозира в желание да избяга от ресторанта. Уди Алън я нарича „моята кратунка“ и вместо да излива душата си в любовни послания, ѝ пише за основните похвати в режисурата. Затова пък майка ѝ Дороти прави снимките за обложка на негов албум. В началото Алън е убеден, че могат да бъдат само добри приятели, макар да я обвинява в най-голямото престъпление – липса на чувство за хумор. Връзката им е особена – без ожесточени спорове, без временни раздели, без обричане. Всеки е зает със себе си – той всеки ден свири на кларинета си, чете Толстой и пише скечове за шоуто си в Лас Вегас и Рино. Много е ангажиран, така че Даян Кийтън има достатъчно време да се бори с булимията си. Тя обаче е единствената, на която е позволено да занесе поне малко багаж в апартамента на Уди Алън. Крие се в банята му, внимавайки да не я хване, че повръща. Той знае за големия ѝ проблем, наречен несигурност. Кийтън е талантлива и обаятелна, но нарича себе си „незавършена творба“. Иначе я влече модата на 60-те, миниполи и рокли на цветя с бели ботуши, преди да обуе вечния си чарлстон.

Уди Алън я подкрепя и насърчава, но след премиерата на постановката „Изсвири го отново, Сам“ Даян остава без работа. Заорава в дъното с реклама за дезодорант. Отчаяна в безпътицата, продължава да търси спасение в преяждането и повръщането, а е едва на 25. Уди се принуждава да я прати на психоаналитик. Шест месеца по-късно Кийтън най-после успява да скъса с булимията, която я тормози пет години. През следващия четвърт век няма да докосне пържоли.

След като отново става грациозна и относително спокойна, Даян се връща към хобито си – колажите от снимки. Ходи на курс по рисуване. С Уди Алън делят обща страст – гледането на филми и изложби. В крайна сметка тя се изнася от скъпарското му панорамно жилище в сърцето на Манхатън. През 1973-та той я снима в „Поспаланко“, пародия на „Трамвай „Желание“. Двойно прекроеният от него сценарий далеч не е най-вълнуващият в Холивуд.  Докато я режисира в „Любов и смърт“ през 1975-а, продължава да ѝ пише писма с „тиквичке“, „червейче“, „захарче“, „деликатно цвете“, „ларвичка“. Признава, че тя е обект на сексуалните му фантазии. Обичат се, но партньорството им е странно. Когато са заедно, нахлупват шапки, за да не ги познаят, а в ресторанта или в киното той стиска ръката ѝ като намерено дете. Нямат компания, с която да бохемстват. Затова се заяждат помежду си. За Даян точно това е любовта – взаимното опознаване до парадоксалност. Уди Алън е съгласен с нея и това проличава особено добре в следващия им съвместен филм – „Ани Хол“, първата му любовна история. Майката, бащата, братът и двете сестри на Даян са прототипи на героите. Снимките са в Ню Йорк, оператор е знаменитият Гордън Уилис, а ако някоя сцена не се получава по стандарта на Уди, той я префасонира поне два пъти. С Даян не са „официална“ двойка от две години, но остават много близки приятели – клюкарстват заедно на пейка в Сентръл парк, седят върху стъпалата на музея „Метрополитън“, виждат се за вечеря. Много хора дори не предполагат, че вече не са гаджета. Кийтън споделя самоиронично, че Уди Алън е крайно отвратен от нейните любов и преданост, граничещи с гротеска. Но след „Ани Хол“ и няколкото Оскара тя остава „момичето на Уди“. Баба ѝ Мери Хол до смъртта си се възхищава от него: „Този човек трябва да е ужасно свободомислещ, за да измисля всички глупости, които измисля.“

На галавечер за Даян Кийтън в центъра „Линкълн“ Уди Алън произнася смешна реч за едновремешната си любима и вечна приятелка. „Сещам се няколко хубави неща за нея: Даян е точна, винаги идва навреме, знае цената на един долар, има красив почерк. Остана красива през годините. Винаги се облича с черни дрехи, шапка и удобни обувки. Прилича ми на жената, която идва да отведе Бланш Дюбоа в лудницата. Да, Даян е най-уникалният човек, когото познавам. Това може да се интерпретира като странност, но тя е наистина единствена по рода си.“

Кийтън е от малкото, които въобще не вярват в обвиненията на Миа Фароу и дъщеря ѝ Дилън за сексуалните посегателства на Уди Алън. Застава на негова страна без никакви колебания. „Лицето и смехът ѝ осветяваха всяка нейна стъпка. Светът без Даян ще бъде по-мрачен“, казва Уди Алън часове след новината за смъртта ѝ.